ЛАФОВЕ ОТ ЕЖЕДНЕВНАТА РЕЧ

Седнах и събрах популярни лафове от ежедневната ни реч в една колекция. Нямам намерение да описвам значението им, защото всички ги знаем.

Едни са дошли от пословици, други от филмите, а много от тях са градски, а и селски жаргон.

Благодарение на зевзеците и майтапчиите сред нас, те са придобили популярност и това, че ярко отразяват нашите мисли и чувства показва, че те имат своето право на съществуване. Вече десетки, та и стотици години.

И така - да започнем!

В крайна сметка ...

Ако трябва да обобщим ...

Така да се каже ...

Както казват старите хора ...

Преди всичко ...

Ако трябва да съм точен ...

Малко или много ...

Иначе казано, с други думи ...

Бог дал, бог взел.

Не мога да си изкривя душата.

Не вярвам на очите си.

Тома неверни си ти.

Къде са майка ти и баща ти да те видят сега?

Баща ти щеше да се гордее с теб.

На баща ти това нямаше да му хареса.

Вари го, печи го - все същия си остава.

Лобно място.

Позорен стълб.

Света вода ненапита.

Пази го като писано яйце.

Бяло като момини гърди.

По дяволите!

Няма дим без огън.

Кат на свинче звънче.

Гори тилилейски.

Пукнато гърне.

Кофа без дъно, бездънна яма.

Дърво без корен.

Немили, недраги.

Ученото си е учено!

Думам ти сине - сещай се снахо.

Тежко му и горко.

Кьоркитук пиян.

Мама му стара!

Пусто опустяло!

Да му се не види!

Лудо младо.

Насолихме го едно хубаво.

Дадохме му да разбере.

Смляхме ги от бой.

Пет пари не дава.

Пукната пара не струва.

Пукнат гологан няма в джоба.

Хич не му пука.

Ни се води, ни се кара.

Ако има нещо - насреща съм.

Достигна дъното.

Устата му още мирише на мляко.

Държи се като ощипана госпожица.

Ти ли ме бутна или сам паднах?

Дърта чанта, ама лачена.

Стара корабна свирка.

Дим да ме няма.

Черен гологан се не губи.

Наядох се, като попско чедо на задушница.

Крали, крали та се забравили.

Изпя лебедовата си песен.

Има си хас!

Възрастни хора сме, ще се разберем.

През куп за грош.

От игла до конец.

След дъжд качулка.

От дъжд на вятър.

Прав си Кривчо.

От трън, та на глог.

Дал бог добро.

Тури му пепел.

Ще му покажа аз къде зимуват раците!

Пратих го за зелен хайвер.

Де го чукаш - де се пука!

Пука ми на ... шапката!

Кат ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша.

Какво се правиш на две и половина?

Отваряй си очите на четири.

Познавам му и кътните зъби.

Прави се на дръж ми шапката.

Леко на втора и ... ай.

Накриви му шапката.

Излезе ми душата.

На баба ми на хурката.

Откри Америката.

Откри топлата вода.

Хващам пътя.

Обирай си крушите.

Порастна му работата!

Наду ми главата.

Биха му дузпата.

Последна дупка на кавала.

Пикае ми се като контрольор на последна спирка.

На всяка манджа - мерудия.

На всяко гърне похлупак.

И двамата са от един дол дренки.

Светиха му маслото.

Хвърли топа.

Ритна менчето.
Гушна букета.
Очистиха го.

Бастисаха го.

Хвани ме за оная работа.

Какво се кумиш.

Айде, чупката!

Този е гола вода.

Не ми се дърви много, че!

Този е с обратна резба.

Ударих се по китарата.

Ти си бил голям баровец, бе!

Скивай, копеле!

Гледай си работата.

Той си е башка луд.

Събирай си партакешите.

Навсякъде бъка от ...

Той се скатава от работа.

Всички са на нокти.

Направи се на тапа и каза ...

От мен да мине!

Бабините ти трънкини!

Трай, бабо, за хубост.

Гъз знае две и двеста.

Карай да върви.

Виж сега, да те открехна.

Иди ми, дойди ми.

Иди си, яла си.

Смее се под мустак.

Без задни намерения.

Без задни мисли.

Завъртя му ума.

Изяде се от яд.

В кръга на шегата.

Да си вдигаме чукалата.

Да вдигаме гълъбите.

Да, бе, да!

Как пък не!

Да не съм вчерашен?

Я камилата, я камиларя.

Стана тя, каквато стана!

Уйде коня у реката!

Те ти, булка, Спасовден!

Ще дойде Видьовден.

Друго си е.

Тя стана една - да не ти е работа, мани, мани!

Трай коньо за зелена трева.

От мен да мине.

Ей, дървена глава, брей!

Вързаха му тенекия.

Той е човек от “голямото добрутро”.

На куково лято.

Майтап да става!

Всичката Мара втасала та ...

Ще видиш ти - кон боб яде ли!

През куп за грош.

Опъвам каиша.

Не е за вярване.

Я виж, та гледай.

Гледаш като теле на шарена порта.

Скив, мурука ква гаргара ми прай.

Цепи ме главата.

Ти като ме гледаш, имам ли вид на изглед.

Де е Киро на кирия?

Кучета го яли.

Гледа като теле в железница.

Сдухал се е, завалията.

Къртовски труд.

Каталясал съм за сън.

Чувствам се като пет пари в паница.

В свои води.

Какво се правиш на “Дръж ми шапката”?

Разправяш ми “врели-некипели”.

Оплачи се на арменския поп.

Да чакаш от умрял писмо.

С чужда пита помен прави.

Не може все ти да биеш тъпана.

Един бие тъпана, а друг събира парсата.

Я стига дрънка!

Дрън, дрън та пляс!

Хитрата сврака - с двата крака.

Имам вземане-даване с този.

Кога ли ще ме стегне шапката!

Зет като мед!

Ако имаш балдъза - имаш два гъза.

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.

Мъж под чехъл.

Мамино синче.

Дума дума отваря.

Много си отворена, ма.

Двамата са лика-прилика.

Скри се в миша дупка.

Само си “подават топката”.

Него бълха го ухапала.

Едно си баба знае - едно си бае.

То така и баба знае.

Всяко чудо - за три дена.

Чудо-юдо.

Тя работата не е заек да избяга.

Бързата работа - срам за майстора!

Викам ти майсторе, щот не ти знам името (, ама като ти гледам майсторлъка - да та еба в майстора!)

Оо, тия майстори ще му отрежат главата.

Лошо, Седларов!

Кура му, Янко!

Не всичко е цветя и рози.

За чудо и приказ.

Да ти е като обеца на ухото.

Всичко е тип-топ.

Да ти еба номерата!

Мани-мани!

Как я караш?

Бóли ме фара.

Работа му е майката.

Карай да върви.

Внимавай в картинката!

Лягам си, че две не виждам.

Постави въпроса ребром.

Като опре ножът до кокала!

Успокой топката малко!

Тоя ме хвърли в оркестъра!

Абе, изкара ми ангелите!

Като взе да обяснява надълго и нашироко.

Око за око, зъб за зъб.

Мътна и кървава.
Свършихме всичко на тагъдък.
Сандър ни направиха.
Завърза любовен роман с нея.
Не съм от тия, како Сийке (от Чудомир). Оригиналът е "Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия"
Маскара с маскара!
Ум - море, ти казвам!
Накрая ще клекнат, къде ще идат!
Какво си се накукушинил?
Слунце огря и нашата къща.
Брей, лоша жена, брей - рибен кокал!
Редки му пръстите - пари не задържа.
Бре, да му се не види макар!
Двазанаята владееше фарси.
Посинял от студ като цвекло.
Обърна две чаши ракия. Гаврътна ги.
Удари му един кютек.
Не се води, не се кара,
Зъл, зъл, сякаш пепелянка му е плюла в устата!
Не разбира от дума и това е.