18 август 2017 г.

ЗА ЗЛАТОТО И ЖЕЛЯЗОТО

ЗЛАТО И ЖЕЛЯЗО
Думата злато идва от думата злак, а злак едно време са казвали на пшеницата.

Всички знаем растението папур, то също се нарича и камъш. Оттам и името на завода за плетени мебели “Камъшит”. Едно време това здраво растение са наричали желязо. То е било много здраво, а от подрязано под ъгъл негово стебло са правели ножове. Подрязаният ръб на сухия камъш е много остър.

От стеблото му са правели и свирки. Всички знаем за дудука и кавала. Едно време свирката от камъш са наричали “жалейка”. Нейната свирня е бавна и тъжна, затова освен “тъга” и “мъка” имаме думата “жал”. А жалейка идва от думата жалозейка, която идва от името на камъша - желязо (желязе-йка).

От името на камъша, произхожда също думата железá, тоест “жлеза”, която, както знаем, е тръбеста структура, пора в тялото. Тръбеста, каквото е и тялото на камъша, подобно на бамбука.

В най-ранни времена, хората са добивали метал под формата на пръчки, така той се е втвърдявал след изливане. Този метал бързо започвал да ръждясва и е придобивал тъмнокафяв цвят - точно като семенника на папура, камъша. Ако се заострят тези метални пръчки се е получавал добре пробиващ и режещ инструмент, както с камъша. И така започнали да наричат този метал желязо.

По-късно, с усъвършенстане на занаята, ковачите са започнали да коват по тези метални пръчки и от тях изготвяли ножове, мечове и дори селскостопански инструменти.

За куриоз, днес заместваме стеблата на камъша при изграждане на стените на къщите, полагайки в бетона желязна арматура. Точно по същия начин в миналото са строели стените на къщите си, свързвайки стеблата на камъша в едно и облепвайки го с глина. Известно е, че сухите стебла на камъша са изключително подходящи и за покриване на къщата - те не гният от водата, както другите растения.

Чуждата дума арматура произхожда от латинското ferum, което означава желязо.

Преди да бъде измислен пирона, не е било възможно да се изграждат кофражни форми от дъски за изготвяне на тухли за градеж. Затова тухлите са отливалу във оплетени рогозки от камъш. Думата форма има пряк произход от латинското ferum. Нарича се форма, защото името на камъша е било ferum - тяхната дума за желязо. Когато глината изсъхне, са изваждали тухлата от формата от камъш. Това изваждане има пряка връзка с произхода на думата информация (ин-форма-ция). Тоест, информация е подредба с определена форма.

ОРА И РАЗОРЕНИЕ
Знаем, че човек е разорен тогава, когато няма никакви пари и имущество, с което да обезпечи себе си. Тоест, подобно на земята, която разораваме, за да засеем, така и разореният няма нищо и трябва наново да “сее” с труда си и да се замогва материално.

МЕРКИТЕ ЗА ВРЕМЕ
утре - денят след следващото УТРО
другиден - следващия ден след утре
вчера - денят преди снощната ВеЧЕР
днес - времето “до-нас, данас, днес”
завчера - денят зад(преди) вчера
миналата година - лани.

ПОМИЛВАНЕ
Правилната дума е “помилован”, тоест освободен “по милостта” на властника или съда.

ЗA(Р)ПЛАТА
На руски, нашата дума заплата се изговаря с Р по средата - зарплата. Явно това е съкратено от словосъчетанието “заработная плата” или “плата за работа” на български. В този случай аз смятам, че нашата дума за-плата не показва точно смисъла на плащането. Докато заРплата, явно показва, че се плаща за свършена Работа.

ЛЕТОВИЩЕ
Много от нас, включително и аз, смятаме, че думата летовище означава, че летуваме на това място. Но странно, защо само пред лятото, има и зимни летовища. Днес попаднах на една черно-бяла фотография от моята колекция и прочетох определението за курорта “Нареченски бани” леКовище. Помислих, че е правописна грешка, но после разбрах, че просто става дума за място, където хората се лекуват, приемат "лекове".
Вероятно, с течение на времето, думата се е трансформирала до летовище, поради неразбиране или поради сродното звучене на “к” и “т”. 
А може да става дума за сградата, която е лечебница в това летовище. А летовище да е място, в което всяка година (всякое лето) идваме да се лекуваме. Лето е стара дума за астрономическа година, запазила се в руския език и до днес.



ДАТЧИК
По навик си мислех, че датчик е свързан с думата data, означаваща данни на английски. Но, от друга страна е очевидно, че думата е руска. В руския, както и в българския, си имаме дума за данни.
Датчик означава електронен компонент, който ДАВА информация. На руски “дать” означава “да дам”.