ГИБЕЛ И ЛУКАВСТВО

ГИБЕЛ И ЛУКАВСТВО

Когато човек се отклони от праведния път, казваме, че е примамен от Лукавия, тоест от дявола. Думата гибел е дошла от руския език. Когато човек се отклони от пътя, руснаците казват “отгибается”. Когато искаме да счупим клон от дърво, ние го дърпаме и той се огъва, преди да се счупи. Така и човешката душа, изначално добра и праведна, се огъва (отгибается), преди да загине (погибнет), преди да я достигне гибел. 

Лукавството е резултат от това отклонение на душата. Така, както извиваме лъка(лук на руски), така и лукавият човек, извива душата си, лукави. Той подменя, извива значението на своите думи, а и на думите на другите. Говори едно, а после се “отмята”, както лъка се отмята, след като изстреля стрела. В народната реч това поведение много подходящо е сравнено с извиване, огъване. В църковната реч има израз за дявола - лукавият. 

МРЕЖА 

Думата мрежа има много интересен прозиход. Тя идва от режене на море (м-режене), морережи с нея рибарят, за да има успешен улов. 

ОШАВ ИЛИ ХОШАФ 

В кримско-татарския език думата “хошафлък” означава “компотница” - сушени плодове, предназначени за компот. Хошаф означава компот. От компот е обрaзувана в латинския думата compositus (съставен), дала корена в думата компост (обогатена с микрофлора почва). Компостът си е ошав от почва. А думата хошаф се е съкратила до “ошав”, заради глухите и трудно изговорими съгласни в двата ѝ края. 

В Гюмюрджинския край се среща диалектната дума кушав, която е заета от османския турски език - hoşaf, което от своя страна е от персийскатa /xōšāb/ със значение на "сладко, шербет", буквално - сладка вода.