Подтикнат да напиша тази публикация бях преди дни, когато ми попадна проект на табела за магазин за крепежни елементи, на която беше написано “лимбусни ключове”. Малко хора знаят, че правилната дума е "инбус".
Още по-малко хора пък имат представа, как е съставена тя и откъде идва. Как се пише правилно знаех от няколко години, но защо така е съставена си мислех, както се оказа, погрешно. Смятах, че думата е съставена от двете “ин” и “бус”, тоест че ключът се вкарва (на английски in) в главата на болта. Оказа се, че немска фирма Bauer&Schaurte през 30-те години на миналия век патентова този вид глава на болт и инструмента за нея. Inbus всъщност е абревиатура на името на патента (I)nnensechska(n)tschraube (B)auer (U)nd (S)chaurte, което в превод е "винт с вътрешен шестостен".
На френски този ключ DIN 911 се нарича "male" - "самец". Съответно, винтът със шестостенния шлиц за този ключ се нарича "femelle" - "самка". В Бельгия и Канада ключ DIN 911 също се нарича "male". Но на западно-швейцарския диалект на френския език той е "inbus".
Някои словотворци у нас са заменили Н с М, а освен това са добаили и Л в началото.
Друг интересен пример е думата "автосервиз"- такава табелка виси в Испания над продуктите в зеленчуковия магазин и означава това, което тази дума трябва да значи "самообслужване". Подбираш си сам продуктите, а плащаш на касата при изхода.
Ето как се е наместила тази дума "автосервис" в българския език. Вместо да използват подходящата дума за за автомобилна работилница (или ремонтилница), някой е взел само първата част от думата автомобил (automobile - самодвижещ се) и добавил сервиз (означавайки услугата по ремонта). Тоест взели са само "авто", която означава "само", без да продължат с "мобил". И нататък са се заредили производните "авторемонт", която означава "саморемонт" и "автосервиз", означаваща самообслужване. Забележете, никой не се е досетил да нарече ремонта на ЛОКОмотиви "локоремонт" или “локосервиз”, а обслужването на САМОлети - "самообслужване".
Друг интересен пример - паспорт. Думата "пассе" е преминава, а "порт"- врата. Паспорт дословно означава "преминаване през врата", за което си имаме дума - пропуск.
"Тюнинг" казваме, когато говорим за "настройка" и е съставена от корена "тюн" (tune) - мелодия. Отначало "тюнинг" техниците модерно са наричали настройката на радиоприемника за най-добро приемане на сигнала, който основно е бил мелодия. Постепенно думата намерила приложение и за други настройки, чрез които на принципа “проба, грешка” са намирали най-добрата стойност на някоя характеристика.
Затова е добре, не само от патриотично чувство, на даже просто от благоразумие, да даваме на новите понятия названия, съставени от наши думи. Много наши благозвучни думи са заменени постепенно с други - работилница със сервиз, представяне с презентация, събитие с евент(?!), откриване с премиера, намаление с промоция, шефство с куриране, проверка с одит, желание с претенция, състоя се (проведе се) със “се случи”, проект с дизайн, команда с екип. Уверен съм, че списъкът с примери може да бъде продължен с още много такива.
При това, замяната на български думи става не само с английски такива. Знаем, че след Освобождението, масово са навлезли думи от френския език. Един от популярните куриози е думата за нужник - клозет. В цивилизованите тоалетни на Запад, които са преставлявали цели салони за всякакви нужди, с огледала и дивани за оправяне на макияжа и тоалета, на вратата на нужника е имало надписи отвън на ръчката за вътрешното заключване. Когато влезел човек и се заключвал отвътре, отвън се показвал надпис “closet”, който означавал “заето”. Но нашите умници възприели думата буквално, че и я променили на колзет. А тоалетна сме се научили да казваме доста по-късно.
Много фирми, за адрес на електронната си пощенска кутия избират думата sales@***, смятайки, че означава “продажби”. У един французин, това може да предизвика недоумение, защото на френски "sales" означава "мръсни". А "sale" - "мръсен" е по-добре да не изписваме на визитката си, като длъжностна характеристика.
Много често за имена на фирми се използва думата "еstate", означаваща "лято" на италиански. Сякаш тази фирма търгува с плодове и зеленчуци или с пътешествия в топли страни. Но не, оказва се, че в нея се осъществяват сделки с недвижими имоти - те имали предвид английската "истейт".
Но и с английския нещата не стоят много по-добре. Какво се подразбира, например, от названието на фирмата "Поли Мейд"? Много девойки? Защото "мейд" означава "девойка" на английски, например "мермайд" е русалка. А тази фирма, оказва се, работи с метали и е твърде далеч от девойките.
Между другото, самата дума "фирма" на италиански означава "подпис" и отначало се подразбирало частна търговска къща, например "търговец Палавеев" или "Христев и синове". Свъременното, явно погрешно значение думата “фирма” получила заради неразбирането на нейното значение.
Затова нека да наричаме своята предприемаческа деятелност (бизнеса си) и електронния си адрес (имейла си) с благозвучни и разбираеми родни имена. Това може и да не е по-краткия начин, но поне няма да ни срами пред другоезичните народи, чиято граматика се опитваме да имитираме. Какво да се прави, нашият език е с 30 % по-дълъг от английския, например.
Понякога нашата дума е по-кратка от чуждата.
Друг пример - "темпомат". Макар и не родна, думата е популярна в целия свят и има еднозначно и ясно значение. Но не, в каталога ще напишем английския израз - "круиз-контрол". Макар тази дума да не се позлва в другите романски езици, освен в английския и при това е по-дълга.
Борбата с езика на коренното население на една страна е важна крачка към победата на външните сили над него.
Страната се състои от народ, земята и езика му. Достатъчно е да се унищожи едно от тях, и страната я няма: или завоюваш нейната земя, или асимилираш народа ѝ, или унищожаваш езика. И обратно, съществуват исторически примери на създаване, с политически цели на страни, чрез отделяне на учатък земя, изкуствено създаване на език и внедряване на този език сред населението на тази земя.
Французите наричат размиването "ерозия" - размиването на нашето народно самосъзнание е прекият път към подчинението на народа ни и завладяването на нашите национални богатства.
Днес Европа е населена с емигранти.
А езикът ни? Той не страда ли от подобна “мигрантска” инвазия? Още по-страшно е - тази ерозия е вече в главите ни, по телевизионните екрани, гледа ни от компютърния екран и прозореца на автомобила, задминаваме я по магистралата.
С тези думи говорят с нас децата ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар