ОХРЍДА И ПРЕСПА
Старото име на Охрид е Преспа. После, когато става престолен град го преименуват на Охрѝда. А едноименното днес Охридско езеро се е казвало Лихнидон. Хората и тогава са казвали Охрѝдското езеро Лихнидон (Лихнида). Старото име на града е било Лихнидос - "Град на Светлината". Само 15 дни от цялата година в Охрид не грее слънце. Родно място на император Юстиниан I, който първо му дал име Прима Юстиниана. Старословенското име на езерото било Бѣло езеро - гръцкото Лихнидон означавало именно свѣтло езеро.
ЦЪРКОВНО-СЛОВЕ(Ѣ)НСКИ КНИГИ НА СТАРО-БЪЛГАРСКИ
През 863 г. Кирил и Методи проповядват и превеждат на старо-български църковните книги на моравските българи, които се наричали словѣни (словени) - такова им било самоназванието. Другите ги наричали словене. Тези преведени книги станали популярни под името "църковно-словѣнски книги".
Русите на княз Владимир, при своето покръстване през 1050 година (190 години след нашето), са приели старо-българските книги, наричайки ги църковно-славянски, по традиция от моравските словѣни. Само че, те прочели буквата ѣ като "я".
Сърбите на жупан Неман приемат през 1130 година католическата вяра, но през 1190 г. неговият син Сръбския архиепископ Сава покръства народа си в православната вяра - 330 години след нас. В тези дни те са слушали в своите църкви служение на старо-български език, четен от кирило-методиевите църковно-словѣнски книги.
ИМЕТО НА МЪГЛИЖ
Когато 1454 г. туските орди на султан Мохамед, войска над 500 000 души, обсадили Филипопол, дошло до слуха му, че в Туловското поле се крие българска войска в горите наоколо. Тогава Казанлък още не е съществувал. Той изпраща Арап Юсуф с 15 000 души да избият когото намерят.
Войската отива там и намира манастира Свети Николай. Разтурват го, като избиват всички калугери и мирно население, което се е било скрило там. Минали през село Турия и го разорили. След това влезли в полето на Тулово.
Там войска нямало, а мирно население се криело по горите от очакваните зверства. Легендата разказва, че всички се молели на Господа да им дари пощада. По едно време полето се настлало с мъгла, която не дала на турците да ги намерят. Тя дори помогнала на местните да избият част от тях, а останалите помислили, че ги нападат и се избили един друг в мъглата. Не останал ни един жив турчин, твърди легендата.
Там войска нямало, а мирно население се криело по горите от очакваните зверства. Легендата разказва, че всички се молели на Господа да им дари пощада. По едно време полето се настлало с мъгла, която не дала на турците да ги намерят. Тя дори помогнала на местните да избият част от тях, а останалите помислили, че ги нападат и се избили един друг в мъглата. Не останал ни един жив турчин, твърди легендата.
Народът, удивен от това знамение, се заселил около манастира и построил град, като го нарекъл Мглишъ, та това име той носи и до днес.
ЕВРОС И ЕВРОПА
Река Марица, която в миналото нариали Еврос, дала името си на област Европа, която се простира от полето край Одрин до Бяло море. Реката минава през нея в долното си течение. Област Европа е съседна на област Рудопа, чието име носят днешните планини Родопи. Дори по-известното име на река Марица, Хеброс, лесно може да се трансформира в Еврос (Hevros-Evro-Euro). Началното H лесно отпада по начина, по който не се чете и в името Hellas - Елада.
Имената на двете области (Евро-па и Рудо-па) подсказва, че наставката -па има някакво значение при образуването на геогравските имена. Областта Македония също се е простирала в средните векове до адрианополските земи.
Имената на двете области (Евро-па и Рудо-па) подсказва, че наставката -па има някакво значение при образуването на геогравските имена. Областта Македония също се е простирала в средните векове до адрианополските земи.
ЕНИЧАРИ
В немска хроника се споменава, че Селим, след като окончателно разорил и покорил българските земи, събрал и отвел в Одрин колкото млади момчета и девойки намерил. Там той ги потурчил и ги нареклъл “ени чаре”, което значело нови чираци, нови ученици. Юношите, които били около 32 500 въвел във военното дело, а девойките раздал на своите сановници да правят с тях каквото пожелаят.
МЕХАНА
Наричали ги „мейхане“ (от персийски میخانه мей – вино, а хане – дом), а славянизирана думата станала „механа“ при българи, сърби и бошнаци.
БАЛКАНА И СТАРА ПЛАНИНА
В своята книга от 1841 "Денница болгарского ново-образования", Васил Априлов описва повечето големи възрожденски градове от двете страни на днешна Стара планина. За всеки от тях уточнява, че се намира в подножието на Балкана. Когато описва Калофер, той също споменава, че се намира в подножието на Балкана и че река Тунджа го разделя на две части. За реката обяснява, че тя извира на 6.5 км от връх, наречен Стара планина.
Това разграничаване на Балкан от Стара планина ме навежда на мисълта, че Стара планина тогава са наричали само Централен Балкан. При това вероятно само тази част, където се намира днешен връх Ботев, явно най-старата планина в масива Балкан.
Този връх през турското робство са наричали Юмрук чал.
Нужно е да обясня, че в миналото планина са казвали на всяко по-голямо възвишение в един планински масив. Например днешна Рила едно време са описвали като сбор от много планини, сред които дори е имало Рилска пустиня. Там, където е бил отшелник Иван Рилски. Това е била незалесена пуста област от скали и храсти.
По-долу в книгата си Априлов пише, че брат му го водил като малък в Москва - столичния град на Московията.
Официалната историческа наука твърди, че Москва е била столица на Русия до 1716 г. Новата столица се мести в Санкт-Петербург при Петър Първи и е столица вече на Росийската империя. Москва става столица отново с указ на народния комисариат през 1918 г.
Интересно ми е защо Васил Априлов, човек високообразован, живеещ над 20 години в Одеса, ще счита Москва за столица? Обърнете внимание, това е било преди войната с Наполеон, за която съм писал, че е водена заедно с Романовската династия за завладяване на Москва - тогавашната столица на Московското царство.
По-долу в книгата си Априлов пише, че брат му го водил като малък в Москва - столичния град на Московията.
Официалната историческа наука твърди, че Москва е била столица на Русия до 1716 г. Новата столица се мести в Санкт-Петербург при Петър Първи и е столица вече на Росийската империя. Москва става столица отново с указ на народния комисариат през 1918 г.
ХАРА и ХАРАКТЕР
Едно време всички мъже са носили пояс, навит около кръста. Върху него е можело да има кожен колан, но той е бил нужен, за да се носи на него оръжие - втъкнато или висящо. Но това е друга тема.
Всеки мъж си имал собствен пояс, друг нямал право да го носи, защото поясът вече е притежавал енергетиката на собственика си. Там, където е бил пояса се намира чакра, или зона, която се нарича “хара”.
Оттам идва думата характер. Знаем, че характерът - това са психологическите качества на човека, влияещи на неговия живот. В руския език, поради тази причина (хара-та), с думата живот те наричат корема. Вероятно поради тази причина е съставена и думата “животно”, тъй като ние смятаме, че за животните е характерно единствено да са сити и да се размножават. Ние дори наричаме някои хора животни, подчертавайки по този начин, че са лишени от съвест, морал или възпитание - характеристики, присъщи само за хората. Думата харакири също указва на областта на корема, където самурая забива меча си при ритуалното самоубийство.
Оттам идва думата характер. Знаем, че характерът - това са психологическите качества на човека, влияещи на неговия живот. В руския език, поради тази причина (хара-та), с думата живот те наричат корема. Вероятно поради тази причина е съставена и думата “животно”, тъй като ние смятаме, че за животните е характерно единствено да са сити и да се размножават. Ние дори наричаме някои хора животни, подчертавайки по този начин, че са лишени от съвест, морал или възпитание - характеристики, присъщи само за хората. Думата харакири също указва на областта на корема, където самурая забива меча си при ритуалното самоубийство.
ШИПКА И ШИПЦА
Село Шипка, днес вече град, приема името си поради това, че населението му е развъждало маслодайна роза, която едно време наричали шипца или шипец (според Каравелов).
Ето какво пише Георги Раковски в своята книга "Показалец Чяст първа" - Одеса, 1859:
Сегашното име на храста шипка е останал от тогава - той е сходен с растението на маслодайната роза.
Село Шипка е дало името на прохода - шипченски. Познатият днес връх с паметника е Свети Никола, а не връх Шипка, както често го наричат.
СВИЩОВ ИЛИ СИЩОВ
По-рано, преди Освобождението, град Свищов се е наричал Сищов. Това се потвърждава от споменаването му в много от книгите на български възрожденци от 19 век.
Как се е появило "в"-то не ми е ясно.
ГАБЪРОВО
А пък името на Габрово, първо е Габърово, заради това, че се намирало в район с много гори от габър.
СВИЩОВ ИЛИ СИЩОВ
По-рано, преди Освобождението, град Свищов се е наричал Сищов. Това се потвърждава от споменаването му в много от книгите на български възрожденци от 19 век.
ГАБЪРОВО
А пък името на Габрово, първо е Габърово, заради това, че се намирало в район с много гори от габър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар