7 май 2017 г.

ХЕРО.ДОТ.КОМ

СТРАННОПРИЕМНИЦА
Знаем от българската литература, че странноприемници са наричали крайпътни заведения, предшественици на днешните мотели. В тях са отсядали както редовни пътници (търговци, военни, куриери), познати на съдържателя на заведението, така и хора, които той е виждал за първи, а може би и за последен път. Но не затова, че те били странни заведението се нарича странноприемница, а за това, че на такива хора са казвали странници. Обикновено са питали новонастанилия се от коя страна (на пътя) идва и накъде отива. Обикновено странноприемниците (наричани и ханове) са се разполагали ако не на кръстопът, то поне на сливането на два пътя. И е било естествено да попитат странника за посоката от която е дошъл и страните, които е посетил. За закотвените от труда и немотията местни хора, разказите за далечни и интересни земи са били голямо представление. Казвали са - той е ходил по странство, обиколил е много земи - а не защото е странен.

От много време се питам как е правилно да се напише страноприемница - с две "н" или с едно? А защо не е странникоприемница?
От друга страна обаче, има аргументи за исписване с едно "н", Страноприемницата е хан, крайпътно заведение за нощувка. Тя приютява, стопля и храни идващи от всички страни (на хана) пътници. В един момент по масите или по стаите може да има хора, дошли от едната страна на хана и от другата. Хора, пристигнали от единия път и от другия. Хора, запътили се в една или друга посока.И тъй като тези ханове са били строени не само край пътя, но и на кръстопътища или поне на събиране на два пътя в един, то тяхното име ги е определило като СТРАНО-приемници - приемащи пътници от всички СТРАНИ (в смисъла на посоки, пътища).
Отделен остава въпросът, защо понякога наричаме държавата и страна. Но това е друг тема.
Всички сме съгласни, че думата странник (стран-ник) е образувана по същия начин, както са думите сенник, рудник, пътник, вестник, чиновник, конник, редник, зимник, делник, речник, именник, солник, войник, ратник (много остаряла за войник) и много още.
Знаем също така, че имаме думата рудник, но казваме рудодобив, а не рудНодобив.
Имаме дума конник, но казваме конезавод, а не конНезавод, нека не бъркаме с конна база - там това е прилагателно.
Имаме вестник, но казваме известяване, а не известНяване. 
Имаме именник (списък на имена), но казваме имени дни, а не именНи дни, защото човекът на този ден е именик (по тази тема също често се спори!). Същата е ситуацията и с рожденик.
Имаме солник (или солница), защото съдържа сол, но казваме солено, а не солНено.
Имаме медник, но казваме медено, а не медНено. 
Имаме рибник, но казване рибено, а не рибНено.
Имаме рибарник, но казваме рибарен съюз, а не рибарНен съюз.
Имаме труженик, но казваме че се трудим и трудово обучение, а не трудНим и трудНово обучение.
Имаме зелник, в края на краищата! Но не казваме зелНе, а само зеле!
И след тази досадна вече и за мен тирада, отново се питам, дали ханът, приютяващ странници, не трябва да се нарече страНоприемница?
По същото това правило, което е формирало изброените по-горе примери. А то е такова, че не може в страноприемница да присъства и второ «н», защото то е част от наставката «-ник».

МАЗЛО И МАСЛО
Думата масло произхожда от понятието за вещество за мазане - мазало, мазло и оттам - масло. Тази дума е съставена по същия начин, както от везане се образува везмо, а от четене - четиво.

ХЕРОДОТ ИЛИ ХЕРО.ДОТ.КОМ
Раковски пише за Херодот, като го изписва с името Иродот. Не знам защо така го е нарекъл, но ми напомня на еврейско име. Най-малкото - на описания в библията цар Ирод. От историят се знае, че живеещите по земите на днешна Гърция хора са преселници от Мала Азия и нямат нищо общо с древните елини, за чиито потомци сега се обявяват. Самите древни елини, кои са били и колко са били елини, е тема за друга публикация. Тук мисълта ми е за Иродот. Много е вероятно Раковски да е знаел нещо, което сега е забравено или се крие. Това, че сегашния гръцки народ е клон от семитските народи. Такива, каквито са арменците и грузинците. И наистина, къде са тези стройни мъже и жени, изобразени в статуите от древността? С правилни пропорции и модел за идеално тяло за художниците от Ренесанса.  
 Статуя на античен херой (с малък хер)...
... и съвременни гръцки хе(мо)рои.
В историите дошли от древността, в митовете и легендите, често са описвани тъй наречените “геройства” на този или онзи полубог - син на бог и землянка. На английски думата за герой е HERO. Много често в тези истории няма нищо героическо, а едни обикновени кражби или убийства. Нищо чудно заради изговарянето на името на Иродот, като Херодот да се е образувала и думата херой (герой по нашему) за персонажа, описван в отделната история. А героичното значение думата да е придобила този си смисъл в по-късен етап.
Представям си сайта, на който Иродот би публикувал историйките си - hero.dot.com!
Марк Улпий Ерми - финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян, тракиец по произход. Ерми (Ерми-ар) е стар български род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрибция на истинското му име Ерми). Ето какво казва Херодот (Иродот) за тракийския бог Ерми: "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми - река Ерма до град Трън.

САНСКРИТ ИЛИ САМЪСЪКРИТИ ЕЗИК
Георги Раковски в своите изследвания за българския език споменава връзката му със индийдкия санскрит, наричайки го самъсъкрити язик. Това ме навежда на мисълта за смисъла на думата санскрит - сам скрит език. Дали това има някакво по-специално значение, в смисъл че този език се “крие” в състава на много други езици, показвайки че са произлезли от него? Че е забравен, скрит за нас древен език, от който са произлезли всички индо-европейски езици?

ПОСРЕДСТВЕН И НЕПОСРЕДСТВЕН
Тези две думи ме накараха да се замисля. Знаем, че “посредствен” означава ниско, изначално ниво на знание, интелект, възможности или други качества у човека. Тоест тези качества са изявени слабо и са на много ниско ниво. Докато с думата “непосредствен” ние определяме човек, който е неприкрит, откровен, чието поведение е напълно естествено и отговаря на неговите мисли, без притворство или задни мисли. Но думата съвсем не означава, че той “не е посредствен”. В този случай аз не намирам пряка връзка между тези две думи, освен лекия нюанс, че непосредствен характер често имат и хора с посредствени възможности. Селският глупак обикновено е напълно непосредствен в своите постъпки и мисли. Странното в случая е, че охарактеризирайки го като “непосредствен”, ние сякаш казваме, че НЕ е посредствен, а това не е така.
Казваме "непосредствена връзка" - тоест пряка връзка, без средства за свързаност, посредством които ...
Замислих се. А дали думата посредствен (в смисъла на простоват, директен, елементарен човек) да е била употребена някога в неправилен смисъл и да е останала така до днес, и това да ни озадачава?

ПОРОДА
Порода би могло да идва от това, че “по род” конете, например, се делят на няколко групи, наречени породи. Тоест думата по-рода просто указва от кой род от своята група е дадено животно. 

ГОРА И ГОРЕ-ДОЛУ
В старобългарския език думата гора е имала значението на хълм, възвишение и планина. Сегашния си смисъл тази дума в нашия език е придобила по-късно. Тогава за гора от дървета са използвали думите дъбрава, кория, ракитак, лес, тоест думи, производни от вида дървета, които са съставлявали залесената област. А "горски масив" е означавало просто част от планината - било, връх, хълм - в смисъла на "планински масив".
Затова имаме думи, като равногор, плоскогорие, означаващи не равна гора, а равна част на планината, планинска поляна.
Впоследствие, когато е започнал промишления добив на дървесина, а също така и последващото го заЛЕСяване, понятието горски масив е придобило смисъла на залесена с дървета територия - гора. В руския език старите понятия са се запазили в първоначалното им значение. Гора означава планина, а лес, дубрава означава гора (от дървета).
В българския език значението на гора, в смисъла на планина, се е запазило в производни думи. Такива като наГОРЕ, очевидно означавайки изкачване, височина. Затова другата дума е наДОЛУ, очевидно имайки предвид слизане в долината. Оттам е израза горе-долу. Над град Брацигово се намира село Равногор - ширнало се на висока равнинна област, сред гори и върхове.
Думата гордост е със същия корен, защото изначава нещо възвишено, а в някои случаи дори надменно (тук пък има представка над-).
Да не забравяме, че това се е запазило в името на Средна гора, която е планина.
Думата "гори" означава, че огънят се стреми да се издигне нагоре, а димът се издига високо в небето. "Грея" пък произлиза от "гори", защото греенето (гореенето) е резултат от горенето на огъня.

ПУСТИНЯ
Пустош, пусто място. Лишено, както от растителност, така и от животни. Е, както знаем от Дискавъри - почти лишено.

1 коментар:

Анонимен каза...

"От много време се питам как е правилно да се напише страноприемница - с две "н" или с едно?" - справката в правописния речник отнема от 5 до 15 секунди.