ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ, ШАПКА ИЛИ КАПА

ВИШНА

Плодът на вишнята виси, виселица, вишница, вишна

БИЧ

Защото с него се бие, бия-ло.

ВЕСЛО

Поизлиза от везти (вóди), вез-ло.

ГЪБА

Произлиза от гъРба, тъй като шапката на гъбата е гърбата.

ЧОВЕК

Човека се отличава от останалите твари по това, че притежава дар слово. Оттук и названието словек (тоест словесник, словесна твар) се изменило в цловек, чловек и накрая человек. Съвременния български език, тази дума се е съкратила до човек.

ГО-ВОРЯ > WORD

Думите се предават, чрез говора. Говорейки, ние изказваме мисли, чрез думите. Думата, означаваща “дума” в романските езици се е образувала от "говор". Ако премахнем го- остава вор, воря. Можем да кажем, че говоренето е говор-ба, говор-ня. Оттам са word в английския, wort в немския, ord в датския, ort в шведския, voord в холанския. Латинската verbum, испанската verbo и френската verbe са се образували по същия начин.

ЧАС

Часът очевидно е една част от времевия цикъл.

ШАПКА ИЛИ КАПА

В не така далечното минало вместо шапка сме казвали капа. И досега са останали много лафове с думата “капа”, оттам е и думата кепе. А капа идва от корена кап, цап. Чували сме изразите “как го цапна (цапардоса) само!” или “цап-царап”. Цап (сцап, схап) означава да вземеш (отхапеш) от нещо, колкото ти побира дланта (устата). Тоест да го обхванеш и задържиш. Оттам и шапката - тя обхваща главата и се държи на нея без да пада. Затова на английски шапката е “cap”. 

Същия корен-заЦЕПка имат думите концепция, концерт, рецепция, рецепта, цепка, прицеп.

СЕМИНАРИЯ

Училището, в което се засаждат семената на учението.

КАРАМ СЕ

Наказвам, причинявайки болка с дървесна кора по чувствително място. Отглас на това е наказанието с пръчка или камшик. Впоследствие “карам” остава само със значението на словесно наказание, макар често да е съпроводено с бой.

СКРИЯ И СКРИВАМ

Крия също произхожда от кора. В ранни времена дървото и неговата кора първи са служили на човека да се скрива от стихиите. Произлизайки от к(о)р-ия - крия, покривам, накривам, скривам са думи, показващи действия с кората.

КРЪГ

Кръгът естествено се свързва с формата, която има кората, обгръщайки всяко дърво. И когато тя бъде свалена, нейната коръгла форма е естественото ѝ описание. КОРуг, както е в руския.

КРОТОСТ

Казваме, че някой е кротък, когато неговата енергия е ограничена, свита, нравът му е подтиснат, действията му умерени. Когато хвърлим в огъня някакъв предмет, той започва да се свива, да се гърчи, да се укратява, съкращава. В руският език е останала думата “корочится”. Тя не означава, че се укротява, а че се съкращава, гъне се и се свива. Оттам е призлязла думата кротък, укротява, но вече става дума за нрава на човек или животно.

СКРОМНОСТ

Думата също произлиза от кора. Когато човек е скромен, той е тих, вглъбен, често отнесен в мислите си, във вътрешния си мир. Свил се е в “кората си”.

ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ

Някога с думата “просто” са се изразявали и ако са искали да нарекат нещо право. Казвали са “иди просто” в смисъла - продължавай направо по пътя пред очите ти прострян. С този корен са и думите прост, простота в нравствен смисъл. Просто и нравствена правота означават мисъл, лишена от лукавство и хитрост. Оттук с просто (в смисъла на право) сърце идва думата простосърдечие, простодушие. С тях се е подчертавала простотата (правотата) на душата. Докато, ако се е подчертавала простотата или праволинейността на ума, е означавало глупост. Но и в случаите, когато се е подчертавала глупостта, се е приемало, че човекът не е злоблив или лош.