23 март 2018 г.

СЕВЕР, ИЗТОК, ЗАПАД, ЮГ И ДВАТА БОСФОРА

СЕВЕР
От историческите хроники, в първи век от Христа Плиний Старши и Птоломей са писали за древното племе севéри, което живеело на северните склонове на Кавказката планина. После се разселили на запад по Меотидското езеро, тоест Азовско море. Не мога да твърдя със сигурност дали те са дали име на северната посока на света или тяхното местоживеене е определило името, което са им дали хронистите. Мога само да кажа, че в древността посоките на света са носили други имена. Юг е бил полден, например. На латински пък са съвсем различни.
Според друга теория “север” е трансформираната дума Сибир-сивир-сивер-север.

ИЗТОК
Често хората бъркат и пишат думата със “с”, вместо със “з”. Понякога се спираме да си припомним, как са ни учили в училище. Но вместо да се опитваме да помним, е достатъчно да знаем произхода на думата и няма да грешим. А тя е породена от това, че от тази посока изгрява слънцето и започва деня. Тоест денят започва да тече. Излиза, че той оттам “изтича”. Светлината на деня изтича от тази посока, същото се казва и за звездния небосвод нощем. Тази дума се е запазила в автентичния си вид в руския език - изтóк казват на извор. При нас имаме думите източих и изтича (чийто корен не е тича, а точи).

ЗАПАД е там където слънцето, главен бог на всички древни народи по света, се скрива на хоризонта. Това е посоката, в която то пада, запада и се скрива от погледа.

ЮГ
Реките, които текат на юг, древните народи наричали черни реки. Моретата, в които те се вливали, също наричали черни морета. Едно време не всички морета имали постоянни имена. Те по-скоро били отбелязвани с прилагателни думи, като всеки народ си е давал свое име. Те и днес в голямата си част са прилагателни имена, но сега са възприети от всички народи. Нашето море така и си остана Черно.

Ляв (бял) и Десен (черен)
И днес много реки в горното си течение, се образуват от вливането на “бял” и “черен” приток и след това получват името си. У нас имаме Бели Искър, Бели Вит, Бели Осъм и съответните им черни притоци. Имената на притоците се определяли по следния начин. На мястото, където те се вливат се застава срещу течението и се поглежда към двата притока. Левият наричат бял, а десният черен. След вливането им, реката носи името си, но вече без прилагателните. Ето няколко показателни примера от нашите реки:

Река Арда с приток Черна река (дясна срещу течението), която се събира с Арда при с. Средногорци

Река Вит с приток Черни вит (десен срещу течението), който се събира с Бели Вит при с. Полатен

Река Искър с приток Черни Искър (десен срещу течението), който се събира с Бели Искър при с. Бели Искър

Река Янтра се влива преди гр. Габрово с голям приток (отдясно срещу течението), а покрай левият приток, при с. Шумели, минава ул. “Бяла река”. Там по карта се води река Янтра, малко преди изворите.

Река Камчия има приток Луда Камчия (ляв срещу течението), но река Камчия, в горното си течение има приток Черна река (десен срещу течението) при с. Тича.

Река Русенски Лом преди Ивановските скални църкви се образува от Бели Лом и Черни Лом (десен срещу течението)

Река Места се образува от Бяла Места и Черна Места (дясна срещу течението) малко под с. Черна Места, преди Якоруда

Изключение прави само река Осъм с приток Черни Осъм (ляв срещу течението), който се събира с Бели Осъм под гр. Троян

Реките, които текат на север наричали бели реки. Те се вливали в бели морета. Това разграничение е останало и в имената на някои други морета, освен Черно море.
Съотнесени към най-голямото и познато море, намиращо се в средата на земите на Древния свят - Средиземното - северните морета са Бяло до Истанбул, а Йонийско се е наричало Синьо (Адриатика).
На юг от Средиземноморието пък се намира Червеното море, защото е на юг и се олицетворява с пустините, жегата и сушата. 
Ще кажете - ами Черното море - то нали е на север от Средиземноморието? Черно го наричат русите, за които то си е южно. От някои народи и то също е било наричано Червено море.
В древността на лявата и дясната част на тялото също са давали това значение. Лявата, с нейните леви крайници, е била “бялата” страна, а дясната е била “черната”. С дясната се трудим, бием, храним - тя е горещата ни страна. А защо така са решили? Защото, когато посрещаме слънцето от изток, лявата ни страна е бялата (северната, студената), а дясната черната (южната, горещата).

Южни морета са започнали да ги наричат, защото се намират в зони на силна слънчева жара, а дори и пустиня. “Юг” или “юга” е означавало засуха, мъгла или душно време. Думата тогава дори е била “угъ”. Оттогава е останала думата угар, означаваща изгоряла земя, почва. Южен вятър е бил този, които е носел засуха. По-рано южната посока са наричали с думата полден. Явно поради това, че в средата на деня слънцето се намира точно натам. Слънцето по обед стои на полден и храната, предназначена за ядене се наричала “южен”, трансформирала се в ужин. В руския език думата “ужин” днес означава вечеря. Тази трансформация се е получила поради това, че след хранене се работи трудно и постепенно са започнали да изместват обилното хранене след приключване на работата на полето - тоест вечер, запазвайки името на това хранене.

БОСФОР
В средните векове с гръцката дума боспор (босфор) са обозначавали проливите. Боспор са наричали два пролива - този от Азовско към Черно море при град Керч и този, от Черно към Мраморно море при Константинопол, който по-рано се е наричал Симплегатски пролив, а днес е просто Босфора.
Северния проток са наричали Босп(ф)ор Таврийски, а южният при Константинопол - Босп(ф)ор Тракийски. Тогава, към 3-4 век е съществувало Боспорското царство по източното крайбрежие на Евксински Понт, явно носещо името си от пролива.

ЧЕРНО МОРЕ И АЗОВСКО МОРЕ
Едно от ранните имена на Черно море е Аксенско море. Историята е такава. Имената, запазени до днес, са давани от византийските хронисти. Отначало то било опасно, защото било пълно с пиратстващи племена от север и те го наричали Понт Аксенос (Негостоприемно море). След време изтребили пиратстващите племена и нарекли морето вече Понт Евксенос, тоест Гостоприемно.
Заради това, че водите от Азовско море, което тогава било по-скоро силно заблатена територия, се вливали в Черно море, те го наричали Палус Меотидис, което означавало “майката на Черно море”. Смятало се е, че то пълни водите на Черно море. По-късно името се променило на Меотидско езеро, а също така му казвали и Темеринда.

АМАЗОНКИТЕ
Западните брегове на Меотидското езеро, днешно Азовско море било заселено с племената на амазонките. Те били жени-воини, които не живеели с мъже. За да родят, преминавали веднъж годишно замръзналия Кимерийския пролив и приемали мъжки ласки за една нощ, след което се прибирали обратно. След 9 месеца, събирали родилите се момчета, и ги пращали обратно на източния бряг при бащите им или ги убивали на място. Останалите момиченца обучавали за воюване.
По-късно част от амазонките все пак се заселили по източните брегове на Меотидското езеро, задомили се и се сдобили със съпрузи. Останалите, обаче имали ред завоевания по земите на днешна Грузия, Армения и Турция, та чак до земите на древна Троя, наричани тогава Трояда. По-късно там е бил град Илион. Държавата им там те нарекли Лидия и заемала западната половина на полуостров Мала Азия.

Предишното име на днешната река Дунав било Истер, а на днешната река Волга - Ра, Итил, а по-късно Булгар.

ИМПЕРСКИТЕ СТЕНИ
Император Адриан построил през 117-135 г. стена между горното течение на Дунав, та чак до Рейн, която да възпира племената от Север. Тази стена не е така известна, каквато е тази в Британия.
Третата известна стена е Траяновата, отвъд делтата на река Дунав, чиито останки днес наричат Траянови валове.
Четвъртата известна стена е Анастасиевата в Източна Тракия пред Константинопол, построена през 491-512 г. за удържане набезите на българите!
Да, българите - те са били на Балканите още в 5 век. Потърсете в нета и ще се уверите!

БАСНЯ И МИТ
Предишната българска дума за мит, в смисъла на древно предание с невероятно описание, била думата баснословие.

БИВШ
Думата буквално означава събития, които са се случили до някой момент. Има такъв израз - “Бывшия до потопа”, тоест случили се (били са) до Всемирния потоп. На село казват “бивало да се не врати”, което означава “има си хас да не се върне”.

СЪГЛАСИЕ
Думата е съставена така: съ-гласи-е и означава съвместно огласяване. “Согласили их различные мнения”, означава че са обединили своите мнения, с цел постигане на съгласие, на обща позиция по някакъв въпрос.

МАЛКО ЗА АЗБУКИТЕ
Самият Кирил Философ работил дълго време в един таен кръжок в манастир в Мала Азия, Кападокия, където дълго работил по създаването на глаголицата. В глаголическата азбука, в нейната знакова система, има запечатано по-широко знание за света: включително и представи за Космоса. В тази космогонична картина на мирозданието центърът е Бог. Но този таен кръжок неслучайно е таен, той привлича в своите занимания знания още от древни времена. А защо глаголица? Защото тогава са казвали, че човекът "глаголи" - тоест говори.
Глаголицата е свещена азбука и по онова време не са приемали тя да бъде за ежедневна употреба, за административните нужди. Ето защо тук се намесва Св. Климент Охридски, който взема главните букви от гръцката азбука и всъщност прави кирилицата.
А за тези звукове (огласи), които гърците нямат, добавил от глаголицата, като ги видоизменил така, че да са в единение с останалите.

1 коментар:

Анонимен каза...

На какъв език е изразът "палус меотидис"?