КАЛИНКА-МАЛИНКА

КАЛИНКА-МАЛИНКА 

В миналото е имало обичай всички снахи в рода да наричат голямата сестра на мъжете си с нарицателното “калина”, а малката “малина”. Изразите “Моме, Калино”, “Калино моме”, калинка-малинка са производни на този обичай. 

Малкият брат на мъжа си жените наричали “драгинко”, а ако е по-голям - братец. Той обикновено е бил девера. Така се обръщали към тях, като добавяли и името им - драгинко Иване или Малино Стояно. А понякога дори пропускали кръстното име. 

ПРИМЕР ИЛИ ПРИМÉР 

Примéрки на руски означава проби (когато си шиете дреха). Думата е с корен мéря. Такова е и ударението в думата примéрки. Но думата пример е с ударение на и. Защо е така, след като коренът е меря? 

САТРАП 

Така наричат наместниците на Александър Велики в неговите владения по места. Губернатори, управители на области, Думата правилно е СЪТРАП, което означава СЪТРАПезник. Това са били негови военчалници, които са се хранили заедно с него по време на военните походи. 

СКОТОВЪДСТВО 

В „Цариградски вестник“ (г.8, № 386 от 5 юли 1858 г.) е записана думата скотовадство. Стана ми интересно. Дали защото вадят (израждат) своите животни, тези хора са наричани скотовъдци. Тоест - да въдиш, означава да вадиш, да израждаш. Когато се казва, че тази година се е навъдил много добитък, явно се има предвид народил. 

Думи от архимандрит Теодосий Синаитски от една от неговите книги, печатани в първата печатница по българските земи - в Солун. 

Книгата е от 1839 г.: 

Сиромашите 

Месецина

 

Друзи места - други места 

Арслан - лъв

 

Чува - гледа, грижи се за (животни, старата си майка) 

Харно - добро 

Бюлица - биволица 

Магарината - магаретата 

Помози - да помогне 

Трабезата - трапезата 

Калесване - зачитане, даряване 

Небот - небето 

Четире десет дни 

Бочфа - бъчва 

Челïята мои - децата ми 

Батеми - бадеми 

Тесната рука - дясната ръка 

На краïст от морето - край морето 

Черешна - череша 

Руднина - хора от една руда, от една жила 

Хекѝмин - лекар 

Болïа - болка 

Оуста - устата 

Оуши - уши 

Коленци - колена 

Балтари - бедра 

Петица - пета 

Папок - пъп 

Зарна на кожата - пъпки 

Многумина учени 

Дá зайдитъ санцата - когато залезе слънцето 

Отзади и отзапред 

Сваршениот и сваршената - младоженецът и младоженката 

Тиреци - диреци, колове 

Седум, седумнайсет 

Осум, осумнайсет 

Седум десет, осумдесет 

Сто, двесто, тристо ... Деветсто, хилада, две хилади 

Броиница - броеница 

... Конец и богу слава! 

БОЯН или БОЙЯН

БОЯН

Мъжкото име Боян призлиза от думата “бой” (висок ръст). Името е пожелание детето да израстне голямо, крепко и здраво. Друга такава българска дума е “избуял”. Името би трябвало да се изписва Бойан (Бой-ан). Наставката -ан за мъж (и -ана за жена) е употребена, подобно на други такива думи - велик-ан (с корен “велик”), прилагателните истук-ан, белос-ан, варос-ан, раздрус-ан, маринов-ан и много други. 

ПОЗНА - РАЗБРА - ОТКРИ

Чували сме да казват поетически “позна” (в смисъла на разбра, научи). Оттам идва познание. Така също има изрази “позна какво е да ... “. “позна любовта”, “позна болката”, “позна в него добър човек”. Дори когато използваме думата в популярния ѝ смисъл, пак става дума за откритие, установяване на факт.

ИЖДИВЕНИЕ

Думата в миналото е означавала харчове за нещо.
Споменава се и в случаите, когато някой е на издръжка от някого, "с финансовата помощ на ...", "със средства на ..." или "на разноските на ...".
Днес казваме "с подкрепата на ..."

В "Наръчна книжка за българските деца и девици" от Емануил Васкидович от Мелник, издадено през 1847 г., срещаме следната употреба на тази дума:

Година - сиреч временното разстояние, което землята иждивлява, за да направи един кръг около слънцето. Тук иждивлява е със смисъла на “необходимо” или “изминава”.

Денят е разстояние за двадесят и четири часове, които са меняват в онова время, което землята иждивлява, за да направи един кръг в себеси. Тук “иждивлява” означава ” успява”.

В тълковния речник, думата означава "изразходва" или "харчи". Така виждаме, че в двата по-горни примера "иждивлява" може да се разбира и като "изразходва".

ДРАЧ (ДУРАС по албански)

Не знам каква е връзката на името на най-западния град Драч, който е бил в пределите на Българското царство, и думата здрач, но че има такава, не се и съмнявам.

Дали са дали името на града, защото там залязва слънцето за Балканите и се здрачава или е обратното - защото там е имало град Драч, та сме казвали че се с-Драчава?

Вероятно никога няма да разбера, но ми хареса да си го помисля.

ГРАД, НО ГРАЖДАНИ

Казваме град, но не казваме граджани (град-яни). А в Македония казват именно така. Вярно - изписват го малко странно “граџани”, но го четат именно граджани, каквато е логиката от град-ски хора. Иначе казваме градски, градоначалник, градоустройство, градеж, но не казваме граджани или поне градяни.

ВЕДНАГА

Вед-нога. В руския език е останала думата “ведь”, означаваща “нали”, а “ноги” е “крака”. Може би “ведь ноги” е означавало “нали имаш крака?”, направи го сега - веднага. Чували сме да се изговаря “тогиз” от тогава и “веднагически” от веднага.

ПОЯС

В говора на бесарабските българи се е запазила думата за пояс - опас “сяда и си отпасва опаса”. Запасване и отпасване са думи, които са свързани с действията по навиване и развиване на пояса, опаса. Изкушавам се да мисля, че опас идва от опаз. Знаем, че това голямо парче плат служи за опазване на кръста и общото здраве на мъжа, че и на жената дори. Жените също са носели пояс, при това - съвсем не само за украса.

МОШЕНИК

Моше-ник, муше-нгии - нарицателно за характера на делата на хората от племето, чието популярно име е Моше.

ЧУНКИМ САНКИМ МИГАР

И трите думи означават нима, като че ли. Не зная как са се появили, но единствено мигар ме насочва към мигом, но не в смисъла на бързо, а това че мигаш с очи. "Може би, като че ли", в смисъла на "уж", се е асоцирало с мигане, невярване. А може би, както има израз “за миг да си представим, че”, замижавайки, се опитваме да си представим някаква картина, която наужким е действителна. И както с наставка -ар е съставена думата макар, така да е съставена и думата мигар.

Накрая ми се иска да покажа колекция от думи и изрази от книгите на нашият учен Александър Балан:

Достоял на човешкия дълг - отстоял е човешкия си дълг

Спомням си от юношко време

И си спомням от връстно време

Книжица - книжка

Днес ми се вести в часове на волна мисъл

Чувството те нуди да живееш честно

При всякой случай - всеки път

Тъкмя да сторя - каня се, готвя се да направя

Сами мене ли засяга то лично

Не ще си позволя никога нещо щетливо

Да не струвам другиму, щото не бих желал на мене да бъде сторено

Годи - годеж

Угоди - да изпълни желание, близко до угощение, гости

Гули - празнува, гуляй

Опас - пояс (“сяда и си отпасва опаса”)

Утода - отива

Своин - роднина

Нейде - някъде

Подир - след

Зъмнат - вземат

Шведец - швед

Харизва - подарява

Свързан на очи - с вързани очи

Туканкана - тука (ей тука на)

Сетне - после, след това

Надварят - надпреварват

Разложил - разположил

Чтом - щом

В голяма мяра - в голяма степен

Г. г. народни представители - господа народни представители

Пъпък - пъп

Многумина учени - мнозина учени

Ето и едно писмо на професора, което има жив и образен български език. Някои от горните примери съм взел от него. Нека видим как те се употребяват в речта:

"Това съм разбрал на старост, откак изтече и моята младост. Живях в общество и трудих се в общество. И всякой, така живял и се трудил, може да си каже сам, да каже и на други, че е бил добър член на обществото, че си е достоял на човешкия дълг.

Бил той от тоя или оня обществен ред по състояние, поминък, или звание, той има право на наше уважение, на почит и хвала.

Спомням си от юношко време между моето четиво една книжица с име “Трудът е човеку длъжност и благодат”.

Това име на книжицата и днес ми се вести в часове на волна мисъл. То е светло, кротко, гледа ме в очи, и сякаш таи в уста някакъв вечен въпрос към мене; и без да чуя въпроса, през моето съзнание блесне искра отговор: да, драго име! Трудих се честно, и се радвам на благодат; доживях почит и похвала. Дължа го на тебе, малка моя книжчице мила!

И си спомням от връстно време, как съм чувствувал длъжността “труд” и неговата “благодат”, как са се развивали и образували под тях черти от характер. Бледно и безкръвно е да си думаш напросто: “длъжен съм да се трудя”, “благодатен ми е трудът”; чувството с волята е, което претворява думата в битие, и това битие те отличава. Чувството те нуди, да живееш обществено в труд, да си честит от неговата благодат, да се разбираш “човек”, член на общество. Това възвишено чувство е – социалното чувство.

Социалното чувство ме кара, да се питам при всякой случай: щото върша сега, или тъкмя да сторя, сами мене ли засяга то лично, или може да засегне и другиго? Не ще си позволя никога нещо щетливо; да не падам низко в себичност, в егоизъм; да не струвам другиму, щото не бих желал на мене да бъде сторено.

И в най-нищожна вещ нека прозира, че ме ръководи социално чувство; пречка да видя на път, че спъва движение, ще я отметна, ако ми е по сила и възможност; ако ли си спестя личния труд и възможност, не услужа охотно на минувачи след мене, не се потрудя обществено, аз ще остана длъжник на социалното, аз ще остана послушник на “егоизма”.

Нека почитаме труда; нека зачитаме човека!

София, 3 ноември, 1954.

А. Теодоров-Балан"

БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, ПОРЪЧАНА И ПЛАТЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Нашата родна дума “писменица”

е заменена с гръцката дума “граматика”!

Името на нашата Българска азбука е заменена от гърците с думата "кирилица".
Това е станало постепенно, тихомълком, основно в годините на ромейското владичество по нашите земи - между първото и второто български царства.

Няма друг народ, който да има специално име за азбуката си, а да не е наречена тя на него. Всяка от другите, известни в древността азбуки, носи името на народа, който е неин носител. Знаем за арменската азбука, знаем за гръцката азбука, знаем за грузинската азбука, знаем за еврейската азбука, знаем за китайското писмо, знаем за индийската азбука ...

НО НИКОЙ НЕ НАРИЧА НАШАТА АЗБУКА БЪЛГАРСКА АЗБУКА!

Тази подмяна, извършена постепенно от гръцкото духовенство, в годините на робството, е била с цел унищожаване на нашето самосъзнание, принизяването на ролята на българската държава за развитието на православния свят, на народите в Източна Европа.

Някой ще си спомни, че има и така наречената латиница, но нека не забравяме, че това е една съкратена форма на понятието “латинска азбука”, обслужваща латинския език - един измислен в средните векове, канцеларен, служебен език на Ватикан.

Днес, например, НИКОЙ НЕ КАЗВА, че половин Европа пише на Българската азбука, а се казва просто, че ползва ... кирилицата.

Кирил, впрочем, е гръцко име - Константин се замонашва и приема това наложено му име 40 дни преди смъртта си.

Забелязахте ли как с годините, докато казвахме Константин-Кирил Философ и брат му Методий, постепенно започнахме да казваме Кирил и Методи?

Версията, че Климент Охридски е съчинил азбуката, на която пишем днес, и я е “кръстил” на своя учител Кирил, има своята логика и затова се е закрепила с годините. Но истината за нея е съвсем друга.
Нашата - българската азбука - е съставена по поръчка на Българската държава, най-вероятно в Преславската литературна школа. Тя е започнала да се ползва именно там и на нея са написани повечето, запазени до днес, литературни произведения на български език от това време.

Съвсем наскоро, чак в 20 век, историческата наука доказа, че солунските братя са съставили така наречената “глаголица” (от думата глаголя - говоря).

Дотогава се е смятало, че те са съчинили днешната ни азбука - българската. Обърнете внимание на всички картини, изобразяващи двамата братя. Те държат в ръцете си свитъци с букви от азбука, която е съставена един век след тях. От тези образи ни се внушава една неистина.

Истината е, че Българската азбука,
която днес наричат кирилица,
е поръчана от българския цар Симеон,

платена е от Българското царство и е
НАШАТА НАЦИОНАЛНА АЗБУКА.

Подходило се е прагматично - близостта на Империята е наложило да се възприеме и подобен ход. Съставена е, в голямата си част, от гръцките букви, като за специфичните за езика ни звукове, са съставени нови букви. При това, дори те са изобразени с помощта на съществуващите букви от гръцката азбука - например Ж е от две огледално положени букви К, а Щ е съставена от буквите на съставните ѝ звукове - Ш и Т.

В древността чертичката надолу се е изписвала в средата на буквата, а не в дясно, и е наподобявала силно гръцката буква ψ).

Правилно е да говорим за Българска азбука,

поръчана и платена от Българската държава,
достояние на българския народ.
Тя е наше НАЦИОНАЛНО ДОСТОЯНИЕ.

Българска - такава тя трябва да се нарича днес -
от нас и от всички останали народи.

Тогава ние с гордост можем да твърдим, че българската азбука е дала писменост на множество народи по света, формирала е държавността по много земи в Европа и Азия и днес на Българската азбука пишат над 300 милиона човека!

И тогава спорът, българи ли са били солунските братя или не, губи от своята актуалност и не е от такова голямо значение за нашата история.

ЗАЩОТО Е ВАЖНО, КОЙ Е ПОРЪЧИТЕЛЯТ!

А не да се стигне дотам, че от руската наука да твърдят, че старите българи са говорели на практика на руски език и промяната в езика ни се е извършила едва в средата на 19 век. Истината е, че е било точно обратното - съвременният руски език е сформиран, на базата на църковнославянската литература, която също е правилно да бъде наричана Българска църковна литература, а езика, на който тя е написана - литературен старобългарски език.

За да не срещаме примери, като този:

... 

Публикацията е вдъхновена от разговора на Стойчо Керев с Александър Димитров.

ДИРЕКТОР и ДИРЕКТРИСА

В своята книга от 1844 г. "Царственик или История болгарская", Христаки Павлович Георгиев много увлекателно ни разказва за нашите царе, сред които има имена, които ние днес не познаваме, а и не учим в училище за тях. Днес историческата наука е напреднала в доста направления и вероятно хронологията на нашите царе е разучена и установена много по-вярно - някои имена са други, а някои са отпаднали. Това може и да е вярно, а може и да не е - аз не смятам да заемам позиция.

По-интересно ми е друго.

В своята книга Христаки Георгиев пише с един български език, за който днес бихме казали, че има изключително силно влияние от руския език. Това е много вероятно да е било така, тъй като повечето наши учени мъже са се образовали в руски академични среди и са ползвали изключително много руска научна литература. Можем да си помислим, че те няма как да не са прихванали много от езика, на който им е преподавано и така да пишат и в своите книги. Такова "руско" влияние се вижда по всички издавани в средата на 19 век книги, учебници и изследвания на булгарски възрожденци. С две думи - тогава езикът на който се е пишела нашата литература в много отношения е приличал на руския език.

Замислих се. Добре - те са били повлияни. Но нали книгите им трябва да се четат от останалите грамотни българи. Това означава, че тази реч е била разбираема и от останалите българи. Ако и да не се е ползвала с популярност във всекидневната реч, все пак е трябвало да бъде разбирана и понятна на всички грамотни (а и неграмотни, нали ще им ги четат) българи.

И ме осени мисълта - а да не би това въобще да не е "влияние" от руския език, а напротив - да е било нещо съвсем нормално в българския език?

Лексика и правопис, които ние, българите, да сме предали на русите, внасяйки огромно количество православна литература, жития и песнопения в руската православна църква, когато тя се утвърждавала като държавна религия по земите на Русия.

В някои изследвания руски учени стигат до заключението, че до средата на 19 век българите сме говорели "практически" по руски, и едва в последствие сме формирали свой новобългарски език, подобно на много новосъздаващи се нации в Европа. Така се е получило при германците, норвежците, поляците и други европейски народи. И тези учени смятат, че това се е получило и при нас - българския народ. Докато те, русите, като стара и отдавна "обособила се" нация "имат" своя език от много векове.

От друга страна е всеизвестно и признато от историческата и филологическата наука, че руския език се е формирал такъв, какъвто го познаваме от векове насам, именно под влиянието на старобългарската литература, писана на старобългарски еззик, които те удобно и неизменно наричат старославянски.

Така че, ще продължавам със своите непрофесионални разсъждения и ще се опитвам да си сглобявам един мой си, исторически "пъзъл", относно езика ни и неговата съдба.

А сега ще изложа малко примери от книгата на Христаки Георгиев, който впрочем е възпитаник на школата на Рилския манастир. Книгата може да изтеглите или да четете онлайн ТУК:

Своещина - егоизъм

Тръст - тръс

Адвокати и прошенописци

Корист - плячка

Ловитва - лов

Абiе - незабавно, веднага, тотчас

Опленят - завземат

Бран - битка, война

Дщера - дъщеря

Обтекоха - обкръжиха

Извърте очите на самуиловите войници

Петър, презываем Делян

Българите го проповедаха за цар

В една друга книга срещнах думата директриса - директор на училище. Видя ми се много логично съставена, а намерих и аналогични случаи. Ето някои мои примери:

Акт-ьор, акт-риса

Директ-ор, директ-риса, директ-рица

Защо тогава да не стане Кондукт-ор, кондукт-риса

Освен това имаме:

Слон, слон-ица

Бистър, Бистр-ица

Защо тогава да нямаме Минист-ър, минист-рица, минист-риса

Папа римски, папеса

Рек-тор, рект-риса

Мот-ор, мот-риса

Барон, барон-еса

Клоун, клоун-еса

Вагон, вагонета, вагонетка

Балет-ист, бале(т)-рина

Мед, мед-овина

Гърло, гърло-вина

Татко, татко-вина

... хм.

СТАРИ ИЗРАЗИ И ДУМИ 3 - ИЗ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Повечето находки са от книгата на Петър Берон от 1824 - Буквар с различни поучения:

Щамбосат - напечатат

Лахти - лакти, но - един лакать

Шушлюпки - шушулки

Кога го пие человек мерно - когато човек го пие с мярка

Афрически острови - африкански острови

Трасти - трастика

Гъждат - мелят

Книгарите - книжарите, издателите

Нохти - нокти

Комахай - изглежда, като че, май

Авчия - ловец

Пригарта го - прегръща го

Фiль - слон, фiльовете - слоновете

Заклича и отклича - заключва и отключва

Живѣей по много от сто - живее над сто години

Ѩагкъ - як

Суполь - хобот на слона

Врѣдъ - навсякъде, навред

Совершава - свършва

На вехто-то время - в древността

Косми има токму към опашката - косми има само към опашката

Полунощните страни - Заполярието

Веднаждь на денят - веднъж на ден

Кундус - бобър

Цѣлба - лечение

Табакá - етаж от къща

Прась - пръст (земна)

Рѣчен конь - хипопотам

Пристигни - настигне

Камилско птиче - щраус

Гага - човка

Дребак - пясък

Прибарта - преобръща

Шесторогати делвички - клетките на пчелната пита

Парите, които малко много имах - малкото пари, които имах

Безчувственен - безчувтсвен

Някогиш - понякога

Това сичко е било праздно - всичко е било напразно

Катадневни - ежедневни

Проважда - изпраща

Наистенна - наистина

Обезспокоени - обеспокоени

Пустна - пусна

Уйдиса - угоди, нагоди, да стане

Една сутрина - една сутрин

Да гуди в дисагите - да сложи в дисагите (багажа)

Съдружи - придружи

Неповолно - неочаквано, непредвидено

Съвременно - същевременно

Това ти е най сетнето - това ти е краят (свърши се)

Начна - започна

Търна - сложи

Всички разноски аз ще харча - ще покрия всички разноски

Ако ще Бог - ако е рекъл бог

Дохаждаха и отваждаха - идваха и си отиваха

Нуждните работи - нужните работи

Дюген - дюкян (магазинче)

Тъкмя се - каня се

Нея вечер - тази вечер

Като малко нещо радостен - развеселен

Физиогномията - физиономията

МенѢжъ - годеж

Съдружен от тина мой другари - придружен от няколко мои другари

Преди да земнем - преди да вземем

Види ся че зле добре ся е свършило - видя се че зле завърши

Разходъ - разходка

Господжа - госпожа

Сякоги - винаги

Безпрестанно - непрекъснато

Лакени чепици - лачени обувки

Изгѫзицы - изгъзици

Полека, полека наближавахме - полека-лека наближавахме

Мегки - меки

Нека продължа поредицата от свои находки от старите книги, които често ми дават решение за етимологията на някои съвременни наши думи. По очевидни причини, много от тях няма да "преведа" на съвременен български език:

Сърдце

Напустна

Праздна

Отпразднува

Ръкоплескания

Громко ура

Порастна

Председательтъ

Царьтъ

ПрисъТствуващи

Наредени по двама стотех свещеници и владиците

Низко, низък

Себежертва

Очудване

Напущат

6000 кгр.

Гостба

Фламингите

Фастъци

Подържането на градината

Течение - годишен абонамент (за списание например)

Чекова сметка - банкова сметка

В недрата на красната българска природа

Тифус - тиф

Самочувство

Гдето - където

Отблизу

Най-обичният - най-обичаният

Ибо - защото, тъй като

Изгара - скара

Ето и няколко думи от Списание “Български преглед” 1895 г. - Д. Матов

Стовна - стомна

Света Тройца

Изпраздниха - изпразниха

Надвечерието - навечерието

Здравйе - здраве

Заселища - селища

Изнурен - изморен

Залъг - залък

Нохче - ножче

Полегка - полека

Добротворител - благотворител

Останахме най-после да тръгнем - останахме да тръгнем последни

Токо - току, тъкмо

Кой от кой час - от час на час (с всеки изминал час)

Насърдчителни думи - насърчителни думи

Постоянно насмеяно лице

Здрав мъж, пукаше се от кръв

Разтуриха ни каафета - развалиха ни кефа. Нищо чудно “каафет” да идва от пиенето на кааве, както турците наричат кафето. И оттам “каафет” се е трансформирал до краткото “кеф”. Излиза, че кеф е производно от кафе.

Съприкосвания - съпрокосновения

Доста ще бъде да посоча - достатъчно е да посоча

Той се е свикнал с тези неща

Илюструват - илюстрират

Теории и фактове

Той тъкми да посети - той се кани да посети

Нито крачка надиря от останалите.

Пристая към - придържа към

Политишка - политическа

Разбойнишки чети

Възраждането на българите по тия краища е едвам в почетъка си.

Найповечь - най-вече

Сякiй - всеки

Съединиха си гласовете - съгласиха се

Питалъ - хранил

Азбуква, събрана от букви

Писменица - граматика (гръц.)

Икномична и политишка поддръжка

Заседнали български челяди - уседнали български родове

Впада в доста грешки

Потвърдяват - потвърждават

Благоприязнено - благосклонно

Албанските родовити бейове

Тиранизуват - тиранизират

Характеризуват - характеризират

Погръчвание - погърчване

Малките градовце и села

Българският четец - българският читател

Фактична поправка - фактологична поправка

Разложаните от Банско

Вънкашно - външно

Определяват - определят

Пълен и усечен - пълен и кратък (член)

Детинско - детско

Надежба - надежда

Повѣстница, бытописанiе - история

Сякоги - винаги

Стихотворство - поезия

Звѣздобройство - астрономия

Чясобройство - астрология

Врачюванiе - лечение

Наостеният народ, който го посрещнал с голяма слава и ламтял на тумби тумби подир него (носил се като Ламя - лам-тял - на тумби след него). Много изразително описание!

Той бил от царско лозе - бил от царски род (с царска кръв)

Бунтът се разпространил вредом - навред

Партiя - привърженици

Много-пъти - писало се е заедно, в мисъла на колко(много) пъти. По подобен начин са казвали двамина, но и няколко мина (когато не са знаели колко).

Нехрани-Майковци/вец - непременно с главна буква М

Призел - превзел

Нагънал да ... - започнал да ...

Разложил - разположил

Чтом - щом

В голяма мяра - в голяма степен

Г. г. народни представители - господа народни представители