БУРГАЗСКИ ЗАЛИВ

БУРГАЗСКИ ЗАЛИВ

На една стара пощенска картичка от царско време беше показано пристанището на Бургас с надпис Бургазския залив. Замислих се. Виждал съм на стари карти, че нашия черноморски град е бил наричан и Бургаз. Дори най-вероятно това е било и името му. Присъщо за всички такива случаи, с наставката “-ски” се е образувала думата за принадлежност. Така е с варненски, видински, пловдивски, а също така са образувани думите търговски, стопански, горски и т.н. Естествено че заливът на град Бургаз ще е Бургаз-ски, нали казваме бургазлии. С времето, тъй като потъмнената буква “з” се е изговаряла трудно и е звучала като “с”, просто е изчезнала от името на града и се е трансформирала в “с”. Заливът на град Бургас трябва да е Бургасски и едното “с” се е пропуснало. Така че, днес този залив (така изписан) излиза, че е на град Бурга - Бурга-ски.

А при Варненския залив случаят е съвсем наопаки. Там пък се е добавило едно “-н” за по-удобно изговаряне и е станал Варне-н-ски залив. Както и Силистре-н-ски окръг. Напоследък има тенденция, по западен образец, да се дават имена, като Област Силистра - без приставките за принадлежност. Дали някои хора вече не знаят как се пишат?

СИРОМАХ И СИРОТА

На една стара картичка от Пловдив беше снимано сиропиталище, но беше написано “Сиротопиталището”. Явно думата тогава се е изписвала така - доста по-логично от днес.

Замислих се за сирота, сирак, че и за сиромах. Откъде ли е това “сиро” или “сир” и какво ли означава? Сирота е от руския език, ние си имаме сирак, нашата дума е образувана по нашенски - с наставка “-ак” накрая. Но пак коренът е “сир”. Оказва се, че “сирь” е стара славянска дума, означаваща самотен, беден. Затова от нея са се образували думите “сирак” (дете без един или и двамата родители) и думата “сиромах” (очевидно човек, загубил благосъстоянието си). Понякога в нашето народно творчество сиромах наричат и човек, който е загубил близък и е останал самотен.

ЙЕРОМОНАХ

Свещенник, който е бил женен, но жена му е починала. Тъй като няма право да се жени още веднъж, той остава йеромонах.

ЦАР

Думата цар по-рано се е изписвала така Т’САР, което е било членуване на думата САР и е означавала ЦАРЯТ. Такова изписване тя има на пръстена на цар Кубрат, намерен в Украйна в средата на 20 век.

САР буквално означава “без примеси”, в случая - чистокръвен. Трябвало е ясно да се каже, че престолонаследникът винаги е първородният син, а ако няма син, титлата може да се приеме от брата на владетеля – това е обичайното право на първия управляващ род. Това обяснява и традицията на царските и аристократични династии до днес - да не се изкривява кръвната линия на потеклото. 

УСТА И УЧИТЕЛ

Органът, с който говорим, ясно го показва: Уста - означава Учител. Уста Кольо Фичето е един от малкото останали примери.

СУЛТАН И ПАДИШАХ

Царят на Персия се нарича шах (цар по персийски), на Тартария - хан, а на Индия - татар-хан (велик хан). Турските владетели преди се наричали султани, след завладяването на Ал Каир (Кайро) се нарекли ханове, а след като Мехмед II превзел Константинопол през 1453 г., започнали да наричат султана падишах, т.е. Император. Буквално "падишах" значи "баща на всички царе". Точно това означава и император.

КАТОЛИЧЕСКО И КАТОЛИШКО

Имаме някои думи, които завършват с наставката -чески/а/о. В народния или разговорния език, някои от тях сме предъвкали до -шки/а/о. Съкратили сме изговарянето на “чес” до едно “ш”.

Вероятно поради трудното и дълго изговаряне се е преминало на по-кратката форма, но очевидно не при всички думи.

И докато такъв преход имаме при: 

Католическа - католишка

Шиваческо - шивашко

Тъкаческо - тъкашко

Юначеско - юнашко

Пътнически е било пътнишки през 30-те години на 20 век.

... други такива думи са си останали с дългата наставка:

Гимнастическо, но не гимнастишко

Ученическа, но не ученишка

Девическа, но не девишка

Математическа, но не математишка

Демократическа, но не демократишка

Работническа, но не работнишко

Съюзническа, но не съюзнишко

Доброволческа, но не доброволчишко

Земеделческа, но не земеделшко

Поведенчески модел, но не поведеншски модел

Интересното е, че думите, при които се е утвърдила и разговорната форма, се изговарят и по двата начина, в зависимост от това, доколко е образован човека.
Имаме и една дума - сиромашески - на която днес полваме само съкратената форма.

СВАРЕН И ЗАВАРЕН

В нашия език тези две думи имат по две начения.

Сварéн - сготвен и свáрен - диалектна форма на завáрен.

Съответно заварéн - завáрка на метал и завáрен - срещнат (по тези земи).

Ето още примери за думи с повече от едно значение:

Бéли и белѝ - има цели 5 значения, като едно от тях е команда, тъй като думата е и глагол.

Такъв е и думата засадѝ, която има значение и на засáди

Хорá и хóра

Сиренá и сирéна

Чувáл и чувал

Бил (съм) и бил (бой)

Бой и бой (висок ръст)

Стига - възклицание и глагол

Пáра и парá

Вълна и вълнá

Разпечата (разопакова) и отпечата на принтер

Домати и дома ти