ПОМЕТЕНО И ПОМЕТНАЛА

Всички знаем, че един от начините едър хищник да маркира територията си, е като оставя своите изпражнения по края на своите “владения”. По този начин той я маркира, за да знае всеки натрапник, че тук не е желан.

За разлика от хищниците, обаче, другите обитатели на този район, които са потенциалните им жертви, чрез своите изпражнения издават своето присъствие.

При домашните животни такива проблеми няма, те се хранят в обора или ако пасат навън, то това е по ливадите, далеч (поне на теория) от опасни хищници. Домашните свине серат, където живеят (простете за израза). Кравите и те, но поне е на открито и на голяма територия. Техните “пити” за два дена изсъхват на жегата и могат да бъдат събрани за тор.

Защо започнах с тези уводни думи?

За да обясня защо казваме метла, метем и пометено, както и да обясня защо казват, че една жена е пометнала, когато изгуби преждевеременно плода си.

В руския език на купчинка изпражнения, било в гората, било в обора, казват помёт (памьот). Тази дума е съставена от “по” и “мьот”. Мьот идва от -метка, означаваща отбелязване, маркиране, трасиране, а по- означава, че е разпръснато по земята. Самата дима “метка” пък идва от метать, мятам. Хищните животни маркират така “земята” си, с по-мет, а в стопанството така се осигурява силна тор за земеделски нужди. Когато сухите или неизсъхналите изпражнения на домашните животни са събрани, се казва, че е по-мете-но, а когато всичко е почистено, е съвсем из-мете-но. Тоест събран е помьота.

Не знам как се е говорело в старобългарския език. Вероятно думата не е била достойна за споменаване в църковните писмени източници, които са и без това толкова оскъдни днес, и затова не я знаем. Но думите метла, мета, пометено и изметено са останали. Както и думите смет, сметка, наметало.

Относно думата, с която се нарича процесът на преждевременна и нежелана загуба на плода на жената. Кзваме, че тя е пометнала, а в разговорната реч процесът се нарича помятане. Предполагам, че самото действие на изхвърляне на ненужния вече плод, е наподобявал изхвърлянето на ненужното след хранене. Колкото и да е деликатно всичко това, и да причинява мяка на всяка жена, няма спор, че се касае за ненужни на нашето тяло материи, от които то се освобождава.

Наскоро четох книга, в която обясняваха произхода на шевиците по нашите национални костюми. И че всичко е тръгнало още от времената, когато хората са покривали телата си с особени татуировки, които те са смятали, че ги предпазват от лошите сили. Тези хора тогава са почитали и богиня Фрея - символ на плодородието и плодовитостта на жената. Терминът фертилност - плодовитост на жената, казват че е приел името на богинята в себе си. Оттам е била и думата ферма - очевидно защото и в нея се отглеждат и плодят домашните животни, които сме нарекли добит-ък. За това писах в предна публикация.

ЗАКЛИНАНИЕ

Вклиняване, вбиване в енергетиката на човека, на определени наричания и пожелания, които да променят съдбата му към добро. Е, поне в повечето случаи.

РЕЧ И РЕКА

От незапомнени времена хората са се установявали край течаща вода - река или езеро (но обикновено там, където в него се стича река). Ако реката е по-голяма, родовете, намерили пристанище за своите хора, обикновено са жили от една племенна общност и са говорели един език. Знаем, че в миналото, когато са искали да нарекат хора от едно племе, народ, са казвали, че те са един език. Думата език дори е била синоним на племе, народ.

Та както език е означавало народ, така от думата река се е образувала думата реч. Това е означавало, че всички поселения по тази река говорят (“реци” по старобългарски) един език, речта им е една. Оттам идва и израза “какво рече?” Освен това, всички сме чували определението, че речта може да се излива, да се “лее като вода”, като река.

-ЛИЯ ИЛИ -ЧИЯ

Накрая ще добава и една дума, която нашият просветител отец Паисий е използвал в своята История словеноболгарская - то е написал думата “занаятлия”, която днес знаем, като занаятчия, с Л вместо Ч. Тази дума днес се е видоизменила, но друга дума - кибрит-лия - си е останала с такова завършване. Със същото окончание са и думите барутлия, табиетлия, мераклия, куражлия, но пък си имаме майтапчия, даракчия и дори бостанджия.