6 септември 2017 г.

ЗАГОРИЯ, ВЕНЕЦИЯ, КРИЧИМ И ПРОВИНЦИЯ

ЗАГОРИЯ



В средновекоието с името Загория (Zagora) са наричали земите “отвъд планините”, за(д)горие, тогава сме използвали думата гора, когато сме казвали планина. Областта, която се намирала между източните склонове на Хемус (днешна Стара планина) и днешния Бургаски залив е носела името Загорие и често е била разменна монета между византийските императори и българските ханове, а по-късно и нашите царе. Тази област за византиската държава е била зад планинския масив, който сега наричаме Странджа и Сакар планина и затова носи това име. Известни са и други места на Балканите с това име, като понятието е било същото.


ВЕНЕЦИЯ
Как се строи селище от наколен тип, такова като град Венеция в Италия?
Първоначално се определя мястото на селището. То се огражда с пръстен от плътно набити в меката мочурлива почва един до друг колове. Чак след това се пристъпва към изграждане на наколните жилища в оградения участък или се насипва още почва, за да се получи обитаем терен. Този пръстен, наричан още венец е дал името на град Венеция, който, както знаем е построен от славянски племена. Те така са се и наричали - венети. Градът може и да е възникнал на готово от природата "оградено" място, което да е приличало на венец.

ПРОВИНЦИЯ
Наименованието провинция произлиза от латинското “про винчи” означаващо “за победителите” – така са наричали новозавоюваните територии, в които са заселвали легионерите-ветерани. Или поне така се твърди в известните на науката писмени източници. Победителят е бил венценосец, слагали са на главата на предводителя на войската венец, символ на неговата победа. Оттам произлиза латинската дума за победа “винчи”. Ето още едно приложение на венеца. Производни са думите увенчан, венчавка, венчелистче, изразът “венец на неговото творчество” и други.

ПОГАЧА И БОГАТСТВОТО
Богач, багач в старобългарския означава печен, горещи въглени. Вероятно оттам е дошло името на този церемониален хляб. Погачата винаги е символизирала богатство - много добитък, обилна реколта или многолюдна челяд.
Тоест така, както въглените поддържат огъня жив, така и многолюдното богатство от деца, добитък или добрата реколта поддържат рода жив.

БЪДИ БУДЕН, БЪДИ ... И БДИ!
Тук няма да обяснявам.

ТУРЯМ
Тура са наричали в миналото цялото тяло на една домашна печка, това, което са облепвали с огнеупорни плочки за украса. Това е било високо тяло, заемащо почти цялата височина на стаята, защото е включвало и част от коминното тяло.
Още по-отдавна тура са казвали на дървените идоли, издялани от ствола на дърво, които са поставяли да стоят вертикално на поляна или хълм - туряли са ги там. Оттам идва и разтурям - развалям поставеното, туреното. Впоследствие тура е започнало да означава просто колона. Затова по-късно долните връхни гащи потури са наречени така, защото се обуват на краката ни, на които стоим така, както стои храма на своите колони. Произходът на потури може да е и от потурчването (потурнак), но аз имам друг извор за етимологията на думата турчин.
По време на робството не е имало народ турци, турчин е било прилагателно и дори нарицателно. Правоверните (тоест изповядващите ислям, основната държавна религия) наричали себе си османлии и с други имена, но не и турци. Турци поробените народи са наричали тези османлии, които са грабели и безчинствали по нашите земи, бандитите, башибозукът. Това е било недостойно за един уважаващ себе си османлия и турчин е била обидна дума за него.
По-късно, при създаването на републиката, Кемал Ататюрк е решил да нарече цялата нация с едно име по политически съображения, за да заличи всичко имперско в държавата, както и да обедини различните племена на територията на държавата. И тъй като е македонско чедо е решил да им даде името турци, а републиката - да се нарече турска.

КРИЧИМ И КРЕСНА
Кричим произлиза от старобългарската дума за глагола кричам, крещя, от която произлиза и аналога в съществителна форма крчмъ с означение за страноприемница, кръчма, таверна. Очевидно, както Асеновград, така и други селища в подстъпите към планината са предлагали гостоприемство на отсядащите там пътници, в резултат на добре развитото винарство по топлите северни склонове на Родопите.
За подобна словесна приемственост говори и сръбският речник на Вук Караджич. След реформата в българския книжовен език думата крчмъ не е останала. Като такава тя се е запазила в множество варианти в сръбския език, както показва и самия източник на Караджич - крчмлене, крчмити, крчмар, крчмаричин, крчмарица.
Удивително е, че старобълграската дума крчмъ не произлиза от старобългарската кркм (сега разговорно казваме къркам), която значи пия, лоча (пиянствам, смуча), а от друга старобългарска дума, която също добре обрисува същността на кръчмата - от глагола цркм (цирикам) и в още по-ясна степен от глагола крещя с неговата стара форма, запазена и до днес в руския език крчм (на руски кричать), което означава крещя, викам силно.
Това в най-добра степен задоволява етимологията на името на град Кричим и отговаря на действителостта. В града и до ден днешен буйната планинска река Въча, спускайки се стръмно към равнината, издава чутовен грохот, подобен на викане. Тъкмо на това място се е намирало и древното селище, където оглушителното спускане на реката е било най-забележителната му характеристика.
Днес ние, съвременните българи, толкова много сме се отдалечили от старобългарския език, че не можем да си обясним или разграничим, коя дума от нашия език е с български корени и коя - с чужди. Така например, ние дори не знаем как би звучал един наш средновековен надпис в неговото естествено произношение, освен ако не ни го прочете и обясни експерт по старобългарски език.
В руският език, обаче, старобългарските форми са съвсем живи и до днес, така че името на град Кричим в широката му форма е част от спрежението на грагола кричать в сегашно време първо лице множествено число (тоест кричѝм) и вероятно е аналог на кратката форма на старобългарския глагол крчм (крѝчам), от който вероятно произлиза името на друга българска дума - кръчма. 
Според сръбско-латинския тълковен речник на Вук Караджич, думите крчмене и кръчмити са за означение на места, в които се продава и консумира само вино. 
Подобна е и аналогията с македонската река Треска, протичаща в клисурата Матка, чието име отново е етимологично свързано с глагола  трескам, шумя
Аналогична етимология има селището Грóхотно, също разположено на буйната река Въча и произлизащо от българската дума грохот - тътен.
Аналогия между името на град Кричим съществува и с името на град Кресна в Кресненското дефиле - от крещене, викане, бучене.
Удивително точно е съхранено името на село Кричим в запис от турски документ от 1695 година за извънредния данък "авариз". В него името на селището е изписано като

СЪБИРАМ И РАЗБИРАМ
Така, както е при съграждам и разграждам, съединявам и разединявам, обратното действие на събирам би трябвало да е разбирам. Но не е така.
Знаем, че в българския език думата разбирам има съвсем друго значение, но дали това е наистина така, дали реално е толкова отдалечено, като понятие.
Нека се замислим.
За да разберем нещо (даден проблем), ние първо трябва да намерим причините, да проследим процесите и да установим последствията.
На практика, ние разединяваме проблема на съставните му части, разделаме ги, за да ги разберем. Това разединяване е един вид раз-биране, обратното на събирането.
И ето ви значението на думата разбиране: разединяване, раздробяване на съставни части и разглеждането им поотделно, когато искаме да осъзнаем и разберем нещо. Излиза, че един вид, разбирането наистина е обратното на събирането.
В руския език разобратся означава да установим проблема и да намерим начин да се справим с него. У нас казваме оправям се, справям се с дадена задача. Това е точно както описаното по-горе, тоест там значението се е запазило в първоначалния му вид. Докато думата разбирать означава разглобявам. Тоест ако си собрал, то обратното е да го разберёш.

“Можеш да събереш ябълките под дървото. Можеш да набереш ябълките от дървото, докато не го обереш. Можеш да подбираш от събраните ябълки.

Но ще можеш ли да разбереш ябълката?”

Няма коментари: