Днес ще поразсъждавам върху имената на нашите български големи и по-малки градове и населени места. В свои по-ранни публикации съм споменавал за някои от тях, а тук просто ще пренеса написаното оттам.
Ще пиша, за който град си помисля и няма да ги подреждам по някаква система.
И така - започваме.
ВАРНА
Знаем от историята, че градът е носел името Одесос в средните векове. Това име е гръцко. Не зная какво означава, но и днес има град Одеса, който по-рано се е наричал Одесос и името вероятно е свързано с морето или с пристанище.
Нашият Одесос е създаден, както е бил обичаят, при вливането на река в морето. Тази река се е казвала Варна. Името ѝ е било дадено заради белите варови води, които тя е вливала в морето. А белотата им е идвала от белите варовити брегове край днешна Девня, които тя е отмивала по течението си. В по-късен етап, когато градът от гръцка крайбрежна колония е станал част от Българската държава, е приел и новото си име по името на реката.
РУСЕ
През годините на Първото и Второто български царства, върху руините на римската Sexaginta Prista е съществувало укрепено селище от двете страни на Дунав. Северното се е наричало Голямо Йоргово (днес Гюргево), а на южния бряг Малко Йоргово (днешният град Русе), завзето от османците през 1388 г. В 1445 г. се споменава за кастел (крепост) с име Русико. Името Русчук през османското владичество идва от името на града, който е бил един и от двете страни на реката. Рус-чук означва малкият Русе, тъй като градът е бил по-развит по северния бряг на реката, докато на южния е имало малък военен гарнизон. По старите карти името се изписва ту Русси, ту Оросчик, ту Русзиг. Има го и като Руссек и като Орашик. Ама те ... какво разбират латинските картографи.
СТАРА ЗАГОРА
В средновековието с името Загория (Zagora) са наричали земите “отвъд планините”, за(д)горие, тогава сме използвали думата гора, когато сме казвали планина. Областта, която се намирала между източните склонове на Хемус (днешна Стара планина) и днешния Бургаски залив е носела името Загорие (Задгорие) и често е била разменна монета между византийските императори и българските владетели. Тази област за византиската държава е била зад планинския масив, който сега наричаме Странджа и Сакар планина и затова носи това име. Известни са и други места на Балканите с това име, като понятието е било същото.
Превземането на Боруй от Лала Шахин.
През 1364 г. османският пълководец напада града в мъгливо време и го превзема без бой. Града, който вече се нарича Ески Загра, Захара, Заара. В турските документи той е вписан като Загра и Ески Хисар, като произлизащо от Загора - име, с което понякога чужденците назовават България. Споменава се „Загорското поле” близо до Пловдив от византийския писател Халкокондилас.
В книгата „Болгарския грамоты” от 1845 г., издадена в Одеса в полза на Габровското училище, Васил Априлов дава кратка, но интересна информация за Стара Загора. Съпоставяйки състоянието на българските училища в различните селища, Априлов пише, че жителите на Ески-Захра най-после обръщат внимание на образованието и с усърдие преподават на български.
Важна е бележката под линия, в която са изброени някои от имената на града:
“Ески-Захра, или Ески-Загора. Железник - Сидерополис - Старое Загорье, для отличие отъ Новаго - называется и Мелтою”. Според Априлов, за да го различат от новото загорие, жителите му го наричали Мелта.
По-нататък Васил Априлов пише:
“Мелта лежи в прекрасна живописна долина, при изобилие от прозрачни води и прекрасни градини, с благотворен и здравословен климат. Селата около града имат богати лозя и градини, и поля с различни култури. Мелта произвежда най-добрата пшеница в Турция, известна под името „Загария”. В самия град се виждат останки от древни крепости, а на 10 версти се намират топли бани с чиста и прозрачна минерална вода, съдържаща желязо и от тук градът се нарича Железник.
В своята книга от 1835 г. ”Краткое политическое землеописание” Милош Обренович описва българските земи и градове и на 13 страница е поместил кратко описание и на Стара Загора.
В старобългарската литература градът е познат и като Сидера.
Ето и няколко извадки от книги от средата на 19 век, в които градът се изписва като Желѣзник:
ГАБРОВО
Името на Габрово, първо е било Габърово, заради това, че се намирало в район с много гори от габър.
СМОЛЯН
В средните векове се споменава за живеещите в планината Рудопа племе смолени, смоляни. Те са се наричали така заради това, че всички ги знаели, че предлагат по пазарите смола и медни продукти. Добивът на смола е бил важен за икономиката и военното дело. А този, който е сред малкото, които я добиват е нормално да бъде наричан и така, особено ако слиза от планината.
СЛИВЕН
Градът е на стратегическо място в подстъпите на Балкана. Той е стоял на пътя за Мизия, както са наричали района на днешна Северна България. През града са се стичали множество малки реки и пълноводни потоци, които са се сливали в едно и са се вливали в река Тунджа недалеч от града. Затова по турско градът се е наричал Сливно (Сливна), а турците са го наричали Исливни - поради неспособността да изговарят дума, която започва с две съглани, те добавяло гласна отпред.
Гърците са го наричали Селимна. Познат е и като Сливец.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Една от версиите за името на нашата стара престолнина е, че той се е образувал от три поселения - на трите хълма, които по-късно приемат имената Царевец, Трапезица и Света гора. Когато някъде се е създавало ново поселение, преди да му дадат име, всички го наричали ново село или новия град. За поселенията край река Етър, както се е наричала река Янтра тогава, са казвали Трите нови града, а оттам Триновград, Търновград.
ПЛЕВЕН
Старото име на града по турско е Плевна, Плевня, което обяснява и името на града - център на развит селскостопански район. Еманоил Васкидович, в своята книга "Детинско прибавление" от 1852 г. нарича себе си учител от Плевненското училище.
КЮСТЕНДИЛ
В писмените извори от Средновековието градът е известен под името Велбъжд, което произлиза от старобългарското название за „камила“. И днес камила на руски е верблюд.
МЕЛНИК
Градът е известен с необичайно красивите си светли и ронливи скали, от които се е добивал строителен материал, който е служел за спояване и свързване на камъните при сторителство на крепости и къщи. Местата за добиване са наричали мелни или мелници, където е била смилана скалната ронлива маса.
ФИЛИПОПОЛИС
За Пловдив повечето имена са известни, като един от тях, Тримонциум, буквално е означавал Трихълмие.
През античността, че и до края на османското владичество заедно с официалното название, на града употребявано при всички писмени документи, в разговорния език едновременно е било използвано и името Филипи, което през време на османската власт е заменено с названието Филибé, станало задължително за официалните документи.
А това означава, че местното старохристиянско население под името Филипи, споменавано в пътуванията на апостол Павел, трябва да е разбирало Филипол, силно застъпено във вярата на павликяните, които живеят на крупни маси във и около града и до днес.
Река Марица в миналото се наричала Хеброс (Hebros), но се изговаряла Еброс, която дала името на континента Европа, като първоначално така се е наричала Източна Тракия - районът около Одрин. Турците изговаряли името на река Марица като Мерич. Оттам води името си хасковското село Меричлерѝ.
ХАСКОВО
е било Хаскьой
ЯМБОЛ
През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.
СОПОТ
Името му, също както и това на Сопот в Полша, произлиза от старата славянска дума дървен улей за вода (при чешма). Ако сте посещавали града на Вазов преди 30-ина години, помните повсеместните вади с балканска вода и множеството чешми в града. В двора на вазовата къща също шуртеше изворна вода по тънки, извиващи се вадички. От тази дума за извор произлиза и думата поток.
КЛИСУРА
Ясно е защо - заради силностеснените скали, изровени от буйните планински реки, над които и днес минава подбалканското шосе, от мостовете на което правят “бънджи” скокове.
РАЗЛОГ
Градът се намира в подножието на прохода, който разделя Рилския масив от Пиринския. Разложена е планината на това място. Сходно значение на раздяла има и думата РАЗЛЪКа.
ВЕЛИНГРАД
Старото име на града е било просто Баня, както често безименно са кръщавали много от местата с минерални извори. Чак по време на социализма, дават на града името на Вела Пеева, загинала в околността партизанка. Днес вероятно не връщат старото име на града, защото населени места с името Баня има не едно в България.
ВРАЦА
Град Враца носи името на прохода Вратцáта. Там е била и крепоста Вратица. Това не е умалително име на врата, а е думата “вратища”, променена вероятно от гръцкия изговор. По подобен начин гърците са променили и имената на Белащица (гръц. Беласица), Дебръщица (гръц. Дебрасица) и въобще - от “..щица” на “..сица”.
НИКОПОЛ
През 1059 г. получава името Никопол (Нѝко полис – град на победа), но би могло да е видоизменено от Ниско поле, Нископол, защото градът е разположен в ниското край вливането на река Осъм и голяма част от стария град е върху наносите край Дунава, а не на високия бряг.
СЕВЛИЕВО
В миналото носел името Селви
СВИЩОВ ИЛИ СИЩОВ
По-рано, преди Освобождението, град Свищов се е наричал Сищов. Това се потвърждава от споменаването му в много от книгите на български възрожденци от 19 век. Как след това се е добавила буквата “в” не зная.
В някои публикации от 19 век градът се споменава и под името Систово, подобно на Оряхово.
ДОБРИЧ
Градът носи името на болярина Добротица, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г. до 1385 г. По времето на османското владичество се е казвал Хаджиуглу Пазарджик или само Пазарджик (Малък пазар). На картичките е изписано Bazargic, поради начина на изписване на думата пазар, която е взета от турците от персите, а тя там започва с "б". Турците не можели да казват "б" в началото на думи и така го предали на нас.
До 1882 г. Добрич се е казвал Хаджиоглу Пазарджик - на името на турски търговец със заслуги. През Втората световна война и комунизма негов кръстник е съветският маршал Фьодор Толбухин. През 1990-а си връща името Добрич.
ВИДИН
Предното име на града е било Бдин. То е било дадено на важния укрепени пункт на завоя на река Дунав, заради неговото предназначение да бди за вражески войски по реката.
СИЛИСТРА
Известно е старото му име Доростол, Дръстър, а по турско се е наричал Силистрия.
ТЪРГОВИЩЕ
Селището за първи път се споменава в данъчния регистър на Османската империя от 1573 година, с името Ески Джумая (Стар Петък). През 1658 година става административен център. Процъфтявали са занаяти и търговия, скоро след това града станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Днешното си име той добива заради това, че е център на търговията в района, тържище.
ТУТРАКАН
Отличителна черта на прабългарската държавна система е наличието на съуправител - канар тикин, която е отсъствала в дотогавашните и по-късните европейски държави. Едва ли канът и канар-тикинът са живеели в един и същи град. Смисълът на институцията канартикин е в случай, че столицата и канът попаднат в ръцете на врага, да има втори център и втори управител, които да продължат управлението на държавата. Съуправителят на държавата е трябвало да има самостоятелно владение, където да натрупва опит в управлението, за да бъде способен, при нужда, да заеме мястото на кана. Най-вероятно, канът е живял в Плиска, а канар-тикинът в ТУТРАКАН - ВТОРИЯТ ТАРКАН, както посочват самото название на града и историческите обстоятелства.
Според някои теории, в средните векове там е имало феодален владетел, който са наричали Тмутаракан, видоизменено от Тумен-таркан. Това е владетелска титла сред азиатските татари, на които нашите Асеневци разрешили да пазят северните граници на Второто българско царство.
БАЛЧИК
Видоизменено от Белчик, бели скали
ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
В своята книга от 1852 г. "Вѣк болгарскаго царя Симеона " С. Палаузов нарича града Велики Предслав. Не е грешка на печата, защото го споменава така няколко пъти.Дали се е бъркал или по-добре от нас е знаел името на града?
Турците наричали нашата старопрестолнина Ески Стамболук, означаващо Стар Истанбул. Това е така, защото на тях е било известно от местното население, че е бил наша славна столица в миналото. Остава да гадаем какво означава тогава за османлиите думата Стамбул - просто столица или нещо друго. Защото столицата на Османската империя винаги е носела завареното име Константинопол. И макар да са го наричали по свой маниер Константиниé, този град става Истанбул едва при създаването на новата Турска република пред 1923 г. Единствено в българския и в руския език името на турския град се изговаря с “м” - Истамбул на български и Стамбул на руски.
СОФИЯ
Катедралната църква Света София в древния илирийски град Сердика в Средиземна Дакия, е постоена през 313 г. от Константин Велики - първият християнски император на Империята. Тя е издигната над гроба на любимата му дъщеря София. Надгробната плоча е от син камък и е зазидана така, че да гледа в посока на родното място на императора - древния илирийски град Ниш. Нашата столица е избрана именно заради срединното си положение на Балканския полуостров. Именно заради това тя е носела имената СРЕД-ЕЦ и СЕРДИ-КА.
СВИЛЕНГРАД
След Освобождението този град е станал център на добива на коприна, която тогава наричали свила. През турско името му е било Мустафа паша кюпрю.
ПЕТРИЧ
На гръцки скала е петра. Имената Петра, Петка, Петрана, Петър са давани, за да расте здраво детето, защото в миналото детската смъртност е била висока. Знаем, че в района Рупите се издига голям скален масив. Ванга е твърдяла, че това е застинал вулкан. Та оттам и името на близкото селище. В карти от средата на 19 век той е под името Петерч.
САМОКОВ
В района на този град се е добивала желязна руда. Майсторите на металообработването са ползвали самокови, задвижвани от водата, като воденица. Самоковците, самоковлиите са дали и името на града, който първоначално е бил Самоково.
БАНКЯ
Означавало малка баня, бан-кя, защото големите бани са били в София. Но днес се натъкнах на няколко снимки-картички от миналото, на които градът (или по-скоро курортът), е написан Банки. Което си е пак малки бани, де.
КОСТЕНЕЦ и КОСТИНБРОД
И двата града са на главния път на войските, които в средните векове са нападали или са се отбранявали, оттегляли и са срещали смърта си. До Костенец се намира известният проход Траянови врата или Железни врата, където са положили костите си стотици хиляди български и византийски войни през многовековната ни история. Хората от района и до ден днешен, при обработване на земта, се натъкват на кости на хора и коне, на части от оръжие и амуниции.
ПАЗАРДЖИК
По рано градът е наричан Татар Пазар-джик - малък пазар на татарите, които били заселени по тези земи.
ШУМЕН
Градът в миналото е носел името Шумла, заради огромните горски масиви, сред които се е намирал. Българското име за гора едно време е било шума, шумлак, а гора сме казвали на планина. В по-късни времена на партизаните са казвали подигравателно шумкари.
ЗЛАТОГРАД и РУДОЗЕМ
За тях няма какво да обяснявам, достатъчно е да спомена, че заради големите рудни находища, днешната Родопа планина е наричана РУДО-па.
Подобни, ненуждаещи се от обяснение, са имената на населените места ОРЕШАК, ТОПОЛОВО, БРЕЗОВО, АРДА, НОВИ ХАН, РОЗИНО, ОБЗОР, ДЪЛГОПОЛ, ГРОЗДЬОВО, ЧИФЛИК, ВЪЧЛИДОЛ, ПЕТ МОГИЛИ, КУЛА и много други.
А КОТЕЛ е просто нашата дума за казан, която е турска дума. Казан - така се е и наричал градът преди Освобождението. Подобен е произходът и на друг наш град - Казанлък.
КАЗАНЛЪК
Всеки пътешественик през 19 век, който е посещавал Казанлък, споменава, че местните най-много се вълнуват за реколтата от маслодайна роза. Защото това е бил основен поминък на населението в миналото. Интересното е, че градът се е наричал Изворник до средата на 19 век. Как точно е приел името Казанлък не ми е известно, но определено е заради поминъка.
Какво имам предвид?
За добиването на розово масло местните ползват особен вид метални съдове, по турски казани, чрез които се осъществява дестилацията. Било е много важно да са ти здрави и ремонтирани казаните, когато дойде време за бране на розовия цвят. Всеки се е вълнувал, навреме да поправи казаните си, а ако трябва да си закупи още. Който е нямал достатъчно е ползвал чужди. Всичката тази дейност, деятелност е била основното занимание на местните.
Всички сме чували думите овчарлък, чорбаджилък, хайдутлъ(у)к, комшулук, хаджилък, мундарлък, серсемлък, мезелък, сакатлък, пашалък.
Всички те завърпват на -лък, което според мен ги определя като основната деятелност на една хрупа хора, общност или прослойка. Или всички дейности, цялата съвкупност от действия при определен начин на живот или поминък.
Е - начинът на живот, поминъкът на тези хора е добивът на розово масло. Всичката дейност по работа и поддръжка на казаните им е казан-лък.
ОБРОЧИЩЕ
Този град край Варна е бил място на езическо оброчище - свещено място за провеждане на обряди.
ДРАГОМÁНИН
В миналото това е бил мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представлява техните интереси и искания пред работодателя. Той се е пазарял с чорбаджията за надницата, той е уговарял колко пъти трябва да се хранят жетварите — с една дума грижел се е за всичко. Разбира се, като драгоманин, той взимал по четири-пет лева от надницата на всеки жетвар.
ПАВЛИКЕНИ
Градът носи името на павликяните, които са били секта на християнска основа, които са почитали моралните закони на апостол Павел и са били гонени, както Богомилите, от официалната църква. За да се защитят, те приемат католическо изповедание през годините на Османското владичество.
ПАНАГЮРИЩЕ
Градът е бил образуван от три махали, в празните поляни, между които се е събирал местния пазар всяка седмица. А веднъж годишно, напролет, се е организирал и голям събор, който на гръцки наричали панагир. Мястото на неговото провеждане наричали панагирището.
ШИПКА И ШИПЦА
Село Шипка, днес вече град, приема името си поради това, че населението му е развъждало маслодайна роза, която едно време наричали шипца или шипец (според Каравелов). Ето какво пише Георги Раковски в своята книга "Показалец Чяст първа" - Одеса, 1859:
Сегашното име на храста шипка е останал от тогава - той е сходен с растението на маслодайната роза.
Село Шипка е дало името на прохода - Шипченски. Познатият днес връх с Паметника на Свободата е Свети Никола, а не връх Шипка, както често го наричат.
МЪГЛИЖ
Когато 1454 г. туските орди на султан Мохамед, войска над 500 000 души, обсадили Филипопол, дошло до слуха му, че в Туловското поле се крие българска войска в горите наоколо. Тогава Казанлък още не е съществувал. Той изпраща Арап Юсуф с 15 000 души да избият когото намерят.
Войската отива там и намира манастира Свети Николай. Разтурват го, като избиват всички калугери и мирно население, което се е било скрило там. Минали през село Турия и го разорили. След това влезли в полето на Тулово.
Там войска нямало, а мирно население се криело по горите от очакваните зверства. Легендата разказва, че всички се молели на Господа да им дари пощада. По едно време полето се настлало с мъгла, която не дала на турците да ги намерят. Тя дори помогнала на местните да избият част от тях, а останалите помислили, че ги нападат и се избили един друг в мъглата. Не останал ни един жив турчин, твърди легендата.
Народът, удивен от това знамение, се заселил около манастира и построил град, като го нарекъл Мглишъ, та това име той носи и до днес.
КРИЧИМ И КРЕСНА
Кричим произлиза от старобългарската дума за глагола кричам, крещя.
Удивително е, че старобълграската дума крчмъ не произлиза от старобългарската кркм (сега разговорно казваме къркам), която значи пия, лоча (пиянствам, смуча), а от друга старобългарска дума, която също добре обрисува същността на кръчмата - от глагола цркм (цирикам) и в още по-ясна степен от глагола крещя с неговата стара форма, запазена и до днес в руския език крчм (на руски кричать), което означава крещя, викам силно.
Това в най-добра степен задоволява етимологията на името на град Кричим и отговаря на действителостта. В града и до ден днешен буйната планинска река Въча, спускайки се стръмно към равнината, издава чутовен грохот. Тъкмо на това място се е намирало и древното селище, където оглушителното спускане на реката е било най-забележителната му характеристика.
Днес ние, съвременните българи, толкова много сме се отдалечили от старобългарския език, че не можем да си обясним или разграничим, коя дума от нашия език е с български корени и коя - с чужди. Така например, ние дори не знаем как би звучал един наш средновековен надпис в неговото естествено произношение, освен ако не ни го прочете и обясни експерт по старобългарски език.
В руският език, обаче, старобългарските форми са съвсем живи и до днес, така че името на град Кричим в широката му форма е част от спрежението на грагола кричать в сегашно време първо лице множествено число (тоест кричѝм) и вероятно е аналог на кратката форма на старобългарския глагол крчм (крѝчам), от който вероятно произлиза името на друга българска дума - кръчма.
Подобна е и аналогията с македонската река Треска, протичаща в клисурата Матка, чието име отново е етимологично свързано с глагола трескам, шумя.
Аналогична етимология има селището Грóхотно, също разположено на буйната река Въча и произлизащо от българската дума грохот - тътен.
Аналогия между името на град Кричим съществува и с името на град Кресна в Кресненското дефиле - от крещене, викане, бучене.
Удивително точно е съхранено името на село Кричим в запис от турски документ от 1695 година за извънредния данък "авариз". В него името на селището е изписано като
ЛОВЕЧ
По турско е бил наричан и Ловица. Това име може да има връзка с думата лов и нейните производни.
КОПРИВЩИЦА
Освен с турското си име Аврадалан, е изписван и като Коприщница.
БЕРКОВИЦА И ЧИПРОВЦИ
Големите западнобългарски селища Чипровац и Береговац (наречени така по католишки маниер) са днешните китни селца, средища на множество занаяти.
ОРЯХОВО
По-рано е носел името Орехов, Ряхов (изписвани Орѣховъ, Рѣховъ).
Не мога да не спомена едни от най-страните имена на населени места, чийто произход не знам, но винаги са ме развеселявали.
ПОДАЙВА, ШАБЛА, СУНГУРЛАРЕ, МЕРИЧЛЕРИ, САТОВЧА, СИМИТЛИ, СЛОКОЩИЦА, ТРЪН, СВЕТОВРАЧЕНЕ, ВОЛУЯК, ПЕТЪРЧ, ВРАЧЕШ, МЕЗДРА, ДЖУЛЮНИЦА, КОЗЛОДУЙ, ТЕТЕВЕН И ЕТРОПОЛЕ (по-рано Едропол - голямо поле).
ДУПНИЦА влиза в същия списък, но наскоро намерих четири снимки-картички, на които градът е наречен ДУБНИЦА, което ясно дава да се разбере от къде е името - дъбови гори наоколо.
Между другото Букурещ е съставен по същия начин - буки рощи (роща на руски е гора).
Както е известно, Пазарджик някога е бил Татар Пазарджик - от първите постоянни жители на селището татарите, които са търгували там. "-джик" е умалителна наставка, която показва, че пазарът е бил малък.
Сердика е първото име на столицата ни. По времето на хан Крум в началото на IX век става част от българската територия и получава името Средец. Била е наричана и Триадица.
През вековете Пловдив е носил много имена - Кендрисос, Евмолпиас, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Улпия, Флавия, Юлия, Пълдин, Филибе и други. Най-известното може би е Филипополис, дадено му от Филип Македонски, бащата на Александър Македонски. Гърците до 19 век му казвали Филипи. Чувако го от тях, новите господари на града, турците, го нарекли по своему Филибе.
Русе е Руси, Русико, Руши, Русчук, Русиг... Едно от най-популярните стари имена е Русчук. Така е бил наричан градът по време на османското робство.
Асеновград някога е бил Станимака - произлиза от гръцкото Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II.
Видин пък е Бонония и Бдин - идва от глагола "бдя".
Днешното име на Бургас произлиза от Бургос - кула на латински. Византийският поет Мануел Фил го споменава и като Пиргос. През XIX век го наричат Ахело Бургас.
Старото име на Поморие е Анхиало. По-малко известно е прабългарското Тутхон.
Древното наименование на Несебър е Месамбрия, по-късно е наричан Месемврия. Днешното му е дадено от славяните.
Варна първо е Одесос - на едноименната крепост, разположена на Варненския залив. След разрушаването й градът започва да бъде наричан Варна, на името на реката, която се влива в залива.
Благоевград е Горна Джумая, Скаптопара - на древно тракийско селище, Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая. Джумая е турска дума, означаваща "петък" - пазарен ден.
Смолян в дълбока древност е Аетос - в превод "орел", после е Езерово, Пашмакли, Ахъ Челеби. Днешното име произлиза от племето смоляни, населявало този край.
Старите имена на Дупница са Дъбница, Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла, Дубница - от старобългарски дуб. През 1948 г. градът приема името Станке Димитров, което носи до 1990 г.
А ето някои стари турски имена на сегашни градове:
Хърсово (Хършова, сега в Румъния)
Разград-Хръсград (Хезарград)
В. Търново (Търнова)
Габрово (Габрова)
Сливен (Ислимийе)
Свищов (Зищови)
Плевен (Плевне)
Ловеч (Лофча)
Враца (Ивраджа)
Оряхово (Рахова)
Берковица (Беркофча)
Белоградчик (Белгратчък)
Радомир (Дадумирa)
Дубница (Дупнидже)
Златица (Излади)
Самоков (Самаков)
Разлог (Разлък)
Мелник (Менлик)
Струмица (Устурумджа)
Прилеп (Прилепе)
Охрид (Охри)
Ресен (Ресне)
Кичево (Кърчова)
Воден (Водина)
Кукуш (Кълкъш)
Лъгадина (Лангаза)
Карвуна (Каварна)
Козяк (Гьозеге)
Кастрици (Кестрич)
Неново (Ненова)
Невша-Негуша (Негевше)
Кривня (Кривне)
Девня (Девне)
Комарево (Кумарива)
Кьолевица (Кюлефче)
Никопол (Нийболу)
Созопол (Сюзеболу)
Анхиало (Ахйолу)
Несебър (Мисиври)
Овеч-Провадия (Превади от гр. Провато)
Неврокоп (Неврекоп)
Битоля (Манастър)
Отлуккьой (Панагюрище)
Аврадалан (Копривщища)
Търново Сеймен (Симеоновград)
Обрущица се е наричал днешния гр. Исакча (в Северна Добруджа, до Онгъла). Исакча е татарско име, наложено от 15 век и възприето от европейците по време на руско-турските войни в 18-19 в, когато влязло в щабните карти. Името Обрущица се използвало устно от българите в Добруджа досами Освобождението.
Гръцката дума "космос" (свят) се превеждало на стбългарски като:
Утварь - на изток (в Преславската школа)
Миръ - на запад (в Охридската школа).
И миръ и оутваръ в значението на свят за засвидетелствани в Супрасълския сборник.
Думата "хълм" е от германски произход и с нея не ми известен нито един бълг. топоним. Винаги се използва "могила" или прабългарските "дял", "дел", като в старото българско име на Трансилвания - Ардял, от прабългарски Ардаалъ (зад гората (планината), откъдето е и унгарската Ердей.
В 18-19 в. българите, дотогава изтикани по чукарите, се спуснали в равнините и се заселили в големите градове. Нашенци балканджии (и средногорци) и рупци, слезли като пришълци в голяма града Филибето, нямало от кого да научат имената на местата, освен от турците - Небет тепе, Таксим тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе, Джендем тепе, Пънарджък (кладенче), Мараш (мочур), Гьол бахче, Кършияка (поле на другия бряг).
От писаното по-горе за “дял” и “могила”, например, могат да се изведат имената на хълмовете в Пловдив: Стражна могила за Небет тепе, Разделна могила за Таксим тепе.
Кьостендил е османизираното име Константин (Деянов Драгаш), владетелят на областта по време на османското завоевание.
Областта Добруджа е от Добротица, по-точно от Иванко, син на Добротица, наричан от османците Добруджао(г)лу.
Кутловица е българското име на този наш нов град (някогашно село край Берковица) и дълго време в Ломска област. Жителите му обаче се срамували от Кутловица и избрали нелепото Монтана.
Тези три морски града са погрешно преименувани:
Обзор - старата българска крепост Козяк, превзета от Амедей Савойски в 1367 г. и дарена по-късно от властта в Търновград на Добруджанското деспотство. На турски името е изкълчено на Гьозеге (от Козяк), побългарено на Гьозекен, и така погрешно взето за нещо свързано със зрението (гьоз - обзор), преименувано от 19-майци на Козякград, но веднага след това, по искане на жителите му - на Обзор.
Китен - Урдовиза е древно тракийско име (-виза, -биза е окончанието за град в някои тракийски диалекти). В региона има още два стари града Виза - единият известен и като Вича, на нос Св. Атанас, а другият в Турция - сега Визе. Самият Царигард - Византион е от същия корен. Урдовиза е погрешно счетено за турско име от 19-майци.
Царево - погрешен превод от Василико, което значи Босилково, а не василевс.
Друг конфуз са имената на Камчиите:
Голяма Камчия си е историческата река Тича (сегашната малка р. Тича може да стане Горна Тича). Луда Камчия си е историческата река Ичера.
Провадийска река е историческата река Варна, която с двете лиманни езера в устието си е била в сърцето на първата българска държава, южно от Дунава. Името Дерзе (от турски) и българското Дерза, както е наричана реката до 19 в. при вливането си в морето край града, е вероятно от Дарзалас, древния тракийски "велик бог" на елинистическия Одесос.
Провадия е от турското Превади, от гръцкото Провато, което значи овца, популяризирано обаче от дубровничани в 13-17 в., като Прованто. Тогава Провадия била основната им търговска база в България. Овеч е българско име още в Първото българско царство, така се казва крепостта и сега. Самото българско име на гр. Провадия е Овеч, което значи същото, каквото турското Превади и гръцкото Провато.
Гръцки за такива имена, като "Тракия" и "Македония", а също Орфей и Родопи. Имаме си хубави български имена - Земята Карвунска за североизтока (също и Стохълмие), в която дошъл Испор цар. Имаме си и Загоре, Долна земя. От употребата на имената Тракия, Македония и Добруджа само беди сме видели.
Името Балкан, макар явно тюркско и налично в съвременния турски език, според тюрколога проф. Иван Добрев било засвидетелствано няколко десетилетия преди османците в някаква арабска карта. Нашето име за Балкана си е Стара планина, а в старо време - Маториеви гори, Верегава, Хéмон. От Хéмон е било днешното име на село Éмона и на Éмонската планина и нос Éмона - с които трябва да заменим османотурцизираните Еминé и Еминска планина. Сега нашите географи са прекръстили северната част на Източна Стара планина. От Коджа балкан е станало Матор планина, южната - от Чатал балкан е станала Удвой планина. Общото име Верегава за Източна Стара планина, от морето примерно до Котленския проход, е хубаво да се популяризира повече.
Славееви гори - за българското име на Родопите (от българския деспот Алексий Слав).
"Овче поле" се нарича и полето около Плиска (Абоба).
Бургас възниква след 1680г. - по-точно Ахело Бургаз.
Накрая искам да направя един паралел между имената на три древни наши града и три, също толкова стари градове, в руските земи.
Пресла - Переяславл
Плиска - Плесков, сега Плисецк
Смолян - Смоленск
Дали имената им нямат връзка с преселението на народите по нашите земи в древността?
