24 ноември 2017 г.

ИМЕНАТА НА НАШИТЕ ГРАДОВЕ И СЕЛА В МИНАЛОТО

Акра - Кали
Анхиалос - Поморие
Ардино - Егридере
Асеновград - Станимака
Ахтопол - Агатополис
Бенковски - Мързан
Борино - Кара булак
Ботевград - Орхание
Велинград - Баня
Войсил - Карнофоля 
Веригово - Синджирлии
връх Богдан - връх Лисец
Гоце Делчев - Неврокоп
Девин - Дьовлен
Девня - Марцианопул (римско)
Добрич - Хаджи Оглу Пазарджик
Драгомир - Аицхларе
Елхово - Монастир
Желязно - Дерминджи кьой
Жеравна - Башкьой
Житница - Хамбарли
Златоград - Даридере
Йаким Груево - Кара таир
Ивайловград - Орта Кьой или Хухла
Искра - Попово
Исперих - Кеманлар
Ихтиман - Щипоне, Стопонион
Каварна - Карвуна
Калояново - Селджиково
Карлово - Сушица
Кап. Андреево - Чирмен
кв. Точиларци (квартал на Съединение) - Мусталаре
Клокотница - Семисче
Копривщица - Аврадалан
Котел - Казан
Кочево - Кочачево
Крали Марко - Мусиево
Крумовград - Кошукавак
Кубрат - Балбунар
Кула - Адлие
Лом - Артанес, Алмус, Ломград, Поломие, Булмия и Лом паланка
Мало Конаре - Доганово конаре
Маслен нос - нос Куратан
Мирово - Стражар
Миромир - Даваджово
Момчилград - Мастанлии
Монтана - Монтанезиум
Найден Герово - Демирдешли
Неделино - Узундере
Несебър - Месембриа
Нова Загора - Йени Загра
нос Емине - нос Палокастро
Обзор - Гьозекен
Омуртаг - Осман пазар до 1934 г.
Пазарджик - Татар Пазарджик
Панагюрище - Отлук кьой (ливадино село)
Песнопой - Чукурлии
Петрич до Панагюроще - Петричево
Плевен - Сторгозия
Пловдив - Филипополис, Тримонциум, Евмолпиада, Пулпудева, Понерополис, Дулополис, Филибе (гърците му казвали Филипи, а турците са го взели от тях)
Поморие - Анхиало
Правище - Доротли
Преслав - Ески-Стамбул, Ески Стамболук
Приморско - Кюприя
Провадия - Проватон, Овеч
Пъдарско - Коруджиларе
Първомай - Борисовград
Р. Камчия - р. Камчик
Равда - Цимос
Равногор - Яша кория
Разлог - Мехония
Раковски - Балтаджии
Русе - Русчук
Сандански - Свети Врач
Свиленград - Мустафа Паша Копрюси
Севлиево - Селви
Силистра - Силистрия, Доросторум (римско)
Симеоновград - Сеимен
Сливен - Сливно-Ислемие
Смирненски - Бей Алан
Смолян - Пашмалки
Созопол - Аполония, Созополис
Сопот - Акче-Клисе
Стара Загора - Ески Загра
Сърница - Бозалан
Тополи дол - Кавак дере
Труд - Климентиново
Тунджа река - Яворица
Тутракан - Туртукай
Тъжа - Големо село
Търговище - Ески Джумая
Факия - Омур Факих (Умур Факи)
Фотиново - Фотен
Хасково - Хаскьой , Марса
Хисаря - Хисар Кюселере (идва от “цезар”, защото е бил Диоклецианополис. 
Цар Калоян - Торлак
Царево - Василико
Царимир - Даутларе
Церетелево - Думанли
Черничево - Дудене
Черноморец - Свети Никола
Шкорпиловци - Фандъклии
Шумен - Шумла
Ягодина - Балабан
Ягодово - Катунско конаре, Богоридово
Ямбол - Кабиле-Коргун
Копривщица - Авраталан (женско поле)
Добрич - Пазарджик
Чипровци - Кипровец, Чипровац
Бачково - възникнало покрай манастира на грузинеца Григорий Бакуриани, построен край крепостта Петрич (вероятно Асенова крепост), наричана от местните Василикис.












От картата "1737 - Карта на Царство България с герб, Йохан ван дер Бруген"
Папазоли Papasoli
Телер базар Teler Bazar
Фортанга Fortanga
Базарджио Basargio
Nicot
Hala
Toponis
Capigi
Ternova
Amurat Tignes
Vrasaba
Walkari
Dornaz
Telexar
Bellizaroza
Laxany
Ossam
Cacagoro
Knese
Pilla
Arnoutkioi
Kysdi Tornova
Nikop
Rieg
Sive Tetorglian
Plivia
Zinirai
Dervend
Wetto
Silistria/Dorostero
Buwoz
Hasek
Eschibabarach
Trajanac
Dionisiopolis
Dizia
Ciglia
Tirasca
Devina
Piszia
Lastill
Provaz
Scumen
Horkelo
Hasgrad
Calopinzi
Vetrano
Treich
Cerven
Iseha
Temeno
Gurgura
Ictiman
Vacareno
Porta Trajani
Bodza Belliza
Scarven
Orehoitze
Kneze
Schumlat
Rahova
Ziber
Nicopolis
Bellen
Sinadt nova Sohogurlo
Krivodel
Belimal
Philippopolis/Philiba
Adrianopolis/Drenale
Copelovatz
Bercovitza
Vlasco
Lesina
Dragoman
Caprivan
Orvitzo
Cutlavitza Монтана
Melkovatz glaven grad okolo Montana
Prevala
Lom
Drenovatz
Gradiste Белоградчик
Chiprovatz (Резиденция на архиепископа)
Lomgrad Лом
Artzar
Rakitnitza

21 ноември 2017 г.

ПОХИЩЕНИЕ И ВЪЗХИЩЕНИЕ

ПОХИЩЕНИЕ И ВЪЗХИЩЕНИЕ
И двете думи имат корен “хищя, хитя”, в смисъла на искам. Когато много го искаме го похищаваме, взимаме го насила за себе си. А когато му се възхищаваме, тогава ние сме преодолели егоизма си и просто се удивяваме на самото нещо, ние сме въз(над) желанието си да го притежаваме.
В руския език думата “искам” е “хочу” (в мн.ч. е “хотим”), което е твърде близко до хища, хита, хитя-ваме.
Сами може да се сетите какво "хищене" е разхищението.

ИСКАМ И ТЪРСЯ
В руския език думата искáю, искáтельство означава търся, търсене, търсачество. В българския език думата искам днес е придобила друг смисъл. Но вероятно едно време, когато са питали дали си го търсил, са казвали “искáл ли си го?”. Защото, когато искаме нещо, търсим начин да го придобием.


ЗАНАЯТ
Едно време сме казвали нáнят, а не нает (за някаква работа). А наемат квалифицирани в някаква дейност хора. Тези хора питали “За що си нанят” и оттам неговата квалификация се нарекла за-на(н)ят или "нанят за", тоест - занаят.

УДАВА И ОТДАВА
В руския език има две думи  - удаётся (удайотся) и отдача.
Първата е "удава ми се", а втората е откат на оръжието (което по смисъл е това, че оръжието ти връща удара, отдава ти го).
Така погледнато, защото не е лишено от смисъл, отговорът на въпроса "удава или отдава ми се възможност?" би трябвало да е - отдава ми се възможност. Защото възможността ми се ДАВА(ОТ случая), а не е в резултат на някакви мои умения и усилия (за да използваме думата удава).

Думата удава ползваме тогава, когато вършим нещо добре, в резултат на своите умения и знания, а понякога и само на късмет. Точно както е в руския език - мне удаётся эта работа.

КОЩУНСТВО
В езическите времена разказвачът на митовете се е наричал кощун. Оттам християнските проповедници въвели заклинателната дума кощунство.


ПОМАК
Споменът е записан преди около сто и петдесет години. Откъсът е от книгата Веда Словена. Ето какво ни казва родовата памет на помака Хасим от село Чавдарли, Пазарджишка кааза.
Този текст е безценен за българската история като цяло, но ще отделя едно изречение на което трябва да се обърне особено внимание: „Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете…” .
Те са хората отказали да приемат Християнството – последователите на Боян Мага. Последователят на Мага нарекли помаг, помаци мн.ч. Преставката "по", в някои наши местни говори е синоним на думата след. И днес в шоплука можем да чуем „Оди по мене”, което означава „Върви след мен”. Така е образувана и думата понеделник – след неделника.
Годишният кръговрат започва с началото на възхода на слънцето по небосклона, от Коледа. От названието Коледа, колело, произлиза названието на човека в древността, който е отговарял за обредността през цялата година – колобáр. Старшите между колóбрите са се наричали боколобáр, нещо като съвременната сравнителна степен, по-колобáр.
От боколобáр е съвременната дума бакалáвър. Старшите между боколóбрите са се наричали маг. От маг, е съвременната дума магистър. Старшите между маговете са се наричали бомаг, по-маг – пазители на книгите. Но над всички и единствен е бил БО-ЕН, известен сред народа като Боян.
По същия начин, от думата Русия е образувана думата БоРусия > По-Русия > Прусия.

Помаци са били българите, които отказали да приемат Християнството по време на покръстването и запазили стария си – български мироглед. Едва по-късно, някои от тях, а и други, приемат Исляма и стават днешните българомохамедани.
Българомохамеданин е различно от помак и по време, и по мироглед. Общото между тях е, че са българи и че не са християни. Но сега двете названия са равнозначни.

Тези от помаците, които „се разпръснали по фред земята”, са богомилите.
Те разпространяват дуалистичното си учение и Тайната книга – идеите на Балкхара в западните части на Балканския полуостров, в Северна Италия, в Южна Франция и Германия. В Италия те допринасят за Ренесанса. Във Франция техни последователи са катарите. След жестокия разгром на катарите, тамплиерите продължават делото им, а след техния разгром идват масоните във Франция, Шотландия и Англия. В Германия идеите на богомилите са причина за реформизма на Мартин Лутер и раждане на Протестантството.

20 ноември 2017 г.

РЕЛИГИЯ И СЪВЕСТ


Задачата на истинската религия е
да учи хората да слушат гласа на своята съвест и
да ги защити от лъжата на тези,
които са я изгубили.

Достойнството е вътрешно състояние, а не външно. Божественото е вътре в нас, това е нашата съвест, нашият дух. Често виждаме в автобуса, как бабичките се кръстят на всяка църква, край която минават. По телевизора показват молещите се в църквите хора, често сред началници и хора на властта, държащи в ръце свещи.

Това ли са вярващите?

Това съвсем не е задължително, често дори е само мода, просто подражание и дори лицемерие — показна набожност. Доста смятащи себе си за “истински вярващи” за готови да порицаят невярващите и дори да ги наранят, да ги унищожат! В същото време, сред тези, които смятат себе си за атеисти, често се срещат честни, порядъчни хора, хора с висока нравственост.

Тях трябва ли да смятаме за невярващи?

Трябва да разберем, какво е това вяра.
Ако някой си представя бога като белобрад старец, там горе на облака, който може да ти спусне благини, само ако добре се помолиш или, както някои смятат, някакви “свети мощи” или икона ще донесат благоволение и оздравление, само ако ги докоснеш или целунеш, то това не е вяра, а суеверие - всуе верие (напразно вярване).
Ако човек смята, че е достатъчно да изпълнява обряди и да почита поповете, и така ще се уреди в Рая след смъртта си, то това също не е вяра, а маймунско обрядо-поклоничество. Защото Бог-ът не е на облака или в «чудо-то» и съвсем не е в показния обряд, а е в Искрата Божия, която е вътре в нас.
И сувеверието и обрядоверието са или антипод на вярата, или по-скоро нейната пълна липса. Не може да считаме суеверниците или тези, които вярват в обрядите, за вярващи в Бога.

По какво се отличават наистина вярващите?

Немският философ Емануил Кант казвал, че се удивява на две неща — на звездното небе над нас и на моралния закон вътре в нас.

Вярващите са тези, които слушат идващата от дълбините на човешкото същество Висша надчовешка нравствена воля, тоест слушат своята собствена съвест. 
Щом я чуват — значи я разпознават на фона на шумовете на съществуването и при това се доверяват на нейното знание и ѝ ВЯРВАТ.
Доверява се на тази ВЕСТ на душата и я приемат за истина - СЪ-ВЕСТ. "Вест" от гласа на душата, а приставката "съ-" означава постоянно близо до теб, както е съ-сед, съ-участник, съ-трудник, съ-брат.
Съвест е състоянието на постоянно единение с вестта, съобщението, което се намира вътре в теб, в духа ти, и което се явява вест от Бога.
Съвестта може да сравним с компас, определящ нашите постъпки, съвестта е Божи дар. Въпросът е в това, че компасът може да указва неправилното направление, когато редом с него има магнит. Такъв магнит е човешкото несъвършенство. Затова трябва да има начини да проверяваме правилно ли "показва" посоките нашата съвест. Такава проверка може да е, например, резултатът от нашите мисли и действия. Ако той е донесъл добро, ако поражда доброто и у другите, значи всичко е наред.
Ето това е Бога.
Той ни предпазва от простъпки и ни направлява да извършваме постъпки. Слушайки своята съвест, делата ни ще бъдат божествени.

Съвестта е вродена способност у човека, която се разкрива с възпитанието. Тя присъства у всеки, но може да остане неразвита. Единствено нейното вродено присъствие в човека е дало възможност да се зароди идеята за Бога. Интересът и стремежът да бъде обяснена е породил създаването на религията.

И не всеки атеист, който заклеймява всякакви чудеса и обрядности, непременно е и невярващ, защото имайки съвест, той се подчинява на Висшето начало на света и човека и по този начин ВЯРВА в НЕГО.

Така че - критерий за вярата се явява съвестта.


Непритежаващият съвест не може да е вярващ, колкото и да го излага на показ, пък бил той дори римски Папа или Патриарх. И обратно, смятащият себе си за атеист човек, който притежава съвест, се явява истински вярващ, макар обикновено да се явява противник на религиозната обредност и фалш, защото ги смята за чужди на истинската вяра във Висшето начало (Висшия разум).

Доктрината на съвременното християнство е очакването на “Края на света”. Под това понятие се разбира унищожението на човечеството от силите на Злото, приключване на земния живот. Злото ще съумее да победи Доброто и всички хора ще бъдат унищожени. Но това не означава гибел за праведните, успокояват ни свещениците. След това те ще възкръстнат и ще придобият “задгробен живот”, наричан “вечен”.
Но преди това ще умрат!

И “... това ще стане тогава, когато Злото стане повече от Доброто по света, и когато никакви регулиращи фактори няма да са способни да спрат безкрайното нагнетяване на зло, защото обществото ще престане да бъде жизненоспособно.”
Православната църква сякаш проповядва да живеем праведно, но всъщност е изградена на доктрината за смъртта.

А всъщност е много просто.

Истинската ВЯРА е ежедневно да живеем по своята съвест, гласът на която трябва да умеем да слушаме и разпознаваме на фона на шумовете на съществуването.

Едни коленичат и се опитват да “общуват с Бога”, а други палят свещ и се усамотяват. Но за някои хора не са нужни такива процедури - намаз или молитва - те и така имат силна вътрешна връзка с бога в себе си - своята СЪВЕСТ.

И това, което трябва да се случи е не край на света, а край на живот без съвест.

И ако някой се замисля, дали всичко това не противоречи на неговата вяра, нека прочете моята публикация НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА БИБЛИЯТА.




И още нещо ...

АБСУРДНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО

1. Абсурд първи - основният крайъгълен камък на християнството е идеята за Спасителя.

Оказва се, че основоположникът на християнската религия Исус, поемайки греховете на цялото човечество, го е спасил. Пита се от кого или от какво? Какво заплашва човечеството? Може би нов световен потоп? Сякаш не. Тогава сигурно го е спасил от дявола? Но дяволът е бил и си е останал и все още унищожава човешките души. Или може би хората, след като умрат, всички ще отидат в Рая? Исус успя ли да премахне Ада? Отново не. Всичко си е както си беше.
Тогава какво е спасението? На никой бог не е позволено да поема чужди, още по-малко човешки грехове, при това той не може да направи това колкото и да го желание.
Но Исус успя, противно на логиката и космическите закони, успя - и това е всичко. Как го е направил? Пълна мистерия! При това, той е поел греховете на човечеството и в миналото, и в бъдещето - дори и тези, които все още не са извършени. С една дума, колкото и да грешим, всичко вече е простено. Някой вече е поел греховете ти и най-важното - те е спасил!
Спасил е всички европейци, негри, китайци, пигмеи от Амазония, може би и “снежните хора", и те са "хора" все пак.
Какво е това, не е ли абсурдно?
Но този абсурд е много привлекателен, особено за порочните, зли, завистливи, алчни хора, за безскрупулните и, разбира се, за глупавите. На такива хора идеята за всеобщо спасение, чрез приемане на греховете от някого, е като балсам за душата им. Те станаха първите християни, които, без да се замислят, убиваха светлите пазители на високото знание, унищожиха паметниците на така наречената езическа култура, изгориха древни книги и ръкописи. Те не се смущаваха от стореното, защото "всичко е предварително простено". Спасителят вече ги е спасил и това е най-важното. Как? Не е нужно да знаеш. Важно е да вярваш в това. "Силата не е в знанието, а във вярата...»
И така, Исус Христос, следвайки древната юдейска традиция, се превърна в доброволна "изкупителна жертва", в планетарен мащаб. Както виждаме, нищо ново не е измислено.

2. Абсурд втори.

В християнството съществува идеята за премахване на отговорността за извършените грехове, чрез изповед и покаяние и пречиства от греховете самия милостив Бог чрез своите служители - духовници. Вярно е, че за премахването на греховете трябва да се плати, но греховете си заслужават това. От гледна точка на сатанистите, това е съвсем нормално и те изобщо не се замислят какво право има човек, дори и духовникът, приемайки изповед и покаяние, да премахне греховете на друг човек. Те изобщо не се интересуват, че от позицията на елементарната логика и висшите космически закони, за извършеното зло няма право да прости на човека дори и Създателят.
Прошката на човека на злото от Бога нарушава закона на вселенското равновесие. В края на краищата, Бог просто не може да го направи. Но очевидно това, което не е по силата на провидението, се оказва по силата на всеки християнски поп.

Абсурд, разбира се!
Оказва се, че човек може да извърши най-дивите, зли, безчовечни действия спрямо другите, но е достатъчно да отиде на църква и да се покае, тъй като той вече се смята за невинен от Бога. Значи можем пак да съгрешим! 
Не религия, а злато!
Особено за закоравели престъпници. Тъжно е, че идеята за изповед и покаяние в съзнанието на привържениците на християнството най-накрая погребва Закона за Висшата космическа справедливост, който се следва от всички енергийни системи на Вселената, без изключение. А това е Закона на причината и следствието, или - кармата.

3. Абсурд трети - истинският християнин трябва да страда.

Само мъчението, според християнското вероучение, прави човека по-близо до Бога.
Изненадващо, но е факт, че най-известните християнски аскети са все и великомъченици, и колкото повече и по-дълго християнинът страда, толкова по-добре се оказва това за душата му.
Дивотия! Абсурдно е, но е така.
Според християнството не знанието и работата над своя духовен потенциал издига душата на човека до нивото на Бога, а мъчението. Оказва се, че е толкова просто!
Ето защо християните толкова уважават инвалидите по рождение, уродливите, различни видове малоумни, дори мазохистите, които цял живот страдат, вечно се оплакват и тровят живота на другите. И изненадващо, християните не могат да разберат, че всички тези нещастници и “блажени” мъченици са основно енергийни вампири, изсмукващи жизнената сила на нормалното население.
Резултат от онази причинно-следствена връзка, която някои наричат карма.
А кармата е следствие от това развила ли се е Божията искра (т.е съвеста) у човека и неговото поколение.

14 ноември 2017 г.

ИЗРА-ИЛ И ЕЛ-ИНИ

ИЗРА-ИЛ И ЕЛ-ИНИ
Израил означавало борец за бога. С думата ил са обозначавали бога. Затова и племената, обитаващи островите на Егейско море наричали себе си елини - божии чеда, а държавата си Елада. По-късно тази дума за бога, леко изменена, ще влезе в най-важната дума за мусюлманина - Ал-лах, и за евреина - Ел-охим.

СЪЖАЛЯВАМ
Съ-жаля-вам. Означава, че и аз, заедно с другия (също като него) жалея за нещо.

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ
Трудо-устроя-ване. Буквално означава да се устроиш на работа. Това значение се е запазило в руския език. Не зная по каква причина за нас тя е придобила точно противоположното значение.

ПОЧВА И ЗАПОЧВА
Тези думи за мен имат някакво родство, но не съм сигурен. Почвата и започва са все със значения за начало на процес - в почвата растенията започват живота си. Нищо чудно започва да е била по-рано започвя (се) процеса - тоест “в почвата” е още, съвсем в началото.

РАЗСЕЙВА
Както при сеитбата, вниманието ни се разпилява на много посоки, раз-средо-точва се.

СЧИТА И РАЗБИРА
Ако считаме нещо за вярно, то се има предвид, че го приемаме, разбираме като такова. С-чели сме го, прочитайки го сме го разбрали, определили.

ОТНЕМА
От-нема, взима го от тебе и ти вече го нямаш - от-ням-ване.

ВНИМАНИЕ
В-ним-ание. “В ним” на руски означава “в него”, оттам вниманието означава да си “в процеса”, да го следиш отблизо, че и отвътре даже.

СОЧЕН И ПОСОКА
Соч-ен означава, че има много сок.
Когато сочат някого, означава че всички погледи (посоки) и ръце за към него. Може бо посока има някаква връзка със сок. Може би сокът, като се разлее, дава направление натам, накъдето изтече. В руския език се е запазил глагола сочится, който означава изтичане на тънка струйка, но и проникване на светлина, на звук - процеждане.

3 ноември 2017 г.

БЪЛГАРСКИЯТ ТРИКОЛЬОР

Днес Българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално един под друг. Знамето ни е такова официално от 1879 година, когато е прието за знаме на Княжество България на учредителното събрание. Предложено и одобрено е без да бъде ясно определено какво точно би трябвало да символизира.
И до днес няма единодушие какво означава всеки цвят в знамето и разположението им.
Но нека първо да докажем, че този вид на знамето не е случайност. През целия период на Османското робство байраците на Българските чети и хайдушки дружини са съставени основно и само от три цвята. 

Знамената са били ту зелено-бели, ту червено-бели, ту само зелени, ту червено-зелени, а в някои случаи са съдържали и трите споменати цвята. Пръв Георги Раковски обръща внимание на това, какво трябва да бъде знамето на свободна България. Великия наш националист и пръв идеолог на организираната ни революционна борба за национално освобождение казва, че Българското знаме задължително трябва да се състои от бял, зелен и червен цвят.
Как стига той до този извод? Като се запознава със същността на своя народ и неговия произход.
Раковски, освен създател на национално-освободителното движение на българите, е и първият, който открива и прави опит да оповести сред българите, какъв е техния произход.
Пръв той говори за нашата принадлежност към цивилизованите народи на Изтока. Така, макар и леко хаотично и с някои заблуди и допуснати неточности Раковски, с малкото налична информация, успява да насочи историческата ни наука в правилна посока.
Която, за съжаление, не е следвана днес, след 150 години и хиляди намерени свидетелства - официалната теза в Българската историческа наука е по-далеч от истината, отколкото тогава.




"Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болг-ари" - Г. С. Раковски

Сега да видим, защо Раковски и стотиците български воеводи през Турското робство, избират точно тези три цвята.
Днес знаем, че по някакви незнайни причини "се смята", че цветовете на славянските народи са бяло, синьо и червено. От тези три цвята са съставени знамената на повечето славянски държави: Русия, Сърбия, Словакия и Чехия.
В същите цветове, обаче, e и флагът на Великобритания, а това трябва да означава нещо, нали?
Нашето знаме е различно. Дори и според знамето ние не сме славяни. Но ако не сме славяни, тогава към коя друга група индоевропейски народи спадаме?








Знамената на България, Иран, Таджикистан, Индия, Кюрдистан и Волжка България. Всички те в миналото са били земи, където се е развивала индо-иранската цивилизация. Именно поради тази причина, Раковски е желаел България да се възвърне към старото семейство и да ни постави там, където винаги сме били - цивилизационен лидер на света и горд представител на индо-иранските арийски народи.



И така, вече е ясно за кои народи е характерно знаме, като нашето. Сега да видим, наистина, какво символизира.
При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също - трите основни съсловия на обществото.
Бяло - духовенство, зелено - работници, червено - войници. Трите цвята са разположени хоризонтално - също не случайно. Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение. На първо място в българския флаг е поставен белият цвят- символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ, ние сме оставили червеното най-отдолу на нашето знаме. Интересно е, че по време на война, българското знаме се обръща наобратно, т. е. с червения цвят най-отгоре. Така нашия флаг се превръща наистина в един символ на нашата национална идентичност, древен произход и народностна мощ.

И да не забравим флаговете на Унгария и Италия.

Тези земи пък са свързани с нас, българите, с това, че сме ги населили, пътувайки на запад по континента.

Например за Унгария.
Ще кажете какво пък имаме там.
А не ви ли е направило впечатление, че унгарците наричат себе си "мадьяр" или "маджари" както е известно у нас.
Държавата им е Унгария, а те не са унгарци, а маджари! Това има своите исторически корени, защото те са пристигнали от тундрата на Сибир, близо до долното течение на река Об, прекосявайки планинската верига Урал. Пристигнали са в земите на оногурите, които са били част от племената, към които са били и аспаруховите българи.
Тоест за маджарите, тези земи са били Оногурия. Те са се заселили в тях и са приели името на държавата си от оногурите, което е дошло до наши дни като ... Унгария. А как се пише тя на латиница? HUNgaro, нали?

А за Италия - за Италия дори няма какво да споменавам. Всички знаем къде са се заселили българите на Алцек.
А скоро ще стане известно и кои са били загадъчните етруски, от които римляните са възприели, всъщност наследили, своето държавно управление.

Народът белги или болги, е останал известен с името образувано по същия начин, според името на главния му град Бела – беласки, на гръцки Пела – пеласги.
Както вече писах, в определено историческо време, там превес взема народът мигдони, които по-късно стават македони и част от територията известна преди това като Белаския, започва да се нарича Македония.

По същия начин, с окончанието СКИ, освен беласки, са образувани и имената етруски, баски, а и на други народи. Според историческите сведения, етруските се преселват на Апенинския полуостров от средната част на Балканския полуостров - Северозападна България и Източна Сърбия и от района на Етрополе, където са живели трибалите. На мен не ми е известен древен град или местност - нито тук, нито там - от които етруските са получили името си, но не ми е известно и значението на имената Етър и Етро-поле.
...

Първите знамена, в които трите български цвята
 са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов - Стилияна от румънския град Браила. То е предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война - второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис "БЪЛГАРИЯ" в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

ОТКРИТИ ВРАТА И ПЪЛНИ УСТА
В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало форма САМО в мн.ч. и никаква друга. Поради това прилагателното към врата СЪЩО е било в мн.ч. - например "закрити врата".
В последствие думата ”врата” е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието -а е преминала към думите от ж.р.
Все пак, в някои словосъчетания се е съхранила старата характеристика, което обяснява израза ”закрити врата”. Това идва още от едно време, когато се приемало, че вратата може да има две крила (затова и “заКРИти”).
По-лесно бихме разбрали тази странна сега форма, ако приемем, че вратата има две крила. Крило е от среден род. И тогава казваме открити крила, както и открити врата. Това съчетание изглежда толкова странно днес. Както и не може да кажем едно врато. Формата е била само в множествено число - врата.
Има доста подобни примери: градски врата, пътни врата, входни врата, черковни врата, райски врата и др. Сред тях е и Ботевото “... овчар го даде майка му, по чужди врата да ходи…”, проходът Траянови врата и дунавският пролом Железни врата.

Град Враца носи името на прохода Вратцáта. Там е била и крепоста Вратица. Това не е умалително име на врата, а е думата “вратища”, променена вероятно от гръцкия изговор. По подобен начин гърците са променили и имената на Белащица (гръц. Беласица), Дебръщица (гръц. Дебрасица) и въобще - от “..щица” на “..сица”.

Аналогични са словосъчетанията с друга дума в българския език - уста: отворени уста, големи уста, широки уста, пълни уста. Съществителното уста също е било от ср.р. мн.ч. в старобългарския език и е извървяло граматическия път на думата врата – до ж.р. ед.ч.


БАЛКАН
От къде идва името Балкан? Това име не е турско, а е простонародното название, с което българите са наричали най-важната си планина.
Една от теориите е, че идва от БЕЛ КАН - бела канара, бяла планина. Защо бяла? Ами защото снега се задържа по нея до късна пролет и при ясен ден се вижда като една бяла ивица даже от 80 км разстояние.
Жители от капанското село Дряновец, казвали на големите бели тикви балки. Що се отнася до по-древното име Химеон или Хемос то също има отношение към думата сняг. Името на Хималаите произлиза от същият корен - хима-зима има значение на сняг. Към тази поредица трябва да се добави и името Имеон. Значението е сняг, зима, като нейния най-древен вариант е бил хима.
Друга теория е от БАЛ, означаваща БИК (вол, bull на английски), и КАНА, означава величествен, всемогъщ, извисяващ се над всичко. 
Бал-ка̀на е тракийското име на Стара планина и буквално означавало величествен бик, полегнал огромен бик - вероятно така е изглеждала тази планина в очите на траките, сравнена с другите ниски планини и хълмове наоколо. Впоследствие думата Балка̀на освен название е придобила смисъл на планина.

Наскоро направих едно откритие за себе си.

Четох книга на Васил Априлов. В нея той описва градовете на север и на юг от Стара планина, в които вече има български училища. Това, разбира се са Габрово, Троян, Котел, Сливен, Карлово и други. За всички тях, в описанието за селището, неизменно споменава, че се намират в полите на Балкана.
Но, когато започва описанието за Калофер, споменава отново, че е в полите на Балкана и добавя - само на 8.5 км от Стара планина. Опааа!
Излиза, че в тогавашните понятия Стара планина е била само средната, най-висока част на Балкана. Дори може би е ставало въпрос за самия връх, днес Ботев, който аз знам, че са наричали Юмрук-чал. Защото едно време с думата "планина" са обозначавали всеки по-голям масив. Например днешната Рила планина, едно време е била съставена от множество планини. Тя дори е наричана рилска пустиня.



ХАН И КАН
Титлата КА̀НА си е чисто балка̀рско (българско) название, дошло от тракийския език, и ако има някаква близост с другата използвана от съседните ирански и тюркски народи титла – ХАН, това е титла, която не българите са взели от персийците, а обратно - персийците са заимствали българското КАНА и са го съкратили на CHAN - КАН или ХАН!
Докато думата ХАН е в мъжки род, титлата КАНА според окончанията в българския език е в женски род, както думата БАЩА, затова е неправилно от гледна точка на днешната българска граматика КАНА да се членува на КАНЪТ (не казваме БАЩЪТ, а БАЩАТА). Още повече че КАНЪТ винаги ще прилича на ХАНЪТ и още дълго ще ни причисляват към тюркските народи, каквито ние не сме. Правилното е КАНАТА, колкото и необичайно да ни звучи. Впоследствие титлата КАНА се обогатява на КАНА СЮ БИГИ (КАНА ОТ БОГА) – KANAΣYBIΓI или KANAΣYBHΓH, както е известно изписването на тази титла от гръцки. В българския език все още има следи от тракийската и българската дума КАНА и това е КАНСКИ: кански мъки, кански усилия, кански писък, кански рев и др. Смислово КАНСКИ означава неимоверно силно, мощно, нещо в най-висока възможна степен.

БАЩА
Баща идва от думите баш (главен) и ата - баща. Но не е турска, известно е прозвището на хан Кубрат, което е било Баща, Бащу - тоест бащицата.
Според мен думата "отец" също води към тракийския корен "ата", че и другата, използвана днес дума за баща - татко.