СТАРОБЪЛГАРСКИ ДУМИ

ПРОЗРАЧНОСТ

Раковски през 1867 г. в книгата си “Българските хайдути” пише:

”... штото конечната пропасть Византийскыа дьржявы можiаше ся iоште въ техъ времена прозрачи!”. В съвременнен прочит този текст казва, че падението на Византия още в тези времена е могло ДА СЕ ВИДИ (да се прозре). Разбираме, че думата “прозрачи” Раковски е употребил в значението "да се види предварително", да се провиди (още тогава). Така ние разбираме, защо днес думата прозрение означава да “видиш”, преди да се е случило нещо. Представката про- означава “през” и с нея започват думите провира, промушва, прохожда, проблесна, продума. Очевидно е как се е формирала думата про-зрач-ност. Тя е означавала, че зрението ни (ЗРАК) преминава през ПРЕ-градата и затова тя е прозрачна.

БЕЗДНА

Думата означава “без дъно”, без-дна. Морска дълбина без дъно - бездънна, бездна.

ВОПЪЛ

Во плач - с плач, през плач.

ВОНЯ

Идва от вонь, означаващо “в него” - во онь. Това е показвало, че миризмата идва от тялото, особено тогава, когато то се е разлагало - тогава се нарича смрад. А смрад идва от смърт.

ДЕБРИ

От дъбрава - дъбова гора

ЛОНДОН

Долонь означавало длан. Дон е било старата дума за река, формирала имената на реките Дон, Дунав (Donnau), Днепър и Днестър. Долонь е старата дума за длан.
Долонь+дон - Лондон. Градът е на място, където реката се извива, във формата на длан.

ЗАБАВЛЕНИЕ

Думата означава забавяне - буквално. Ако нещо ни доставя удоволствие, то ние не искаме то да свършва. Затова казваме, че се за-бавля-ваме.

ЗВАНИЕ

Думата идва от зов. Тоест звание е това, как зоват, призовават военния. Какъв чин носи, с който се обръщат към него - зовят го. В сръбския език “кáко се зóвеш?” означава “как се казваш?”. Оттам идва думата ЗВЪ(О)НЕЦ - звънче, малка камбанка. Чрез звука си, звънецът призовава да му обърнеш внимание.

Старобългарската дума ЗВАТИ означава повикване по име, възклицание, и дори покана. Затова казваме призован, призван, призовка.

ИЗВЕСТНО

Думата в старобългарския език означава твърдо, точно, ясно. Очевидно такова значение тя има и днес - относно някое познание.

Руската дума ИЗВЕСТНЯК означава твърда скала, използвана масово за строежа на крепости и замъци.

ИЗТЯЗАТИ 

Старобългарска дума, означаваща обтягане. Пряка връзка има думата “изтезание”, прилагано в разпитите, като един от методите му е разтягане на тялото на мъченика.

КОЩУННИК

Старобългарска дума, означаваща шут, смешник. Съответно КОЩУННИЦА са наричали танцьорката, актрисата, което често е било едно и също. С навлизането на християнската религия е възникнала думата кощунство, в смисъла на нещо несериозно, смехотворно и дори опасно. Свещениците са характеризирали старите дохристиянски порядки, обряди и светилища с думата кощунство, в смисъла на нещо смехотворно и неразумно, неистинско.

ЛИКОВАНИЕ 

Това е старобългарска дума, означаваща многолюдно пеене, танц. ЛИК е било събрание на пеещи в храм, хор. Днес, когато хората ликуват, те играят и викат от възторг.

НЕИСТОВНО

Думата означава “с ожесточение”, с ярост. НЕИСТОВ е “излязъл от себе си” човек, афектиран, разярен. Коренът на тези думи е старобългарското "истъй", означаваща истински, съществуващ. Очевидно НЕ-ИСТ-ов означава, че човекът не е в нормално състояние, не е на себе си.

НЕЛЕП

Думата ЛЕП е означавала хубав, добър. Тя се е запазила и днес в западните Балкани - Лепа Брена. Очевидно е, че НЕ-ЛЕП ще е неприличен, безразсъден, срамен. Днес думата нелепо носи смисъла на неразумно, глупаво, неоснователно, напразно.

ОБАЯТЬ (ОБАИТ)

Старобългарска дума, означаваща да уговориш, да измамиш, да урочасаш. Тоест - обай-ваш някого, чрез заклинания, лош поглед или думи. Оттук произлиза думата обаятелен, очевидно носейки смисъла на лъжовен, измамен и затова омайващ.

ОБСТОЮ

Означава обсаждам, обкръжавам. Старобългарската ОБСТОЯТИ е означавала стоене в кръг, обкръжение. Днешната дума обстоятелство може да бъде разгледана в смисъла на нещата, които са наоколо, които ни обкръжават. 

ОПЪЛЧЕНИЕ

Опълчение е съставена от о-полча-ване, тоест - събиране на войска в полкове. Редовната войска вече е сформирана - в казарми или на фронта, а допълнително се ополчават (събират се в полкове) само доброволците към нея. 

ОРАЛО И РАТАЙ

Орало се е наричало по-рано ралото, инструментът за оране. ОРАТАЙ са казвали на човека, който оре, орачът. Така се е формирала думата ратай, тъй като той в последствие е можело да бъде всякакъв работник, а не само орач. Ра-тай е изначавало работ-ник. По сходен начин е сформирана и думата глашатай - човек, който огласява (о-глаша-ва) новини.

ОТМЕТАТИСЯ

Старобългарска дума, означаваща отричане, непризнаване, отхвърляне, отпадане. Думата МЕТКА е означавала отбелязване, а отказвайки се от метката, това вече е от-мята-не.

ОТРÁСЛЯ

Старобългарска дума, означаваща филиз, нова, млада клонка - от-раст-нала на дървото.

Точно това значение има сформираната впоследствие дума отрасъл - нов клон в наука, производство, дейност.

ПАСХА (в превод от еврейски - преход, пощада)

Пасха е празник Възкресение Христово, като тържество, победа на живота над смъртта - тоест се явява преход и пощада. Самата пощада е вид преход.

ПОПРИЩЕ

Старобългарска дума, означаваща мярка за дължина, равна на хиляда крачки или дневен преход. В днешния си смисъл, думата също може да бъде разгледана като житейски път, насока в развитието на човека.

ПОСЛЕДНИЙ

Старобългарска дума, означаваща изостанал, краен, окончателен. Последен е този, който върви ПО СЛЕДИте на тези, преди него.

ПРЕЛЕСТНО

Лъжливо, пленително, коварно. Идва от думата ЛЕСТИ, която означава да мамиш, чрез красиви думи, с цел заблуждение и заслепение на човека. Подобен произход има и думата лес(т)но. На руски лестница е стълба - за по-лесно изкачване. Думата лестница се използва и като жаргон - знаем, че един от основните методи в кариерната стълбица е ласкателството.

ПРЕРЕКАНИЕ

Означава възмущение, противоречие, спор, упорство. Идва от старобългарската ПРЕРЕКАТИ, означаваща да прекословиш, да говориш пряко (против) някого, да го ПРЕ-късваш, когато говори (РЕЦИ) - пре-реци = пререка-ние. 

ПРИЧАСТИЕ

Думата означава участие, общение. Старобългарската ПРИЧАСТИТИСЯ е означавала да станеш участник, ПРИЧАСТНИК. Затова ПРИЧАСТЕН е този, който взима участие в нещо.

ПРОСТИ

Думата идва от старобългарската ПРОСИТИ, означаваща да стоиш благоговейно, в очакване на премъдростта божия. А не както днес - да просиш.

СЕЛО

Село, сяло (сѣло) са наричали поле, обработена земя, на което ще се сее.
Селата (в съвременния смисъл на думата) са "поСЕЛЕ-ния", които са се образували, когато хората започват да се за-СЕЛ-ват близо до обработваната земя - по села-та (тоест - по (до) нивите). А понякога и направо върху нивите (селата).

ОБРОЧИЩЕ

Обричам се, вричам се (от обруч - кръг), по същия начин в църковнославянски - обручавам (венчавам, обричам) - и двете са свързани с кръга.

СНИЗХОДИТЕЛНОСТ

Думата означава “да слезеш по-ниско” до нивото на другия, да приемеш неговото ниво, неговото състояние, неговата бедност (материална или душевна). В миналото е имало израз "снизходи до него", означаващ "смили се да дойде при него".

СТОП

Старобългарската дума "стопа" е означавала стъпало, следа. Името на пътния знак идва от латинската дума STOP, която е дошла от изток и вероятно е означавала да спреш с двата крака, да се за-стопо-риш.

СУКОЛЕНО

Старобългарска дума, означаваща колянце в стеблото на растение. Сукулентите, обаче, са растения, притежаващи свойството да складират вода и  нямат нищо общо с нашата дума. Името им произхожда от латинското succulentus - сочен.succulentus, «сочный»succulentus, «сочный»

ТАКОЖДЕ

Старобългарска дума, означаваща "то същото", равно, също така. Думата “тъждествен” идва от съкратеното такожде-ствен. А думата ТАЯЖДЕ е означавала тази същата.

ЦАРОГРАШКИТЕ търговци - така са наричали търговците в Константинопол.

НАДЕЖБА
Така е била думата надежда. По подобен начин са съставени и думите рож-ба, сеит-ба, сват-ба, жът-ва (може да е била жътба), берит-ба. В руския език има дума битва, която може би по същия начин е съставена от бит (бой) - бит-ва. Те имат и думата братва, означаваща братство.

ЧЕСТИТ
Означава щастлив. В този смисъл е употребена в изразите "Честити родители" или "Честити сме да обявим ...". Тоест днес, когато честитим, всъщност "щастливим"

СБИТÏЕ
Събитие. Сбит-ие, тоест сбъднало се е.

ВЕТЬЕ - вече. Има връзка с думата вехто, която е означавала старо.

НИХНО - тяхно. Них-но=тях-но. 

ХВАТИЛИ - започнали

ДОСЕЖНО - относно, касателно, досяга го - оттам и думата засяга.

ЛЮБОРОДНО - родолюбиво

ОСОБНА - особена

ПОТРЕБА - нужда

НЕЗАБВЕННИ - незабравими

КОНЬ - към.
"... что сте мързеливи и студени конь добрите работи."

ПОПЕЧЕНÏЕ - старание
"Они приложиха големо попеченïе да научат во священни-те книги поостроумни-те ученици..."

ПО ПУСТИНА - напразно
"... и путешествието не им бе по пустина, понеже получиха банеренïе-то, за кое-то беха отишле."

-------------------------------------------------------------
Тук ще добавя няколко израза от книгата на Димитър Маринов "Жива Старина, том 3 - Семейния живот на народа" от 1892 г.

Едно от най-приятните ми занимания е да чета стари книги с "химикал и тефтерче" в ръка, тоест с отворен нов документ на компютъра. Ето какви находки събрах от тази толкова интересна книга:

При първа прилука - при първият сгоден случай

Има такава узречица - има такава приказка (в смисъла на поговорка)

Такожде - също така

Я ми повражай, бабо - я ми погледай (предскажи), бабо.

Бях предначертал - бях планирал

Така изгледва - така изглежда

Едноимци - едноименници, адаши

Епитират го с укорителен епитет

Подéвка - по-малката сестра от две и повече сестри, девойка, която не се “момее” още

Преженвание - по-малка сестра да се омъжи преди кака си

Вредна мома - оправна, къщовница

Невредна мома - неуредна, смотана, лоша къщница

Повече нещо - още нещо

Кити косата си с китки и гужда венец

Узаóдслънце - по залез

Приказките дóтрая немат - разговорите нямат свършване

Посяване - сеитба

Мрътвина - усойно място

Влáка - род, фамилия

До трети повой - до трето коляно

Скопчано с - съпроводено с

Продължават да се разговарят

Кът в стаята - ъгъл на стаята

Дарь, дарьта - зестра, зестрата

т. iе. - т. е. (тоест)

Лаутаръ - цигуларин

Отъмне - отнеме

Дарове за роднините на момата и други ситници (ситници - без дар и гладни няма да си тръгнат)

Шопур - илей за водата на зидана чешма

От еди коя си къща имат годка (желание) да я вземат за снаха

Жените настáяли чекат - жените чакат прави наоколо

Унукиня - внучка

Сщателно - щателно

Тегóтна сватба - богата сватба

Оруглица - сватбено знаме

Гужда - поставя

Гуди - слага

Махла - махала

Чърга - черга

Глеженетье - глезаните

--------------------------

1902
Старото българско население

в Североизточна България

от Любомир Милетич

Се сторила - станала

Негибнати - непипнати

Мачорок - котарак

Следния - следващия (Районът бил слабо населен, но на следния - XVI век, вече е имало няколко големи града. Л. Милетич)

Отнайнапред - в началото

Сгажда - съвпада

Понякъде - някъде

Подирните - последните

Памучена прежда

Най-много свет се издигал - най-много са се изселили

Срещат се само низ Дунавската област - само из ...

До неотколе - до неотдавна

Скриище - скривалище

Същата вечер трябваше да се намеря в Османпазар - да пристигна в ...

Изеднáчили - уеднаквили

Подпълен - по-пълен, цялостен

Преставил са я пълен с дни на 1866 Декемврия - починал на преклонна възраст

Разочаруван - разочарован

Стари особности - стари обичаи

Цитувах тоя откъслек - цитирах този откъс

Неотколе - неотдавна

Тръгна самси да търси вода - тръгна сам, самичък

----------------------

1865
Различны познанiя за ученици

от Иван Богоров

Полус - полюс (пол-ос)

Раздалеч - разсояние

Северни валяк - северното полукълбо

Предявяват - показват, виждат, педставят

Мъгляви звезди - мъглявини

Попова слама - Млечния път

Сирiй - Сириус (звездата, най-близка до нас)

Земный валякъ - земното кълбо

Магнитисана игла - магнитна игла (в компаса)

Звездоброеци - астрономи

Понудява ни - кара ни, принуждава ни

Създавника - Създателя

Трескавица - светкавица

Гърмел - гръмотевица

Гръмовити отводи - гръмоотводи

Завчасъ - за миг, мигновено

Една скорошна бъдност - едно близко бъдеще

Да ся благодари ней - благодарение на нея

Съобщи - съедини

Не им румнува - не им хрумва

Невтонъ - Нютон

Ручак - ядене (три яденета на ден, например)

Предел - край (от кой край си, например)

Отистина - наистина

Трезни - трезви

Велят - казват, разправят

Мочат - пикаят

Русскiйатъ езыкъ - руският език

Деньтъ и нощьта - денят и нощта

Истыя - същия

Токмо - също

Предисторично и предхристиянско доба - Предисторично и предхристиянско време

Бъднийтъ вечеръ на Коледа (Бобеков 1871 г.)

Смешна позорищна игра в 5 действия - Д. Войников - Смешна сценична(театрална) пиеса

Учитель рухчушкiй - русенски учител - през 1850 г.

Водитель за взаимны тѣ училища - от Савва Доброплодный през 1852 г. - Ръководство за взаимните училища

Вапсаны-ты яйца по Великъ-денъ - от Д. Душянов през 1872 г.

Баснословие - митология

Свѣштовъ - Свищов (според употребата на Ѣ градът трябва да се е наричал Свещов или Свящов)

Злочинства - злодейства

Библиотеката съдържала пряко 40 тома - библиотеката съдържала над 40 тома

Скоро-печатница - модерна печатница - през 1904 г.

Бързотискна печатница - през 1880 г.

“Смѣсна китка’ на Петко Славейков 1859

“Книговище за прочитане” на Иван Богоров 1874 г.

Бьрзо-потисникъ - печатар (по Богоров)

Издател-стопанъ и отговорник на изданието

Извѣстник гражданский - вестник за гражданите

Особна притурка към вестника - специална притурка

“Жива старина” Етнографическо (фолклорно) изучвание (списание) На Видинско, Кулско, Бѣлоградчишко, Ломско, Берковско, Орѣховско и Вратчанско - издава се в Руссе

Изустно упражнение - устно упражнение (Блъсков - 1873 г.)

Всесветската парижска изложба - Парижкото изложение