ДЯДО МРАЗ И СНЕЖНИЯ ЧОВЕК

ДЯДО МРАЗ И СНЕЖНИЯ ЧОВЕК

Дядо Mраз и жена му - бабата Елха и тяхната внучка Снежанка.

Това са основните персонажи в приказката за Новогодишната нощ. Дядо Мраз е дядо на всички деца, присъстващи на светлия празник, а Снежанка им се пада тяхна по-голяма сестра. Бабата е украсената елха, с корона или звезда на върха, около която децата танцуват в кръг, хванати за ръце. Под полата ѝ са скрити дългоочакваните необикновени подаръци.

А снежния човек е образ на краката на човека - стъпала, подбедрица и бедро. Най-отгоре е таза - за шапка, както е и при устройството на човека, тазът е над краката и ги обединява. А за моркова сами можете да се досетите.

Древните славяни са смятали, че долната част на тялото е студената, а горната - топлата, горещата. В горната са сърцето, главата, трудолюбивите ръце, в които винаги нещо гори, върши се. А в долната са отходните, влажни зони, краката най-лесно мръзнат, с тях се придвижваме, те са сякаш нашите колела, търкалящи се по земята. Затова и частите на снежния човек са кръгли топки. А очите и ръцете са добавени заради децата, за да “оживят” снежния “човек”.

А къде са "татко"то и "мама"та на Новогодишния празник?

Те в приказката, в известен смисъл, са лятото и зимата или слънцето и луната. Те са децата на дядо Мраз и баба Елха. Мама (луната) тихо пее песен, когато заспиваш, а тати (слънцето) рано сутрин те буди за новия ден.
И тъй като слънцето е главния бог, то майка му е ... Богородица.
Слънцето се появява, след като угаснат всички звезди на небосклона. Затова то сякаш се ражда от богородичния звезден небосклон. Затова по традиция куполите на всички православни храмове, посветени на Богородица, се оцветяват в синьо и са изпъстрени със златни звезди.

Това се е запазило и по стенописите. Затова баба Елха се украсява с топки и гирлянди, олицетворяващи небесния звездоброй, затова се окичва и с малки свещики, които да заблещукат, като звезди в сублимния момент на Коледния празник. Затова елхата се окичва на върха с главната звезда на нощния небосколон - Спас или Полярната звезда.

После на дядо Мраз измислили име - Николай. Той е Николай Чудотворец - чудо “творящ”-ият. Чудото на замръзването, обледеняването. Думата стъкло идва от необикновеното явление всяка есен, когато водата в реката се покрива с тънък заледен полупрозрачен слой. Него тогава наричали стеклом. Тоест ломи се стичащата се вода - стек и лом.
С появяването на първата технология за добиване на стъкло, материалът който се получавал, нарекли стекло - от речния тънък лед, защото бил прозрачен, като него. 
Хората забелязали, че стъклото отделяло студа от топлото на дома. Навън вилнеел студ, а през стъклото прониквали топлите слънчеви лъчи. Чудотворецът Николай извайвал по него невероятни плетеници от замръзнал влажен въздух в най-невероятни и разнообразни форми.
Етимологическа връзка с Николай имат думите прониква, пронизва, нанизва и линза. Защото с линзата може да видиш малки предмети, да извадиш трън от петата си и дори да разпалиш огън - едно истинско чудо. Невероятно, но може да се разпали огън и от линза, направена от леда. Името на Ни(кола)й е в пряка връзка с думите Коледа, календар (колядни дар).
Защо коледен дар?
Защото разделението на пълния жизнен цикъл на природата най-добре се е изобразявал, под формата на колело. Именно колело, защото “спиците” му разделят сезоните, месеците и дните в него.