НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН И СЕ ЧУДЯ ЗАЩО ...

 

Знам, че езикът ни е резултат от множество, често неподатливи на логическо обяснение, процеси, но това не ми пречи да поразсъждавам в текст тук. На моя си блог. 

Днес ще разгледам един въпрос, който ми е бил интересен винаги, както в писмената, така и в устна българска реч. Впрочем, въпросите са два!

НАИМЕНОВАНИЕТО НА ЖИТЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ

Държави, на които името завършва на -я (а не на -ия, защото -и е вследствие мн.ч. на народа им) са:

България - от българи

Сърбия - от сърби

Гърция - от гърци

Турция - от турци

Чехия - от чехи

Словакия - от словаци

Словения - от словени (а не словен-ци, както им казват)

Арабия - от араби

Бела(о)русия от бела(о)руси - тя пък взе, че стана Беларус

Дотук прави впечатление, че това са все славянски или поне балкански народи. Турците не са славяни, но нека не забравяме, че завършека на имената им ги даваме ние.

Ние сме дали завършек на имената и на останалите народи или по-скоро нации (доколкото са населението на една държава), но при тях това правило се мени. 

Вместо да добавим едно -и накрая (като за мн. ч.), ние добавяме -ци. Следващите държави също завършват на -я, след народа им в мн.ч., но ние, странно защо, сме ги нарекли по друг начин. В този списък съм предложил името, с което трябва да са наричани от нас, ако спазваме същата логика на мн.ч. на нацията, както сме направили с държавите от горния списък.

Германия - от герман-и (вместо герман-ци)

Белгия - от белг-и (вместо белги-йци)

Франция - от франци или поне франки (вместо франц-узи) 

Италия - от итали (вместо италиан-ци)

Испания - от испани (вместо испан-ци)

Румъния - от румъни (вместо румън-ци)

Русия - от руси (вместо русна-ци). Казваме индийци, но не им казваме руси-йци, като индийци, сирийци, белгийци или австралийци, нали?

Украйна - от украйни или украини (вместо украин-ци)

Унгария - от унгари (вместо унгар-ци)

Полша - от полши (вместо поля-ци) или поне поляни

Швейцария - от швейцари (вместо швейцар-ци) 

Холандия - от холанди (вместо холанд-ци)

Бавария - от бавари (вместо бавар-ци)

Англия - от англи (вместо англи-чани)

Армения - от армени (вместо армен-ци), на руски са армяни

Ирландия - от ирланди (вместо ирланд-ци)

Сирия - от сири (вместо сири-йци)

Индия - от инди (вместо инди-йци)

Япония - от япони (вместо япон-ци)

Австралия - от австрали (вместо австрали-йци)

Бразилия - от бразили (вместо бразил-ци)

Швеция - от швеци, а не шведи. Впрочем шведи може да е по-правилното, ако приемем, че държавата им по-рано са наричали Шведия

Норвегия - от норвеги или поне норвежи (вместо норвеж-ци) 

Дания - от дани (вместо дат-чани). Защо не им казваме дани-йци, подобно на австралийците, сирийците, индийците или белгийците, на които -йци замества -ия? Или да им казваме дан-ци, като арменците, холандците, швейцарците, унгарците и много други, на които -ци замества -ия? Смешно е :)

Следващите държави носят имена, които не се подчиняват на общо правило. Може би поради това и имената на нациите им имат по няколко варианта.

Египет - египти (вместо египтяни или египет-ци)

Китай - китаи (вместо китай-ци)

Тайланд - тайланди (вместо тайланд-ци)

Америка - американи (вместо американ-ци), та те самите се наричат american!

Мексико - мексикани (вместо мексикан-ци)

Малта - малти (вместо малти-йци)

Иран - ирани (вместо иран-ци)

Ирак - ираки (вместо ирак-ци, ирак-чани)

Пакистан - пакистани (вместо пакистан-ци)

Бангладеш - бангладеши (вместо бангладеш-ци)

Таити - таити (вместо таит-яни)

Казахстан - казахи (вместо касахстан-ци)

От всички тези народности, аз съм чел в старите книги за швейцари (швейцар=слуга, иконом), германи, белги, франки, итали, англи, румъни, руси, холанди, казахи, египти (на циганите у нас са казвали егюпци, защото дошли от Египет). Защото, в голямата си част, това са били племена и техните имена са дали името на държавата, когато тя се е образувала. 

А ирани, пакистани, ираки, казахи, мексикани - те така и наричат себе си.

ИМЕНАТА НА ЖИТЕЛИТЕ НА НАШИТЕ ГРАДОВЕ

Почти толкова странно (да не кажа, че е дори още по-странно) е начина, по който наричаме жителите на някое наше населено място. Понякога е различно дори от това, как те самите наричат себе си. 

Верен на принципа на опростяването и единната логика на Иван Богоров, тук съм се опитал (само на някои места) да предложа правилните имена на жителите, според това как са съставени други такива със същите съставни елементи в името.

Има случаи, когато разни жители в един град наричат себе си с различни имена. Това, вероятно се дължи на различния състав на градовете - коренни жители и придошли. Също така, някои жители на еди град биват наричани от другите българи с различна дума от приетата в този град.

Разбирам, че за някои от градовете, в езика ни така и не се е формирала дума за жителите му, и обикновено казваме жителите на ... 

И така - нека започна.

София - софиец, защото казваме Испания - испан-ец, а не испания-нец. Софийци, вместо софиянци (софиец, вместо софиянец). Казваме тракийци, а не тракиянци, нали? Затова е правилно да са софийци, а не софиянци.

Пловдивци, вместо непавилното пловдивчани (пловдивец, вместо пловдивчанин)

Видин - видинец, видинци, а не видинчанин, видинчани

Ихтиман - ихтиманец, ихтиманци, а не ихтиманлия, ихтиманлии

Плевен - плевенец, плевенци, а не плевенчанин, плевенчани

Девин - девинец, девинци

Мадан - маданец, маданци

Враца - врачанец, врачани

Дупница - дупничанин, дупничани

Перник - перничанин

Балчик - балчикци

Пазарджик - пазарджиклия, но пазарджикци

Благоевград - благоевградец

Велинград - велинградец

Златоград - златогардец

Димитровград - димитровградец

Асеновград - асеновградец

Ивайловград - ивайловградец

Момчилград - момчиловградец

Разград - разградец

Петрич - петричанин

Добрич - добричлия, добричлии

Ловеч - ловчалия, ловчалии или ловчанин, ловчанци

Сандански - санданскалия

Банско - банскалия, банскалии

Пловдив - пловдивец, пловдивци, а не пловдивчанин, пловдивчани

Самоков - самоковец, самоковци, а не самоковлия, -лии

Гоце Делчев - гоцеделчевец, -вци

Свищов - свищовец, свищовци, а не вищовлия, -лии

Преслав - преславец, преславци 

Клисура - клисурец, клисурци, а не клисурчани

Златица - златича/енин, златича/ени

Пирдоп - пирдопец, а не пирдопча/енин, пирдопча/ени

Сопот - сопотненец, сопотненци, а не сопотчанин, сопотчани

Доспат - доспатец, доспатци, а не доспатчанин, доспатчани

Карнобат - карнобатец, карнобатци, а не карнобатчанин, карнобатчани

Стара Загора - старозагорец, старозагорци

Калофер - калоферец, калоферци

Хисар - хисарец, хисарци , а не хисарчанин, хисарчани

Габрово - габровец, габровци

Карлово - карловец, карловци

Дряново - дряновец, дряновци

Търново - търновец, търновци,  а не търновлия, -лии 

Брезово - брезовец, брезовци

Севлиево - севлиевец, севлиевци

Хасково - хасковец, хасковци, а не хасковлия, хасковлии

Раднево - радневец, радневци

Елхово - елховец, елховци

Силистра - силистренец, силистренци

Копривщица - копривщенец, копривщенци

Оряхово, Горна Оряховица - оряховец, оряховци

Варна - варненец, варненци, а не варналия, варналии

Пещера - пещерец, пещерци

Търговище - търговищенец, търговищенци (макар че трябва да е търгов-ец, както е панагюр-ец)

Панагюрище - панагюрец, панагюрци (не казваме панагюрищенец, нали?)

Котел - котелец, котелци, а не котленец, котленци (защото градът не е Котлен, а Котел)

Ямбол - ямболец, ямболци, а не ямболия -лии

Сливен, например, може да се разглежда откъм старото му име Сливна. Оттам става сливналия, както някои се наричат днес. Но от Сливен трябва да са сливенци, сливенец. Както от Видин - видинци, от Воден - воденци

Айтос - айтозлия, айтозлии (макар, за разлика от Бургас(з), за Айтос не съм чел за вариант със "з" накрая - Айтоз. Но става и айтосци, айтозец.

Бургас/з - бургас/зец у бургас/зци, а не бургазлия, бургазлии

Кърджали - кърджалия, кърджалийци, но може и кърджалец, кърджалци 

Русе - русенец, русенци

Казанлък - казанлъчанин, казанлъчанци, батачанин, но може и казанлъчанец и батачанец

Лом - ломец, ломци, а не ломчанин, ломчанци

Кюстендил - кюстендилец, кюстендилци

Бансковци, вместо неправилното банскалии (бансковец, сместо банскалия)

Асеновградци, вместо асеновградчани

Перникци, мелникци, вместо перничани, мелничани

Свищовци, вместо свищовлии (свищовец, вместо свищовлия)

Сопотци, вместо сопотняни или сопотлии (сопотец, вместо сопотнянин, сопотлия)

Бургазци, вместо бургазлии (бургазец, вместо бургазлия)

Ямболец, сместо ямболия

Карловец - правилно

Калоферец - правилно

Старозагорец - правилно

Клисурец - правилно

Габровец - правилно

Русенец - правилно

Варненец - варналия е неправилно

Ловчани - правилно

Видинци - правилно

Сливенци - правилно

Смолянци - правилно

Самоковци - правилно

Шуменци - правилно

Троянци - правилно