АРХАИЗМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Архаизми в езика

"Тя му обясни да дойде идещия ден на същото място"

“По-преди, както и сега”

“Те се различават едно от други само по име, иначе по нищо”

“Отначало са били един народ, а от сетне са се разделили”

“От старо време те седяха (в смисъл населяваха) по Дунава, и от тая и от оная страна на реката, дето те още в мое време живеят”

“За които тъкмо що говорих”

“Той като говори за тях, пише ...”

“Когато пише за готските нападания”

“В това се съгласяват и някои други хронисти”

“Бил роден през 37 година и умрял, къде 98 година”

“Бил е назначен от своите подигнали се срещу ромеите съотечетсвеници”

“... и остави хората му в почестите, които имаха и даже в по-големи”

“Ако хвърлим сега един поглед надире, видим дето”

“... и умря от една болка, дето се намираше по тази земя”

“Отишли при императора и го измолили да им даде един княз, кой го нему да е приятен”

“Това дето казвате, че българите само вас са почитали, искаме да разправите” (тоест, да поясните).

“На късо (накратко), правили им разни лошевини и най-сетне явно повели воина срещу тях.”

“Една огромна маса народ, който ще да е броил милиони хора”
"...бѣдствие народно, изневидѣно дошло."

“Той изнамери писмени белези (тоест състави азбука) за техния език и преведе на техния прост (вулгарен) език всичките книги на Свещеното писание”

“Късо (скоро) след това князът паднал тежко болен”

“Ставало борба между два народа от разен вероизповед”

“Дадохме за пример един окъслек от евангелието”

“Ако това, дано не стане, би се случило, то ти не си да не знаеш, какво може да последва от него”.
Ако трябва да съм точен, по-горните примери са извадки от ранновизантийски хроники, преведени на български. Може би не съм прав да озаглавя тази публикация "Архаизми ...", но все пак ми е интересно да ги чета.

“Разказът за продължителя на Теофана, който споменава името Богорис, не е нищо друго освен вариант на разказите за покръстването на готите, за препирните им с византийските императори и пр.; че за сестрата на тоя Богорис се приказва същото, което се приказва за сестрата на Теодориха: то се дохожда заключение, че Богорис не ще да е нищо друго освен Теодорих. Тео-дор-рих = Бого-рис, от Бога подарен княз(рих-rex) или “от Бога княз”.

Византийските легенди за покръстването на българите, прочее не са нищо друго освен варианти на разказите за покръстването на готите.”

Проф. Ганчо Ценов, 1910 г.

......

В „История во Kpaтце о болгарскомъ народе славенскомъ сочинися и описася въ лето 1792 Спирадономъ Jepcxuмoнaxoмъ“, издадена от В. Златарски в София през 1900 год. четем за владетел Болг:

„О Коладе, третий крал iллiрическiй. По Бладилiи наста третый крал именом Коладъ, в лето отъ сотворенiя мiра 4745 (763 пр. Хр.)

Tй беше весма нечестивъ, золъ, властолюбив, блудник, суровъ и просто рещи всякой неправде отецъ, а най-паче мучитель, немилостивъ. Того ради возлюби его сатана и постави его одесную ceбе, дая ему честь достойною за дела его. Когда се смесиша съ елини и с рiмляие, iллирицы видеша, како они делают комири – iдоли и поклоняются имъ, восхоте и Колад богомъ бити и повеле народу покланятися ему яко богу, а не яко кралю. И роди два сина, имя перваму Болгъ. И когда се роди первий сынъ его Болгъ, повеле всему народу по всей земли его торжествовати, cиpечь праздновати в месяц декемврий 24 дня, ядуще и пиюще, и поюще песни, сиречь „Болгъ се роди Коладе, тойзи вечерь Коладе“ и прочiя, повторяюще многократно помянующе имя Колада, даже и до днесь ест праздникъ той у Болгарiи Аще и крестишася болгари, обаче древнаго того дiаволскаго обичая не забравиша.

Потом уби его Богъ громом, и тако изверже окаянную душу свою. По смерти Коладовы насташа сынове его Болгь и Брем“. След като разправя за завоеванията на Брем, най-сетне за Болга пише:

„Болгъ же братъ Бремувъ завоева Тракiю, Македонiю, Далмацiю, даже до Белое море и до Римъ. И той бе подобенъ отца своего – мучитель великiи, повеле народовы зватся именем его Болгаре, и от то время назвашася iллирици болгари, а не якоже нецыи мнять, яко отъ реки Волги изыдоша болгары.

„Греки, не имущiи слово буке, не могутъ сказати болгары, но вулгары; а рiмляне, имущiе слово бе, могут сказати болгары“.

Това е за сега най-вероятното обяснение на името българи, защото това име действително се споменава най-напред, дето е действал Болгъ. Дали Болгъ е синъ на Коледа, е работа, която ще се обясни отъ Митологията.

„За насъ сега е особено важно, че Болгъ се споменва въ народните песни или, че той е живялъ въ сръдцата на народа.”