СЕВЕР, ИЗТОК, ЗАПАД, ЮГ И ДВАТА БОСФОРА

СЕВЕР

От историческите хроники, в първи век от Христа Плиний Старши и Птоломей са писали за древното племе севéри, което живеело на северните склонове на Кавказката планина. После се разселили на запад по Меотидското езеро, тоест Азовско море. Не мога да твърдя със сигурност дали те са дали име на северната посока на света или тяхното местоживеене е определило името, което са им дали хронистите. Мога само да кажа, че в древността посоките на света са носили други имена. Юг е бил полден, например. На латински пък са съвсем различни.

Според друга теория “север” е трансформираната дума Сибир-сивир-сивер-север.

ИЗТОК

Често хората бъркат и пишат думата със “с”, вместо със “з”. Понякога се спираме да си припомним, как са ни учили в училище. Но вместо да се опитваме да помним, е достатъчно да знаем произхода на думата и няма да грешим. А тя е породена от това, че от тази посока изгрява слънцето и започва деня. Тоест денят започва да тече. Излиза, че той оттам “изтича”. Светлината на деня изтича от тази посока, същото се казва и за звездния небосвод нощем. Тази дума се е запазила в автентичния си вид в руския език - изтóк казват на извор. При нас имаме думите източих и изтича (чийто корен не е тича, а точи).

ЗАПАД е там където слънцето, главен бог на всички древни народи по света, се скрива на хоризонта. Това е посоката, в която то пада, запада и се скрива от погледа.

ЮГ

Реките, които текат на юг, древните народи наричали черни реки. Моретата, в които те се вливали, също наричали черни морета. Едно време не всички морета имали постоянни имена. Те по-скоро били отбелязвани с прилагателни думи, като всеки народ си е давал свое име. Те и днес в голямата си част са прилагателни имена, но сега са възприети от всички народи. Нашето море така и си остана Черно.

Ляв (бял) и Десен (черен)

И днес много реки в горното си течение, се образуват от вливането на “бял” и “черен” приток и след това получват името си. У нас имаме Бели Искър, Бели Вит, Бели Осъм и съответните им черни притоци. Имената на притоците се определяли по следния начин. На мястото, където те се вливат се застава срещу течението и се поглежда към двата притока. Левият наричат бял, а десният черен. След вливането им, реката носи името си, но вече без прилагателните. Ето няколко показателни примера от нашите реки:

Река Арда с приток Черна река (дясна срещу течението), която се събира с Арда при с. Средногорци

Река Вит с приток Черни вит (десен срещу течението), който се събира с Бели Вит при с. Полатен

Река Искър с приток Черни Искър (десен срещу течението), който се събира с Бели Искър при с. Бели Искър

Река Янтра се влива преди гр. Габрово с голям приток (отдясно срещу течението), а покрай левият приток, при с. Шумели, минава ул. “Бяла река”. Там по карта се води река Янтра, малко преди изворите.

Река Камчия има приток Луда Камчия (ляв срещу течението), но река Камчия, в горното си течение има приток Черна река (десен срещу течението) при с. Тича.

Река Русенски Лом преди Ивановските скални църкви се образува от Бели Лом и Черни Лом (десен срещу течението)

Река Места се образува от Бяла Места и Черна Места (дясна срещу течението) малко под с. Черна Места, преди Якоруда

Изключение прави само река Осъм с приток Черни Осъм (ляв срещу течението), който се събира с Бели Осъм под гр. Троян

Реките, които текат на север наричали бели реки. Те се вливали в бели морета. Това разграничение е останало и в имената на някои други морета, освен Черно море.

Съотнесени към най-голямото и познато море, намиращо се в средата на земите на Древния свят - Средиземното - северните морета са Бяло до Истанбул, а Йонийско се е наричало Синьо (Адриатика).

На юг от Средиземноморието пък се намира Червеното море, защото е на юг и се олицетворява с пустините, жегата и сушата. 

Ще кажете - ами Черното море - то нали е на север от Средиземноморието? Черно го наричат русите, за които то си е южно. От някои народи и то също е било наричано Червено море.

В древността на лявата и дясната част на тялото също са давали това значение. Лявата, с нейните леви крайници, е била “бялата” страна, а дясната е била “черната”. С дясната се трудим, бием, храним - тя е горещата ни страна. А защо така са решили? Защото, когато посрещаме слънцето от изток, лявата ни страна е бялата (северната, студената), а дясната черната (южната, горещата).

Южни морета са започнали да ги наричат, защото се намират в зони на силна слънчева жара, а дори и пустиня. “Юг” или “юга” е означавало засуха, мъгла или душно време. Думата тогава дори е била “угъ”. Оттогава е останала думата угар, означаваща изгоряла земя, почва. Южен вятър е бил този, които е носел засуха. По-рано южната посока са наричали с думата полден. Явно поради това, че в средата на деня слънцето се намира точно натам. Слънцето по обед стои на полден и храната, предназначена за ядене се наричала “южен”, трансформирала се в ужин. В руския език думата “ужин” днес означава вечеря. Тази трансформация се е получила поради това, че след хранене се работи трудно и постепенно са започнали да изместват обилното хранене след приключване на работата на полето - тоест вечер, запазвайки името на това хранене.

БОСФОР

В средните векове с гръцката дума боспор (босфор) са обозначавали проливите. Боспор са наричали два пролива - този от Азовско към Черно море при град Керч и този, от Черно към Мраморно море при Константинопол, който по-рано се е наричал Симплегатски пролив, а днес е просто Босфора.

Северния проток са наричали Босп(ф)ор Таврийски, а южният при Константинопол - Босп(ф)ор Тракийски. Тогава, към 3-4 век е съществувало Боспорското царство по източното крайбрежие на Евксински Понт, явно носещо името си от пролива.

ЧЕРНО МОРЕ И АЗОВСКО МОРЕ

Едно от ранните имена на Черно море е Аксенско море. Историята е такава. Имената, запазени до днес, са давани от византийските хронисти. Отначало то било опасно, защото било пълно с пиратстващи племена от север и те го наричали Понт Аксенос (Негостоприемно море). След време изтребили пиратстващите племена и нарекли морето вече Понт Евксенос, тоест Гостоприемно.

Заради това, че водите от Азовско море, което тогава било по-скоро силно заблатена територия, се вливали в Черно море, те го наричали Палус Меотидис, което означавало “майката на Черно море”. Смятало се е, че то пълни водите на Черно море. По-късно името се променило на Меотидско езеро, а също така му казвали и Темеринда.

АМАЗОНКИТЕ

Западните брегове на Меотидското езеро, днешно Азовско море било заселено с племената на амазонките. Те били жени-воини, които не живеели с мъже. За да родят, преминавали веднъж годишно замръзналия Кимерийския пролив и приемали мъжки ласки за една нощ, след което се прибирали обратно. След 9 месеца, събирали родилите се момчета, и ги пращали обратно на източния бряг при бащите им или ги убивали на място. Останалите момиченца обучавали за воюване.

По-късно част от амазонките все пак се заселили по източните брегове на Меотидското езеро, задомили се и се сдобили със съпрузи. Останалите, обаче имали ред завоевания по земите на днешна Грузия, Армения и Турция, та чак до земите на древна Троя, наричани тогава Трояда. По-късно там е бил град Илион. Държавата им там те нарекли Лидия и заемала западната половина на полуостров Мала Азия.

Предишното име на днешната река Дунав било Истер, а на днешната река Волга - Ра, Итил, а по-късно Булгар.

ИМПЕРСКИТЕ СТЕНИ

Император Адриан построил през 117-135 г. стена между горното течение на Дунав, та чак до Рейн, която да възпира племената от Север. Тази стена не е така известна, каквато е тази в Британия.

Третата известна стена е Траяновата, отвъд делтата на река Дунав, чиито останки днес наричат Траянови валове.

Четвъртата известна стена е Анастасиевата в Източна Тракия пред Константинопол, построена през 491-512 г. за удържане набезите на българите!

Да, българите - те са били на Балканите още в 5 век. Потърсете в нета и ще се уверите!

БАСНЯ И МИТ

Предишната българска дума за мит, в смисъла на древно предание с невероятно описание, била думата баснословие.

БИВШ

Думата буквално означава събития, които са се случили до някой момент. Има такъв израз - “Бывшия до потопа”, тоест случили се (били са) до Всемирния потоп. На село казват “бивало да се не врати”, което означава “има си хас да не се върне”.

СЪГЛАСИЕ

Думата е съставена така: съ-гласи-е и означава съвместно огласяване. “Согласили их различные мнения”, означава че са обединили своите мнения, с цел постигане на съгласие, на обща позиция по някакъв въпрос.

МАЛКО ЗА АЗБУКИТЕ

Самият Кирил Философ работил дълго време в един таен кръжок в манастир в Мала Азия, Кападокия, където дълго работил по създаването на глаголицата. В глаголическата азбука, в нейната знакова система, има запечатано по-широко знание за света: включително и представи за Космоса. В тази космогонична картина на мирозданието центърът е Бог. Но този таен кръжок неслучайно е таен, той привлича в своите занимания знания още от древни времена. А защо глаголица? Защото тогава са казвали, че човекът "глаголи" - тоест говори.

Глаголицата е свещена азбука и по онова време не са приемали тя да бъде за ежедневна употреба, за административните нужди. Ето защо тук се намесва Св. Климент Охридски, който взема главните букви от гръцката азбука и всъщност прави кирилицата.

А за тези звукове (огласи), които гърците нямат, добавил от глаголицата, като ги видоизменил така, че да са в единение с останалите.

ПЪРФОРМЪНС, СЛУЧВА СЕ И ДРУГИ ПРИШКИ НА ЕЗИКА НИ

Днес ще напиша за една тема, която отдавна ме вълнува.

Това е разпространената напоследък мода да се заменят звучни български думи с техни чуждоезични и недотам успешни аналози. Също така особено дразнещо е и модното напоследък, при това масово употребявано в медиите, ползване на думи от нашия език в нелепо и дори повратно значение, както и на създаване на нови български думи.

Изключително заразно е явлението да се говори “случва”, когато става въпрос за организирани и планирани събития.

Искам да подчертая ДЕБЕЛО, че нещо може да се е случило или да се случва, САМО когато е непредвидено от никого и е СЛУЧайност. Как може да се случва празник, събор, конгрес или друго организирано мероприятие? То просто се провежда. То се планира, организира и провежда. Преди това е възникнала идея за неговото осъществяване - как може то да е случка?!

И това е по всеки новинарски канал по телевизията! Разпространението на явлението е толкова мощно, че по този начин се заразиха да говорят съвсем обикновени хора.

Заслушайте се в която и да е новинарска емисия и ще чуете масово употребата на свързващите думи “със” и “във” - при всички случаи. Независимо, че на всеки журналист е добре известно правилото, че те се ползват само в случаите, когато след тях има дума, започваща със “с” или “з” (за със) и с “в” или “ф” (за във). При всички останали случаи трябва да се изговаря “в” или “с”.

Но не - те винаги изговарят дългата форма, явно на самите журналисти е много по-удобно да го правят, за да не се замислят, каква е думата след това или за да си спечелят време. Разговорният език се променя и скоро това ще стане масова практика.

Друго, което ми прави впечатление напоследък е силната употреба на служебния термин “експерти”. В журналистическият език това е обозначаването на всеки, който би трябвало да има професионално мнение по някакъв въпрос. Сякаш тези журналисти не са учили, че да си експерт е висша форма на професионално знание или умение.

Започва се от ученик, чирак, калфа, майстор, специалист и накрая се става експерт, при това от единици хора. Докато чирак и калфа са остарели термини, то специалист замени майстор през годините “на социализма” (слагам кавички, защото такъв нямаше). Специалист и експерт са категории, основно в сферата на занаятите и инженерните науки. Тези две думи, също така се превърнаха в синоним на висок професионализъм и може да се употребят като прилагателни, редом с научните звания доктор и професор.
Вероятно на журналистите са им казали "ще казвате винаги експерти, да не вземе да се обиди някой", макар че и специалисти да им казваха, пак нямаше да е обидно.

Особено дразнеща е думата дестинация. Английската destination е място, към което сме се запътили, крайна цел на едно пътуване. Странното е това, че в българския език тази дума не идва с английското си изговаряне - нещо, което бих разбрал. Тоест ние не казваме дестинейшън, както е думата, а казваме дести-НАЦИЯ. Откъде е този завършек? Може би - от изговаряне на думата на немски.

Преди 20 години спокойно можеше да кажем направление, цел, крайна спирка, краен пункт. Будапеща, например, беше една привлекателна туристическа цел, туристически маршрут с крайна цел Будапеща. Цел е много по-къса дума от думата дестинация, ако някой ми каже, че било за краткост.

Същият е случая с думите локация, вместо място и ареал, вместо местообитание или просто район. Район също е чуждица, но защо да я заменяме с нова?

Употребата на думите култов, мегаспектакъл, мегазвезда и подобни, у нас се употребяват за определяне на хора и събития, които са твърде далеч от понятието и мащаба на тези термини.
Употребата на превъзходната степен в съчетанията “най-култовите”, сред “най-великолепните” и други подобни изпълнения, показва единствено невежество сред хората. Не може да сложиш най- на дума, която сама по себе си е превъзходната, последната най-висока степен на дадено нещо. 
Същият е случая и с "... най-емблематичните паметници в Испания." Те станали ли са емблематични, по емблематични от това няма да станат - вече са емблема.

Днес постепенно изместваме:

събитието с евент

представянето с презентация

показването с превю

представлението с шоу

проекта с дизайн

идеята с концепция

съдържането с контент

срещата с миит (да не забравяме, че думата митинг е буквално meeting)

идеята с инициатива и съответно инициираме, вместо да предложим

Проверката заместихме с óдит, който си е една финансова проверка - проста ревизия.

Сега провеждаме мониторинг над дейност, вместо наблюдение.

На отвор, журналистите вече казват дупка.

Циганите "станаха" роми, тоест - римляни, каквито те никога не са били и няма да бъдат.

Днес има "образователни медиатори за малките ромчета", каквото и да означава това!

Сватбите започнаха вече да имат и предсватбени репетиции, добре че поне думата репетиция, макар и чуждица, се е запазила!

Ние вече се ангажираме, когато се наемаме.

Нашата основна мисия, вместо нашата основна цел.

Имаме подход, вместо начин или метод.

Влизаме в контакт, вместо във връзка.

На юношата казваме, че е тийнейджър.

Изразяваме респект, вместо уважение.

Казваме ситуацията, вместо положението.

Казваме локация, вместо място.

Вместо събота и неделя, казваме "уикенд".

А, да - устойчиво развитие, вместо стабилно развитие.

Някой заявил, вместо казал.

"Като ги съберем, сумарно са ..."

Той декларирал, вместо казал.

Имаме вече местен парламент, вместо градски съвет.

Кметът ходи на брифинг, вместо на среща.

Питаме "- Окей ли си?", вместо "Добре ли си?"

Оооо, как можах да забрая! В кметството се входират предложения, вместо да се внесат, запишат или заведат под номер.

Интензивна подготовка, вместо усилена подготовка.

Днес реализираме, а не осъществяваме или извършваме.

Фокус върху образованието измества акцент върху образованието. Тук една чуждица е заместила друга - явно акцент се е изтъркала вече от употреба.

Днес имаме образователни политики, вместо образователни дейности.

Днес имаме мотивация, вместо желание.

Днес гоним дедлайн, а не краен срок.

Днес мислим в измерения, а не в мерки.

Днес има екстремни спортове, вместо рискови.

Много ми харесваше навремето, когато някой клиент, коментирайки проект, се опасяваше да не "станел претруфен". Това е дума-паразит, която е смес между прертупан и натруфен. Моето преположение е, че някой някога я е измислил, за да е забавно и е тръгнала сред част от народа, утвърждавайки се като полуофициална дума. Аз мисля, че ако попитате човека, който я е изговорил току що, той вероятно ще се поправи, казвайки правилните изрази. Но по някаква причина, вероятно смятайки, че така ще е по-интересно, е свикнал да я изговаря точно така неправилно.

Аз също съм свидетел на почти трайно утвърждаване на развалени или изопачени думи, като например аранче, вместо айрян, пипируда, биба и много други подобни, често казани от малките ни деца и подхванати от самите нас.

По времето на мутренските модели за подражание се утвърди една такава форма на поведение сред младежите тогава. Те, в разговор помежду си, казваха купих си кола или комп, ще забия на море с приятели и подобни. За крехката им възраст и особено липсата на собствени приходи, изглеждаше доста смешно да говорят така, сякаш парите не са им ги дали мама и тате, а те самите са ги заработили.

Днес много началници и собственици на фирми разговарят така с клиентите си. “Подготвил съм ти дизайните и ще ти ги пратя по пощата”, при положение, че на всички е известно, че за тях работят екип от хора в рекламния отдел, а те не могат да си изведат дори икона на десктопа сами.

Отдавна екшън-филмите постепенно се свиха само до екшъни. А екшън на английски е думата за действие. Те режисьорите в Холивуд дори казват action!, когато искат действието да започне, а операторът да снима. Тоест все едно казват “действие, действайте” - който каквото там има да прави по своята си част, да го прави.

Скорошните нови думи са дрескод и - о боже! - хаштаг

Дори няма да ги обяснявам, че да им правя и реклама сега!

Даа, от времената, когато моето поколение беше носителя на новите думи, хава се замени с купон. А думата купон си имаше съвсем ясно значение от десетилетия! И тъй като купонът беше вече с ново значение, на негово място се намести думата талон. Отново една чуждица измести друга. “По-остроумните” се сетиха, че може да казват ваучер. В а у ч е р - мъ как звучи само, а?!

Ваучерът си получи и другарче - промо ваучер, демек промоционален, демек в акция, демек за стока в промоция, демек за стока с намалена цена. Въй!

Ако нямате смарт-карта ще плащате КЕШ! Уаау! Яку!

Днес всичко стартира, а не - започва.

“Община Пловдив стартира дебат, обсъждане и набира идеи”. След като казват, че стартира дебат, поясняват, че става въпрос за обсъждане. Ако някой не е разбрал тази дума, де. А идеите се берат - от дърветата навярно. А кадри се подбират.

Питаме “- Какви мерки ще вземете?”, вместо “Какви действия ще предприемете”. Как така се вземат отнякъде мерки - с рулетка ли, що ли?

Днес пра'йм бизнес, а не осъществяваме предприемачество (много дълго, нали?).

Като казах прайм, та се сетих за “праймтайма” - времето за най-тлъстите реклами.

Днес нещата са реално работещи, вместо простичкото “работят”.

Заглавие на статия "Топ 10 на най-големите производители на пшеница в света". А можеше просто да се напише "Десетте най-големи производители на пшеница в света"

Едно време всички началници бяха шефове, а днес шеф е само майстор-готвачът, когото не знам защо ни научиха да наричаме мастър-шеф.

Имаме си мастър-клас, вместо простичкото курс или дори руското кръжок. Но как ще кажеш, че детето ти ходи на кръжок, когато децата на другите посещават мастър-клас на мастър-шеф или първи етап от обучението по мърчъндайзинг. Който не знае за тази професия - има си интернет, да поразрови. И аз не знаех.

Абе, всички сме мобилни, макар да сме всъщност доста неподвижни. Хаха, мобилна ни е само жеесем връзката, а когато я няма си пускаме жипиеса, йеее!

Сега ни стимулират, вместо да ни насърчават. Усещате ли разликата? Насърчаването е да те накарат да го почувстваш с душата си, да го поискаш. Докато стимулирането касае само джоба ти.

Днес всички сме граждани на “тази държава”, селяни нема. На коя държава, бе - питам ви аз? На тая - ми отговарят.

Днес посещенията на галериите са на минимум, вместо да кажем, че се посещават слабо или малко.

В тях днес няма изложби или представяния, не - има експозиции, инсталации и пърформънси. А знаете ли каква е разликата между тях.

От телевизиония екран слушаме вечерно ток шоу, детско куиз шоу, план Б вместо ресервен план. Казват и изписват live вместо на живо или концерт.

На касата ни питат кеш ли ще плащаме или с карта. Значи "с карта" може да ни питат, а "с налични" не.

Чуваме симптоми вместо признаци, потребност вместо нужда. Мъжкарът е алфа самец.

На касите на Кауфланд е написано "Ексклузивни оферти" вместо "Изключителни предложения". Често в бизнес-кореспонденцията искат да им оферирате цена.

Всяка къща в Стария град на Пловдив има своето предназначение и профил. Мтака я, трее се профилират!

Днес проектите се реализират, не като едно време, когато ги осъществявахме, или просто ги правехме. Абе, завършвахме си ги направо!

Сега археолозите работят “на терен” - не на място. Днес те все още нямат много средства, в смисъла на пари, де!

И като слушам навред, някой обяснява нещо и като каже “в смисъл” - и каже същото с други думи. Свикнал е да не го разбират и затова да дообясни човека.

Върху кутиите за детски игри е написано "Игра за деца 5+" или дори само има знак 5+. Ние вече знаем какво означава това, но граматически е неправилно. Вместо да се напише "игра за деца над 5 години", е написано за деца 5+ (пет деца плюс колко още?). Най-малкото`, математиеския знак за "по-голямо от" е >.

Ох, по-късно ще се сетя и за други такива, може и да седна да допълня написаното. Но истината е, че тези промени в разговорния език, благодарение на електронните медии и форми на писане и четене, така неусетно ни превземат речта, че няма да се усетим кога езикът ни си е свалил старата кожа и е лъснал с нова.

Мислил съм си, ако един ден с машина на времето ни върнат само 100 години назад - дали ще разберем какво ни хортува наш Пендо. Аз и възрожденците наши чета, дето са хора образовани и начетени, и много трудно им разбирам понякога, та ...

Още за унищожението на нашия роден език може да прочетете в книгата на Емил Асенов "Убийството на българския език"

Стара Загора - Железник или Мелта?

СТАРА ЗАГОРА ИЛИ МЕЛТА

Превземането на Боруй от Лала Шахин. През 1364 г. османският пълководец напада града в мъгливо време и го превзема без бой. Града, който вече се нарича Ески Загра, Захара, Заара. В турските документи той е вписан като Загра-и Ески Хисар, като произлизащо от Загора - име, с което чужденците назовават България. Споменава се „Загорското поле” близо до Пловдив от византийския писател Халкокондилас.

В книгата „Болгарския грамоты” от 1845 г., издадена в Одеса в полза на Габровското училище, Васил Априлов дава кратка, но интересна информация за Стара Загора. Съпоставяйки състоянието на българските училища в различните селища, Априлов пише, че жителите на Ески-Захра най-после обръщат внимание на образованието и с усърдие преподават на български.

Важна е бележката под линия, в която са изброени някои от имената на града: Ески-Захра, или Ески-Загора. Железник - Сидерополис - Старое Загорье, для отличие отъ Новаго - называется и Мелтою”.

Според Априлов, за да го различат от новото загорие, жителите му го наричали Мелта. 

Нека припомня, че както писах по-рано - Загорие ромеите от Константинопол наричат равнинната област на днешна Бургаска област, чак до старозагорското поле. Думата идва от “задгорие”, означаващо зад планината. Знаем, че старата дума за планина е била гора. Този район е бил задгорие както за Българското царство (първото), така и за Константинопол, защото за тях то се е намирало зад планинския район на Сакар и Странджа.

По-нататък Васил Априлов пише:

“Мелта лежи в прекрасна живописна долина, при изобилие от прозрачни води и прекрасни градини, с благотворен и здравословен климат. Селата около града имат богати лозя и градини, и поля с различни култури. Мелта произвежда най-добрата пшеница в Турция, известна под името „Загария”. В самия град се виждат останки от древни крепости, а на 10 версти се намират топли бани с чиста и прозрачна минерална вода, съдържаща желязо и от тук градът се нарича Железник.

В своята книга от 1835 г. ”Краткое политическое землеописание” Милош Обренович описва българските земи и градове и на 13 страница е поместил кратко описание и на Стара Загора.

ХРАМ, ЦЪРКВА, СЪБОР И МАНАСТИР

Думата храм идва от руското хоромы - съоръжение, в което опявали покойника. Думите «похороны» и «храм» имат сходен набор от съгласни. Това не е случайно. Работата е там, че култовите съпръжения са се разделяли по типове, в съответствие с предназначението им и са имали определени архитектурни особености. Храм е там, където погребват, събор - където стават събирания, а в църквата принасят в жертва. Руската дума “церковь” означава буквално «Це Кровь», където «це» е не се е съхранила в съвременния руски език, но се е запазила в английския като «the».

Думата «монастир» също има собствено значение. Казваме монах, затова правилното е монастир. «Моно» означава «сам», а «стырь» е остаряла форма на думата «строй». Излиза, че «монастир» е «монострой». Монасите сами си сторят своята обител, отделно, далеч от селищата - затова е и «монострой». 

ДРАГОМÁНИН

В миналото това е бил мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представлява техните интереси и искания пред работодателя. Той се е пазарял с чорбаджията за надницата, той е уговарял колко пъти трябва да се хранят жетварите — с една дума грижел се е за всичко. Разбира се, като драгоманин, той взимал по четири-пет лева от надницата на всеки жетвар.

П. Мирчев пише:

“Идваха и селски девойки от по-далеко. Водеше ги драгоманин — довереник на родителите, който трябваше да ги пазари за слугини”.

Т. Икономов пише:

”Тези чети, които се спущат от планината в Тракия и Добруджа и там работят цели недели под открито небо за няколко гроша, под началството на един драгоманин”.

Драгоман по-късно е придобила и смисъла на преводач при дипломатическо представителство или консулство.

Ст. Дичев пише:

“Ще го [писмото] дадеш на драгоманина в руското консулство — за господина Найдена, да го препратят.”

Иван Вазов пише:

“Дебрянски беше тука турски чиновник — драгоманин при чужденците инженери”.

“Консулът казал на драгоманина: — Кажете на г-на валия, че ни са изпратени из Русия пари да раздадем на сиромашките фамилии в Търновско.

А В. Мутафчиева пише:

”Някога, след месеци, щеше да се чуди защо е постъпил тъй през този ден, откъде бе му хрумнало да се пише драгоманин на триста души бежанци, кой го беше накарал да свърже пътя си с техния”.
В столицата Константинопол драгоман казвали на преводача. Така твърди Стефан Герлах, който описва живота си там през 1574-77 г.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ, макар че трябва да е обратното

В семейството на Кирил и Методий били седем братя. При това Методий бил най-големият, а Константин (Кирил по монашески) - най-малкия. Константин си спечелил в Константинопол прозвището Философ, защото работел като уредник на библиотеката към храм Света София.