СТАРОБЪЛГАРСКИ ДУМИ

ПРОЗРАЧНОСТ

Раковски през 1867 г. в книгата си “Българските хайдути” пише:

”... штото конечната пропасть Византийскыа дьржявы можiаше ся iоште въ техъ времена прозрачи!”. В съвременнен прочит този текст казва, че падението на Византия още в тези времена е могло ДА СЕ ВИДИ (да се прозре). Разбираме, че думата “прозрачи” Раковски е употребил в значението "да се види предварително", да се провиди (още тогава). Така ние разбираме, защо днес думата прозрение означава да “видиш”, преди да се е случило нещо. Представката про- означава “през” и с нея започват думите провира, промушва, прохожда, проблесна, продума. Очевидно е как се е формирала думата про-зрач-ност. Тя е означавала, че зрението ни (ЗРАК) преминава през ПРЕ-градата и затова тя е прозрачна.

БЕЗДНА

Думата означава “без дъно”, без-дна. Морска дълбина без дъно - бездънна, бездна.

ВОПЪЛ

Во плач - с плач, през плач.

ВОНЯ

Идва от вонь, означаващо “в него” - во онь. Това е показвало, че миризмата идва от тялото, особено тогава, когато то се е разлагало - тогава се нарича смрад. А смрад идва от смърт.

ДЕБРИ

От дъбрава - дъбова гора

ЛОНДОН

Долонь означавало длан. Дон е било старата дума за река, формирала имената на реките Дон, Дунав (Donnau), Днепър и Днестър. Долонь е старата дума за длан.
Долонь+дон - Лондон. Градът е на място, където реката се извива, във формата на длан.

ЗАБАВЛЕНИЕ

Думата означава забавяне - буквално. Ако нещо ни доставя удоволствие, то ние не искаме то да свършва. Затова казваме, че се за-бавля-ваме.

ЗВАНИЕ

Думата идва от зов. Тоест звание е това, как зоват, призовават военния. Какъв чин носи, с който се обръщат към него - зовят го. В сръбския език “кáко се зóвеш?” означава “как се казваш?”. Оттам идва думата ЗВЪ(О)НЕЦ - звънче, малка камбанка. Чрез звука си, звънецът призовава да му обърнеш внимание.

Старобългарската дума ЗВАТИ означава повикване по име, възклицание, и дори покана. Затова казваме призован, призван, призовка.

ИЗВЕСТНО

Думата в старобългарския език означава твърдо, точно, ясно. Очевидно такова значение тя има и днес - относно някое познание.

Руската дума ИЗВЕСТНЯК означава твърда скала, използвана масово за строежа на крепости и замъци.

ИЗТЯЗАТИ 

Старобългарска дума, означаваща обтягане. Пряка връзка има думата “изтезание”, прилагано в разпитите, като един от методите му е разтягане на тялото на мъченика.

КОЩУННИК

Старобългарска дума, означаваща шут, смешник. Съответно КОЩУННИЦА са наричали танцьорката, актрисата, което често е било едно и също. С навлизането на християнската религия е възникнала думата кощунство, в смисъла на нещо несериозно, смехотворно и дори опасно. Свещениците са характеризирали старите дохристиянски порядки, обряди и светилища с думата кощунство, в смисъла на нещо смехотворно и неразумно, неистинско.

ЛИКОВАНИЕ 

Това е старобългарска дума, означаваща многолюдно пеене, танц. ЛИК е било събрание на пеещи в храм, хор. Днес, когато хората ликуват, те играят и викат от възторг.

НЕИСТОВНО

Думата означава “с ожесточение”, с ярост. НЕИСТОВ е “излязъл от себе си” човек, афектиран, разярен. Коренът на тези думи е старобългарското "истъй", означаваща истински, съществуващ. Очевидно НЕ-ИСТ-ов означава, че човекът не е в нормално състояние, не е на себе си.

НЕЛЕП

Думата ЛЕП е означавала хубав, добър. Тя се е запазила и днес в западните Балкани - Лепа Брена. Очевидно е, че НЕ-ЛЕП ще е неприличен, безразсъден, срамен. Днес думата нелепо носи смисъла на неразумно, глупаво, неоснователно, напразно.

ОБАЯТЬ (ОБАИТ)

Старобългарска дума, означаваща да уговориш, да измамиш, да урочасаш. Тоест - обай-ваш някого, чрез заклинания, лош поглед или думи. Оттук произлиза думата обаятелен, очевидно носейки смисъла на лъжовен, измамен и затова омайващ.

ОБСТОЮ

Означава обсаждам, обкръжавам. Старобългарската ОБСТОЯТИ е означавала стоене в кръг, обкръжение. Днешната дума обстоятелство може да бъде разгледана в смисъла на нещата, които са наоколо, които ни обкръжават. 

ОПЪЛЧЕНИЕ

Опълчение е съставена от о-полча-ване, тоест - събиране на войска в полкове. Редовната войска вече е сформирана - в казарми или на фронта, а допълнително се ополчават (събират се в полкове) само доброволците към нея. 

ОРАЛО И РАТАЙ

Орало се е наричало по-рано ралото, инструментът за оране. ОРАТАЙ са казвали на човека, който оре, орачът. Така се е формирала думата ратай, тъй като той в последствие е можело да бъде всякакъв работник, а не само орач. Ра-тай е изначавало работ-ник. По сходен начин е сформирана и думата глашатай - човек, който огласява (о-глаша-ва) новини.

ОТМЕТАТИСЯ

Старобългарска дума, означаваща отричане, непризнаване, отхвърляне, отпадане. Думата МЕТКА е означавала отбелязване, а отказвайки се от метката, това вече е от-мята-не.

ОТРÁСЛЯ

Старобългарска дума, означаваща филиз, нова, млада клонка - от-раст-нала на дървото.

Точно това значение има сформираната впоследствие дума отрасъл - нов клон в наука, производство, дейност.

ПАСХА (в превод от еврейски - преход, пощада)

Пасха е празник Възкресение Христово, като тържество, победа на живота над смъртта - тоест се явява преход и пощада. Самата пощада е вид преход.

ПОПРИЩЕ

Старобългарска дума, означаваща мярка за дължина, равна на хиляда крачки или дневен преход. В днешния си смисъл, думата също може да бъде разгледана като житейски път, насока в развитието на човека.

ПОСЛЕДНИЙ

Старобългарска дума, означаваща изостанал, краен, окончателен. Последен е този, който върви ПО СЛЕДИте на тези, преди него.

ПРЕЛЕСТНО

Лъжливо, пленително, коварно. Идва от думата ЛЕСТИ, която означава да мамиш, чрез красиви думи, с цел заблуждение и заслепение на човека. Подобен произход има и думата лес(т)но. На руски лестница е стълба - за по-лесно изкачване. Думата лестница се използва и като жаргон - знаем, че един от основните методи в кариерната стълбица е ласкателството.

ПРЕРЕКАНИЕ

Означава възмущение, противоречие, спор, упорство. Идва от старобългарската ПРЕРЕКАТИ, означаваща да прекословиш, да говориш пряко (против) някого, да го ПРЕ-късваш, когато говори (РЕЦИ) - пре-реци = пререка-ние. 

ПРИЧАСТИЕ

Думата означава участие, общение. Старобългарската ПРИЧАСТИТИСЯ е означавала да станеш участник, ПРИЧАСТНИК. Затова ПРИЧАСТЕН е този, който взима участие в нещо.

ПРОСТИ

Думата идва от старобългарската ПРОСИТИ, означаваща да стоиш благоговейно, в очакване на премъдростта божия. А не както днес - да просиш.

СЕЛО

Село, сяло (сѣло) са наричали поле, обработена земя, на което ще се сее.
Селата (в съвременния смисъл на думата) са "поСЕЛЕ-ния", които са се образували, когато хората започват да се за-СЕЛ-ват близо до обработваната земя - по села-та (тоест - по (до) нивите). А понякога и направо върху нивите (селата).

ОБРОЧИЩЕ

Обричам се, вричам се (от обруч - кръг), по същия начин в църковнославянски - обручавам (венчавам, обричам) - и двете са свързани с кръга.

СНИЗХОДИТЕЛНОСТ

Думата означава “да слезеш по-ниско” до нивото на другия, да приемеш неговото ниво, неговото състояние, неговата бедност (материална или душевна). В миналото е имало израз "снизходи до него", означаващ "смили се да дойде при него".

СТОП

Старобългарската дума "стопа" е означавала стъпало, следа. Името на пътния знак идва от латинската дума STOP, която е дошла от изток и вероятно е означавала да спреш с двата крака, да се за-стопо-риш.

СУКОЛЕНО

Старобългарска дума, означаваща колянце в стеблото на растение. Сукулентите, обаче, са растения, притежаващи свойството да складират вода и  нямат нищо общо с нашата дума. Името им произхожда от латинското succulentus - сочен.succulentus, «сочный»succulentus, «сочный»

ТАКОЖДЕ

Старобългарска дума, означаваща "то същото", равно, също така. Думата “тъждествен” идва от съкратеното такожде-ствен. А думата ТАЯЖДЕ е означавала тази същата.

ЦАРОГРАШКИТЕ търговци - така са наричали търговците в Константинопол.

НАДЕЖБА
Така е била думата надежда. По подобен начин са съставени и думите рож-ба, сеит-ба, сват-ба, жът-ва (може да е била жътба), берит-ба. В руския език има дума битва, която може би по същия начин е съставена от бит (бой) - бит-ва. Те имат и думата братва, означаваща братство.

ЧЕСТИТ
Означава щастлив. В този смисъл е употребена в изразите "Честити родители" или "Честити сме да обявим ...". Тоест днес, когато честитим, всъщност "щастливим"

СБИТÏЕ
Събитие. Сбит-ие, тоест сбъднало се е.

ВЕТЬЕ - вече. Има връзка с думата вехто, която е означавала старо.

НИХНО - тяхно. Них-но=тях-но. 

ХВАТИЛИ - започнали

ДОСЕЖНО - относно, касателно, досяга го - оттам и думата засяга.

ЛЮБОРОДНО - родолюбиво

ОСОБНА - особена

ПОТРЕБА - нужда

НЕЗАБВЕННИ - незабравими

КОНЬ - към.
"... что сте мързеливи и студени конь добрите работи."

ПОПЕЧЕНÏЕ - старание
"Они приложиха големо попеченïе да научат во священни-те книги поостроумни-те ученици..."

ПО ПУСТИНА - напразно
"... и путешествието не им бе по пустина, понеже получиха банеренïе-то, за кое-то беха отишле."

-------------------------------------------------------------
Тук ще добавя няколко израза от книгата на Димитър Маринов "Жива Старина, том 3 - Семейния живот на народа" от 1892 г.

Едно от най-приятните ми занимания е да чета стари книги с "химикал и тефтерче" в ръка, тоест с отворен нов документ на компютъра. Ето какви находки събрах от тази толкова интересна книга:

При първа прилука - при първият сгоден случай

Има такава узречица - има такава приказка (в смисъла на поговорка)

Такожде - също така

Я ми повражай, бабо - я ми погледай (предскажи), бабо.

Бях предначертал - бях планирал

Така изгледва - така изглежда

Едноимци - едноименници, адаши

Епитират го с укорителен епитет

Подéвка - по-малката сестра от две и повече сестри, девойка, която не се “момее” още

Преженвание - по-малка сестра да се омъжи преди кака си

Вредна мома - оправна, къщовница

Невредна мома - неуредна, смотана, лоша къщница

Повече нещо - още нещо

Кити косата си с китки и гужда венец

Узаóдслънце - по залез

Приказките дóтрая немат - разговорите нямат свършване

Посяване - сеитба

Мрътвина - усойно място

Влáка - род, фамилия

До трети повой - до трето коляно

Скопчано с - съпроводено с

Продължават да се разговарят

Кът в стаята - ъгъл на стаята

Дарь, дарьта - зестра, зестрата

т. iе. - т. е. (тоест)

Лаутаръ - цигуларин

Отъмне - отнеме

Дарове за роднините на момата и други ситници (ситници - без дар и гладни няма да си тръгнат)

Шопур - илей за водата на зидана чешма

От еди коя си къща имат годка (желание) да я вземат за снаха

Жените настáяли чекат - жените чакат прави наоколо

Унукиня - внучка

Сщателно - щателно

Тегóтна сватба - богата сватба

Оруглица - сватбено знаме

Гужда - поставя

Гуди - слага

Махла - махала

Чърга - черга

Глеженетье - глезаните

--------------------------

1902
Старото българско население

в Североизточна България

от Любомир Милетич

Се сторила - станала

Негибнати - непипнати

Мачорок - котарак

Следния - следващия (Районът бил слабо населен, но на следния - XVI век, вече е имало няколко големи града. Л. Милетич)

Отнайнапред - в началото

Сгажда - съвпада

Понякъде - някъде

Подирните - последните

Памучена прежда

Най-много свет се издигал - най-много са се изселили

Срещат се само низ Дунавската област - само из ...

До неотколе - до неотдавна

Скриище - скривалище

Същата вечер трябваше да се намеря в Османпазар - да пристигна в ...

Изеднáчили - уеднаквили

Подпълен - по-пълен, цялостен

Преставил са я пълен с дни на 1866 Декемврия - починал на преклонна възраст

Разочаруван - разочарован

Стари особности - стари обичаи

Цитувах тоя откъслек - цитирах този откъс

Неотколе - неотдавна

Тръгна самси да търси вода - тръгна сам, самичък

----------------------

1865
Различны познанiя за ученици

от Иван Богоров

Полус - полюс (пол-ос)

Раздалеч - разсояние

Северни валяк - северното полукълбо

Предявяват - показват, виждат, педставят

Мъгляви звезди - мъглявини

Попова слама - Млечния път

Сирiй - Сириус (звездата, най-близка до нас)

Земный валякъ - земното кълбо

Магнитисана игла - магнитна игла (в компаса)

Звездоброеци - астрономи

Понудява ни - кара ни, принуждава ни

Създавника - Създателя

Трескавица - светкавица

Гърмел - гръмотевица

Гръмовити отводи - гръмоотводи

Завчасъ - за миг, мигновено

Една скорошна бъдност - едно близко бъдеще

Да ся благодари ней - благодарение на нея

Съобщи - съедини

Не им румнува - не им хрумва

Невтонъ - Нютон

Ручак - ядене (три яденета на ден, например)

Предел - край (от кой край си, например)

Отистина - наистина

Трезни - трезви

Велят - казват, разправят

Мочат - пикаят

Русскiйатъ езыкъ - руският език

Деньтъ и нощьта - денят и нощта

Истыя - същия

Токмо - също

Предисторично и предхристиянско доба - Предисторично и предхристиянско време

Бъднийтъ вечеръ на Коледа (Бобеков 1871 г.)

Смешна позорищна игра в 5 действия - Д. Войников - Смешна сценична(театрална) пиеса

Учитель рухчушкiй - русенски учител - през 1850 г.

Водитель за взаимны тѣ училища - от Савва Доброплодный през 1852 г. - Ръководство за взаимните училища

Вапсаны-ты яйца по Великъ-денъ - от Д. Душянов през 1872 г.

Баснословие - митология

Свѣштовъ - Свищов (според употребата на Ѣ градът трябва да се е наричал Свещов или Свящов)

Злочинства - злодейства

Библиотеката съдържала пряко 40 тома - библиотеката съдържала над 40 тома

Скоро-печатница - модерна печатница - през 1904 г.

Бързотискна печатница - през 1880 г.

“Смѣсна китка’ на Петко Славейков 1859

“Книговище за прочитане” на Иван Богоров 1874 г.

Бьрзо-потисникъ - печатар (по Богоров)

Издател-стопанъ и отговорник на изданието

Извѣстник гражданский - вестник за гражданите

Особна притурка към вестника - специална притурка

“Жива старина” Етнографическо (фолклорно) изучвание (списание) На Видинско, Кулско, Бѣлоградчишко, Ломско, Берковско, Орѣховско и Вратчанско - издава се в Руссе

Изустно упражнение - устно упражнение (Блъсков - 1873 г.)

Всесветската парижска изложба - Парижкото изложение

АВТОСЕРВИЗ ОЗНАЧАВА САМООБСЛУЖВАНЕ

Речника на българския майстор изобилства с терминология, за която той няма ни най-малка представа откъде е, а понякога - дори какво означава. За да съм честен, това е “терра инкогнита” за болшинството хора, включително и за мен. Ето защо реших да драсна няколко реда и за този особен феномен - чуждиците в нашия език.

Подтикнат да напиша тази публикация бях преди дни, когато ми попадна проект на табела за магазин за крепежни елементи, на която беше написано “лимбусни ключове”. Малко хора знаят, че правилната дума е "инбус".

Още по-малко хора пък имат представа, как е съставена тя и откъде идва. Как се пише правилно знаех от няколко години, но защо така е съставена си мислех, както се оказа, погрешно. Смятах, че думата е съставена от двете “ин” и “бус”, тоест че ключът се вкарва (на английски in) в главата на болта. Оказа се, че немска фирма Bauer&Schaurte през 30-те години на миналия век патентова този вид глава на болт и инструмента за нея. Inbus всъщност е абревиатура на името на патента (I)nnensechska(n)tschraube (B)auer (U)nd (S)chaurte, което в превод е "винт с вътрешен шестостен".

На френски този ключ DIN 911 се нарича "male" - "самец". Съответно, винтът със шестостенния шлиц за този ключ се нарича "femelle" - "самка". В Бельгия и Канада ключ DIN 911 също се нарича "male". Но на западно-швейцарския диалект на френския език той е "inbus".

Някои словотворци у нас са заменили Н с М, а освен това са добаили и Л в началото.

Друг интересен пример е думата "автосервиз"- такава табелка виси в Испания над продуктите в зеленчуковия магазин и означава това, което тази дума трябва да значи "самообслужване". Подбираш си сам продуктите, а плащаш на касата при изхода.

Ето как се е наместила тази дума "автосервис" в българския език. Вместо да използват подходящата дума за за автомобилна работилница (или ремонтилница), някой е взел само първата част от думата автомобил (automobile - самодвижещ се) и добавил сервиз (означавайки услугата по ремонта). Тоест взели са само "авто", която означава "само", без да продължат с "мобил". И нататък са се заредили производните "авторемонт", която означава "саморемонт" и "автосервиз", означаваща самообслужване. Забележете, никой не се е досетил да нарече ремонта на ЛОКОмотиви "локоремонт" или “локосервиз”, а обслужването на САМОлети - "самообслужване".

Друг интересен пример - паспорт. Думата "пассе" е преминава, а "порт"- врата. Паспорт дословно означава "преминаване през врата", за което си имаме дума - пропуск.

"Тюнинг" казваме, когато говорим за "настройка" и е съставена от корена "тюн" (tune) - мелодия. Отначало "тюнинг" техниците модерно са наричали настройката на радиоприемника за най-добро приемане на сигнала, който основно е бил мелодия. Постепенно думата намерила приложение и за други настройки, чрез които на принципа “проба, грешка” са намирали най-добрата стойност на някоя характеристика.

Затова е добре, не само от патриотично чувство, на даже просто от благоразумие, да даваме на новите понятия названия, съставени от наши думи. Много наши благозвучни думи са заменени постепенно с други - работилница със сервиз, представяне с презентация, събитие с евент(?!), откриване с премиера, намаление с промоция, шефство с куриране, проверка с одит, желание с претенция, състоя се (проведе се) със “се случи”, проект с дизайн, команда с екип. Уверен съм, че списъкът с примери може да бъде продължен с още много такива.

При това, замяната на български думи става не само с английски такива. Знаем, че след Освобождението, масово са навлезли думи от френския език. Един от популярните куриози е думата за нужник - клозет. В цивилизованите тоалетни на Запад, които са преставлявали цели салони за всякакви нужди, с огледала и дивани за оправяне на макияжа и тоалета, на вратата на нужника е имало надписи отвън на ръчката за вътрешното заключване. Когато влезел човек и се заключвал отвътре, отвън се показвал надпис “closet”, който означавал “заето”. Но нашите умници възприели думата буквално, че и я променили на колзет. А тоалетна сме се научили да казваме доста по-късно.

Много фирми, за адрес на електронната си пощенска кутия избират думата sales@***, смятайки, че означава “продажби”. У един французин, това може да предизвика недоумение, защото на френски "sales" означава "мръсни". А "sale" - "мръсен" е по-добре да не изписваме на визитката си, като длъжностна характеристика.

Много често за имена на фирми се използва думата "еstate", означаваща "лято" на италиански. Сякаш тази фирма търгува с плодове и зеленчуци или с пътешествия в топли страни. Но не, оказва се, че в нея се осъществяват сделки с недвижими имоти - те имали предвид английската "истейт".

Но и с английския нещата не стоят много по-добре. Какво се подразбира, например, от названието на фирмата "Поли Мейд"? Много девойки? Защото "мейд" означава "девойка" на английски, например "мермайд" е русалка. А тази фирма, оказва се, работи с метали и е твърде далеч от девойките.

Между другото, самата дума "фирма" на италиански означава "подпис" и отначало се подразбирало частна търговска къща, например "търговец Палавеев" или "Христев и синове". Свъременното, явно погрешно значение думата “фирма” получила заради неразбирането на нейното значение.

Затова нека да наричаме своята предприемаческа деятелност (бизнеса си) и електронния си адрес (имейла си) с благозвучни и разбираеми родни имена. Това може и да не е по-краткия начин, но поне няма да ни срами пред другоезичните народи, чиято граматика се опитваме да имитираме. Какво да се прави, нашият език е с 30 % по-дълъг от английския, например. 

Понякога нашата дума е по-кратка от чуждата.

Друг пример - "темпомат". Макар и не родна, думата е популярна в целия свят и има еднозначно и ясно значение. Но не, в каталога ще напишем английския израз - "круиз-контрол". Макар тази дума да не се позлва в другите романски езици, освен в английския и при това е по-дълга.

Борбата с езика на коренното население на една страна е важна крачка към победата на външните сили над него.

Страната се състои от народ, земята и езика му. Достатъчно е да се унищожи едно от тях, и страната я няма: или завоюваш нейната земя, или асимилираш народа ѝ, или унищожаваш езика. И обратно, съществуват исторически примери на създаване, с политически цели на страни, чрез отделяне на учатък земя, изкуствено създаване на език и внедряване на този език сред населението на тази земя.

Французите наричат размиването "ерозия" - размиването на нашето народно самосъзнание е прекият път към подчинението на народа ни и завладяването на нашите национални богатства.

Днес Европа е населена с емигранти.

А езикът ни? Той не страда ли от подобна “мигрантска” инвазия? Още по-страшно е - тази ерозия е вече в главите ни, по телевизионните екрани, гледа ни от компютърния екран и прозореца на автомобила, задминаваме я по магистралата.

С тези думи говорят с нас децата ни.

НАЦИЯ

НАЦИЯ

Отначало да разгледаме основата - какво означава нация?

Нация (лат. natio – народ), означава наши – общност от хора по вяра, език, култура, традиции.

Руната НАШЪ обозначава цял образ на рода. В миналото сме различавали хората просто: «наши» и «не наши», т.е. немци (не мы).

И забележете:

френското – le NATION [насьон].

германското – di NATION [нешн].

английското – the NATION [наци].

Произношението е различно, но се пише по един и също начин.

А ако се абстрахираме от по-късно измислената латиница и го напушем по нашенски се получава НАШ ОН. Тоест - наши хора, а има и не наши, те говорят на друг език, който за нас е чужд и немой (не мой). Затова в Русия са наричали всички чужденци немци, тоест неми хора, незнаещи техния език. Немци са наричали и французите, и шведите, и германците, и евреите, и холандците.

По-късно немци започнали да наричат само германците.

ОБРЯД И РИТУАЛ

Обряд е съвместно свещенодействие от хора или под ръководството на свещенослужител.

Думата “обряд” означава ”оба рядом” или “двама редом”. Тоест има обряд – когато има минимум двама човека и те са редом (за разлика от ритуала). Ритуал може да бъде извършван и от сам човек.

ГОСПОДИН

Господин идва от господ - тоест, неговата власт е от бога, тя е неприкосновена. Едно време са казвали “господство му”, когато са имали предвид неговата особа, казвали са и “негова милост”.

Английското mister е производно на древноанглийското magster (учител, наставник, мастър), идващо от латинското magister (учител). Немското der Herr е производно от древно-горно-немския her (побелял, стар, почтен). Романские обръщения senor, monsieur са наследници на латинското senior (старши). Точния превод на всички тези думи е: "уважаем", "почтен".

А в нашия език господин, казваме не от уважение, а заради власт.

ТАЙГА И УТАЙКА

Думата тайга означава свършване на пътя, т.е. «тайга» може да има в не голяма гора или в блато. “Тай” означавало таится “топи се”. Оттук у нас имаме думата утайка, онова което се е “стопило” на дъното на течност. А “га” в руския е означавало път, доро-га и идва от “гать”, което е било утъпкан път (в гора или блато), За гать съм писал в публикацията “ГАТАНКА И СЕГА - що е то?”. Други думи с “га” са нога (крак), талига. 

http://langkochev.blogspot.com/2016/10/blog-post.html

ВИКТОРИАНСКА ЕПОХА

Викторианската епоха е епоха на ПОБЕДИ, на утвърждаване на Британската империя, а не заради кралица Виктория.

ПОП – това е абревиатура

П – Прахъ

О – Отцевъ

П – Предавша

Тоест, ПОП е този, който е предал Паметта на своите деди, отринал е Вярата на своите Отци. Отринал е всичко, което е получавал в Рода и затова са го нарекли просто «ПОП» или «Предател». 

Забележете, поповете не са призовавали от безверие към вяра, а са призовавали да се отречеш от Родовите богове и да приемеш чужд бог. Затова ги нарекли «ПОПове» — предатели.

АРХИМАНДРИТ

Архимандрит (на гръцки archimandrites) означава буквално "главен над овцете", защото mandra ... е, знаем какво е.

НЕВЕДЕНИЕ

Произлиза от думата водя и означава, че не знаеш как да се държиш. На руски “вестѝ” означава “държание, поведение”. Когато човек е в неведение за нещо, той продължава да се държи по начин, който се различава от този, който щеше да е, ако знаеше за него. Затова имаме дума въведение, с което ни осведомяват за основната тема или въвеждане (в процеса на работа, например) - показват ни какво да правим и как да се държим.

ОЛЕ

Днес безгрижните испанци не знаят, че когато се провикват със своето “Оле”, те повтарят призива към Аллах. Това е останка от 7 вековното владичество на маврите на Иберийския полуостров.

МИРУВАМ

Излизам по мирá, ходя навън - обикалям навън. Преди 150 години Раковски пише за Иванко, че “... той избягал и нашел спасение при Византийцам, ведно с брата си Димитра, от де и после не е мирувал.” От този откъс разбираме, че да мируваш е означавало да излизаш, да обикаляш “по мирá” (по света). 

Затова днешното значение на “стой мирен” се различава коренно от тогавашниото, което е означавало “да не мируваш (да не излизаш)”, а не “да мируваш”, каквото е днес.

ПРЕДАНИЕ

Думата е съкратена от “попредание” - описание на това, което се е случило по-преди “по-преда-ние”.

ПОДБРАНО

През 1960 г. Раковски в своя книга пише “преди брано, удобрено учение, мъдро-словие или мисленик”. Този израз най-добре илюстрира откъде се е сформирала днешната дума подбрано. Така, както земеделеца запазва най-добрия си добив за семе за следващата сеитба, мъдростта на времето и опита е тази подборка от изпитани знания, която натрупва човешкия опит.

СЕДЯНКИ, ГОДЕЖ И СВАТБА - КАК СА ГО ПРАВИЛИ ПРЕДИ 150 ГОДИНИ

Георги Раковски в своята книга “Показалец Чяст първа” Одеса, 1859 г. много увлекателно е описал обичаите и нравите на българите по негово време, а и “по старина”, както той се изразява, когато иска да каже “в миналото”.

Освен описание на земеделието и поминъка, къщите и облеклото на българите по селата, или селците, както той ги нарича, в книгата му има специална обширна част с обичаите на нашите предци.

Започвайки от седянките и тлаките, където момите и момците се залюбват, се преминава през обредите по сватосването, за да се стигне накрая до сватбата и венчавката. Не е пропуснал и добилите днес популярност ергенски партита, които явно се основават на древни традиции.

И така, лятото преваля, усилната целодневна работа на полето е привършила, реколтата е прибрана и идва времето на ласкавите топли вечери край огъня ...

СЕДЯНКА
На седянките се събират моми на открито място, извън дворовете и къщите, седнали около напаления огън. Всяка си е донесла нещо от къщи да работи и всички задружно подемат песен след песен. Момците идват с музика и задяват момите, канят ги на танц, разменят си китки. Момците може цяла нощ да обикалят седянките, ако са повече от една.

ТЛАКА 

Тлаката е събиране на моми, но вече не навън, а поканени в дома на някоя от тях, за да ѝ помогнат с някоя дейност - чистене на царевица, нижене на тютюн. Разликата от седянките е това, че се провеждат вече в дома, заради неподходящото време навън. Освен това тлаката се организира, за да се помогне в домакинството на стопаните, докато на седянките момите си работят свои си неща.

На тлаката момците отново идват с музиканти и може да посетят не една тлака, ако по селото са повече същата вечер. 

На тези събирания са се родили много любовни истории, затуптявали са диво много млади сърца. Много често именно в такива вечери, двама млади са се вричали в любов и се е заговаряло за женитба.
Тъй нареченото "напиване на водата" на младата мома е било ритуал, с който момъкът се е вричал в любов и е било знак за сватбени приготовления.

Колко елегантен начин да спестят на момъка притеснението да изрече тези, толкова трудни думи.

СВАТОСВАНЕ

Обичай, при който родителите на момъка изпращат в дома на харесаната мома, свои опитни роднини или доверени лица, наречени сватовници, които да поискат ръката на момата от нейните родители. Някъде ги наричат не сватовници, а дворници. Това вероятно идва от обичаи от времето, когато е имало българско царство и сватовници са изпращали владетели или техните боляри, което означавало, че ще въведат момата в двора на владетеля, ще я направят “дворна”, част от свитата.

Ако семейството на момата приеме поканата за сватосване (питайки или не детето си за нейното желание), то родителите му стават сватове с родителите на момъка. За отговор сватовниците може да се наложи да дойдат отново, а понякога и няколко пъти.

МЯНЕЖ

Обичай, при който роднини на момъка идват в семейството на момата, носейки пръстен, който момата приема и дарява с гривна избранника си. Тоест младите си меняват, разменят оброчни накити, в знак на уверение в обичта си и дадената дума.

ГОДЕЖ

Раковски описва годежа, като обряд, в който ролята на младите влюбени е незначителна. Обичай, при който родителите на момъка идват в дома на момата с музика и много ядене и пиене. Нататък обряда прилича в голяма степен на сделка, в която сватовете се сгодяват (не се сгодяват младите, а родителите им), погаждат се - тоест сватовете се разбират кой какви дарове (придани) ще даде, заедно със своето дете.
Оттогава идва изразът "сгодна сделка", както и думата изгодно.

Следват ядене и танци, свирня и игри. Момците играят “хойся”, а момите “ръченица”.

Хойся-та Раковски описва като радостен български игровод, при който момците, играейки подвикват: - Хойса! Са!

Някой балканлии може, когато играят, да държат ножове, имитирайки бойна техника.

Ръченицата е танц, при който момите се държат една за друга с ръце на кръста, самостоятелно или вплетени заедно в хоровод. Затова той се нарича ръче-ница.

СВАТБА

Главни действащи лица са стар-сват и старо-сватица, кум и кумица, заложник, девер, бързоконци, свахи и зълви, без които сватбата не може. Следват сродници, съседи и познати, които са сватбарите.

Стар-сватя и старосватицата са възрастни, зрели и опитни в тези дела хора, които се избират измежду роднините. Те следят за последователността и правилното провеждане на приготовленията и ритуалите, които предстоят. Те са един вид, родовата памет за поколенията след тях.

Деверът е много важна фигура в сватбените ритуали. Той трябва да е неженен брат на младоженеца. Той в голяма степен отговаря за самите младоженци и особено за булката. Тази традиция идва от старо време, когато често се е ходело на война. Ако се случи, че съпругът не се завърне, за неговата съпруга остава да се грижи брат му (деверът), като тя става част от неговото семейство.

Сватбата по селата започва в четвъртък, като този ден се нарича венец или кравай. В него няма трапеза, а само веселба. Това е денят, в който се разменят уговорените при венчавката дарове от страна на младоженеца и придан, от страна на младоженката. Това става в дома на момата.

ЗАСЯВКИ

В петъчния ден се ходи в дома на момъка. Девици, сроднички и съседки участват в ритуала засявки. Деверът, закичен с китка и кърпа, придружен от музиканти, обикаля от врата на врата и кани съседи и роднини на засявки и на утрешната сватба.

Засявките е рируал, при който се отсява през три сита брашно, като първо в горното, а после и в долните се слагат пръстенът и гривната, разменени от младите при мянежа, менявката и се отсява през тях. Брашното се сипва постоянно от девера, а девици пеят песни. Ситата се държат от три момъка, първородни в семействата си и от три млади момичета, последни в семействата си - изтърсаци.
Тук е мястото да обясня, че в едно семейство с дъщери, първа се е омъжвала най-голямата дъщеря. По-малка сестра е нямала право да се жени преди кака си - това било голям срам за семейството. Неомъжената голяма сестра се считала за негодна да си намери мъж (или да я хареса мъж) и затова се чакало по ред - първо най-голямата да се омъжи, после по-малката и така нататък. Докато най-голямата дъщеря в семейството не си намери женилник (така понякога казвали на годеника), никоя друга не смеела да заговори за венчило.

От пресятото брашно замесват и изпичат пита (меденик), намазват я с мед и я наричат на младите “да се обичат така, както пчелите меда” и черпят с нея всички сватбари. Почерпката я носи заложника, а го следват други мъже с чаши вино и ги подават на почерпените. Чашите е задължително да са сребърни, често те се предават от поколение на поколение. Някои могат да са от 600 години.

Вечерта момъка кани всички свои приятели, с които е ергенувал “на хляб”, всъщност на ядене и пиене до зори. В това тържество, наречено раздялна вечеря, момците си избират един по-отракан за “кум” и той ръководи “ергенскто дружество” през цялата вечер. Той първи заиграва “хойса”-та.

Като се наядат и напият, заедно с музиката отиват около кладенеца и се черпят с вода и играят тропаница. Носят ведро с вода в къщата и си месят и пекат меденици, за които предварително им е подготвено всичко. Всичко, освен ръжена, с който да ги вадят от жарта. “Кума”, като най-юначен и смел, има задачата да ги изважда. И всичко това на пияна глава. Но така момците показват, че и сами могат да си “месят и пекат хляба”.

В петъчния ден в дома на момата няма почти нищо интересно. Всичко това у нея се случва в съботния ден - и засявките и девичината раздялна вечеря. На нея се прави същото, като на момковата, само дето момците се дерат с юнашки песни, докато момите напяват тъжни песни. И тъй като в съботния ден в дома на момъка нищо не се прави (всички до обяд изтрезняват) на моминския вечерник може и да наминат момците да развеселят компанията.

В съботния ден в дома на момъка се вари пуйка. Някъде я наричат мисирка - “мъсърка”, тоест индийска кокошка. Точно пуйка е тя и на санскрит - черна пуйка. Санскритската дума е запазена само в българския език. Гърците я наричат индийска кокошка, французите diunde и dindon, а италианците - dindio, чуждестранна кокошка. Англичаните я наричат turkeu (турска), руснаците - индейка. Сърбите - гюрка, будац, пуран, пурха. Турците - индийска кокошка. Но това показва, че тя наистина е донесена от Индия, където санскритът е бил стар език.

ВЕНЧИЛО

Деверът се грижи за булката да я качи на каруцата до църквата, както и да я поема от нея, когато пристигнат. Когато тържествата в църквата се пренесат в дома на младоженеца, младите венчани се усамотяват в предварително приготвена за целта спалня. Ако приготовленията и страстите по празника не са преуморили младите, то скоро деверът бива повикан на вратата от брат си, за да се увери, че булката е била девствена, изнасяйки ризата ѝ и показвайки му петното кръв по нея. Чак след това деверът отива при веселбата оттатък и тържествено възвестява радостната вест пред останалите гости - устно. В някои краища се показва и ризата с петното кръв на всички присъстващи, за срам на невестата, последвано от радостни възгласи.

Понякога, покрай тези ритуали с невестата (докосване, погледи), младият неженен девер неусетно залюбва младата невеста на брат си. Тези негови терзания са описани в не една народна песен.

Описанията в книгата на Раковски бяха за мен едно интересно пренасяне във времето, когато традициите са се спазвали ревностно и “не са били каквито са сега”. Спестил съм много подробности, като предадох само основната идея на всеки от етапите на създаване на българското семейство. Раковски накрая допълва, че той е предал само един от многото варианти, които съществували по българските земи. Днес ние знаем една малка част от тях или сме ги виждали в съвременните сватби в един синтезиран и огражданен вид.

Но четенето си струваше. Дано да е било интересно и на вас.

Накрая Раковски обяснява защо девер се нарича с тази дума. Идвало от думата дева, с която се наричала младата мома. Дев на санскрит означавало бог, а дева означавало божествена, свята. Това е било заради обстоятелството, че всяка девица носи божествената искра в утробата си, от която един ден ще зачене своето дете. И затова този, който се грижи основно за младата невеста по време на повечето ритуали, се нарича деве-р - от думата дева.