ПОХИЩЕНИЕ И ВЪЗХИЩЕНИЕ

ПОХИЩЕНИЕ И ВЪЗХИЩЕНИЕ

И двете думи имат корен “хищя, хитя”, в смисъла на искам. Когато много го искаме го похищаваме, взимаме го насила за себе си. А когато му се възхищаваме, тогава ние сме преодолели егоизма си и просто се удивяваме на самото нещо, ние сме въз(над) желанието си да го притежаваме.

В руския език думата “искам” е “хочу” (в мн.ч. е “хотим”), което е твърде близко до хища, хита, хитя-ваме.
Сами може да се сетите какво "хищене" е разхищението.

ИСКАМ И ТЪРСЯ

В руския език думата искáю, искáтельство означава търся, търсене, търсачество. В българския език думата искам днес е придобила друг смисъл. Но вероятно едно време, когато са питали дали си го търсил, са казвали “искáл ли си го?”. Защото, когато искаме нещо, търсим начин да го придобием.

ЗАНАЯТ

Едно време сме казвали нáнят, а не нает (за някаква работа). А наемат квалифицирани в някаква дейност хора. Тези хора питали “За що си нанят” и оттам неговата квалификация се нарекла за-на(н)ят или "нанят за", тоест - занаят.

УДАВА И ОТДАВА

В руския език има две думи  - удаётся (удайотся) и отдача.

Първата е "удава ми се", а втората е откат на оръжието (което по смисъл е това, че оръжието ти връща удара, отдава ти го).

Така погледнато, защото не е лишено от смисъл, отговорът на въпроса "удава или отдава ми се възможност?" би трябвало да е - отдава ми се възможност. Защото възможността ми се ДАВА(ОТ случая), а не е в резултат на някакви мои умения и усилия (за да използваме думата удава).

Думата удава ползваме тогава, когато вършим нещо добре, в резултат на своите умения и знания, а понякога и само на късмет. Точно както е в руския език - мне удаётся эта работа.

КОЩУНСТВО

В езическите времена разказвачът на митовете се е наричал кощун. Оттам християнските проповедници въвели заклинателната дума кощунство.

ПОМАК

Споменът е записан преди около сто и петдесет години. Откъсът е от книгата Веда Словена. Ето какво ни казва родовата памет на помака Хасим от село Чавдарли, Пазарджишка кааза.

Този текст е безценен за българската история като цяло, но ще отделя едно изречение на което трябва да се обърне особено внимание: „Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете…” .

Те са хората отказали да приемат Християнството – последователите на Боян Мага. Последователят на Мага нарекли помаг, помаци мн.ч. Преставката "по", в някои наши местни говори е синоним на думата след. И днес в шоплука можем да чуем „Оди по мене”, което означава „Върви след мен”. Така е образувана и думата понеделник – след неделника.

Годишният кръговрат започва с началото на възхода на слънцето по небосклона, от Коледа. От названието Коледа, колело, произлиза названието на човека в древността, който е отговарял за обредността през цялата година – колобáр. Старшите между колóбрите са се наричали боколобáр, нещо като съвременната сравнителна степен, по-колобáр.

От боколобáр е съвременната дума бакалáвър. Старшите между боколóбрите са се наричали маг. От маг, е съвременната дума магистър. Старшите между маговете са се наричали бомаг, по-маг – пазители на книгите. Но над всички и единствен е бил БО-ЕН, известен сред народа като Боян.

По същия начин, от думата Русия е образувана думата БоРусия > По-Русия > Прусия.

Помаци са били българите, които отказали да приемат Християнството по време на покръстването и запазили стария си – български мироглед. Едва по-късно, някои от тях, а и други, приемат Исляма и стават днешните българомохамедани.

Българомохамеданин е различно от помак и по време, и по мироглед. Общото между тях е, че са българи и че не са християни. Но сега двете названия са равнозначни.

Тези от помаците, които „се разпръснали по фред земята”, са богомилите.

Те разпространяват дуалистичното си учение и Тайната книга – идеите на Балкхара в западните части на Балканския полуостров, в Северна Италия, в Южна Франция и Германия. В Италия те допринасят за Ренесанса. Във Франция техни последователи са катарите. След жестокия разгром на катарите, тамплиерите продължават делото им, а след техния разгром идват масоните във Франция, Шотландия и Англия. В Германия идеите на богомилите са причина за реформизма на Мартин Лутер и раждане на Протестантството.