ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ, ШАПКА ИЛИ КАПА

ВИШНА

Плодът на вишнята виси, виселица, вишница, вишна

БИЧ

Защото с него се бие, бия-ло.

ВЕСЛО

Поизлиза от везти (вóди), вез-ло.

ГЪБА

Произлиза от гъРба, тъй като шапката на гъбата е гърбата.

ЧОВЕК

Човека се отличава от останалите твари по това, че притежава дар слово. Оттук и названието словек (тоест словесник, словесна твар) се изменило в цловек, чловек и накрая человек. Съвременния български език, тази дума се е съкратила до човек.

ГО-ВОРЯ > WORD

Думите се предават, чрез говора. Говорейки, ние изказваме мисли, чрез думите. Думата, означаваща “дума” в романските езици се е образувала от "говор". Ако премахнем го- остава вор, воря. Можем да кажем, че говоренето е говор-ба, говор-ня. Оттам са word в английския, wort в немския, ord в датския, ort в шведския, voord в холанския. Латинската verbum, испанската verbo и френската verbe са се образували по същия начин.

ЧАС

Часът очевидно е една част от времевия цикъл.

ШАПКА ИЛИ КАПА

В не така далечното минало вместо шапка сме казвали капа. И досега са останали много лафове с думата “капа”, оттам е и думата кепе. А капа идва от корена кап, цап. Чували сме изразите “как го цапна (цапардоса) само!” или “цап-царап”. Цап (сцап, схап) означава да вземеш (отхапеш) от нещо, колкото ти побира дланта (устата). Тоест да го обхванеш и задържиш. Оттам и шапката - тя обхваща главата и се държи на нея без да пада. Затова на английски шапката е “cap”. 

Същия корен-заЦЕПка имат думите концепция, концерт, рецепция, рецепта, цепка, прицеп.

СЕМИНАРИЯ

Училището, в което се засаждат семената на учението.

КАРАМ СЕ

Наказвам, причинявайки болка с дървесна кора по чувствително място. Отглас на това е наказанието с пръчка или камшик. Впоследствие “карам” остава само със значението на словесно наказание, макар често да е съпроводено с бой.

СКРИЯ И СКРИВАМ

Крия също произхожда от кора. В ранни времена дървото и неговата кора първи са служили на човека да се скрива от стихиите. Произлизайки от к(о)р-ия - крия, покривам, накривам, скривам са думи, показващи действия с кората.

КРЪГ

Кръгът естествено се свързва с формата, която има кората, обгръщайки всяко дърво. И когато тя бъде свалена, нейната коръгла форма е естественото ѝ описание. КОРуг, както е в руския.

КРОТОСТ

Казваме, че някой е кротък, когато неговата енергия е ограничена, свита, нравът му е подтиснат, действията му умерени. Когато хвърлим в огъня някакъв предмет, той започва да се свива, да се гърчи, да се укратява, съкращава. В руският език е останала думата “корочится”. Тя не означава, че се укротява, а че се съкращава, гъне се и се свива. Оттам е призлязла думата кротък, укротява, но вече става дума за нрава на човек или животно.

СКРОМНОСТ

Думата също произлиза от кора. Когато човек е скромен, той е тих, вглъбен, често отнесен в мислите си, във вътрешния си мир. Свил се е в “кората си”.

ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ

Някога с думата “просто” са се изразявали и ако са искали да нарекат нещо право. Казвали са “иди просто” в смисъла - продължавай направо по пътя пред очите ти прострян. С този корен са и думите прост, простота в нравствен смисъл. Просто и нравствена правота означават мисъл, лишена от лукавство и хитрост. Оттук с просто (в смисъла на право) сърце идва думата простосърдечие, простодушие. С тях се е подчертавала простотата (правотата) на душата. Докато, ако се е подчертавала простотата или праволинейността на ума, е означавало глупост. Но и в случаите, когато се е подчертавала глупостта, се е приемало, че човекът не е злоблив или лош.

ИВАН БОГОРОВ И НЕГОВИТЕ ДУМИ, КОИТО ПОЛЗВАМЕ ДНЕС

ИВАН БОГОРОВ

„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ е първото българско списание, издавано след Освобождението.

Излиза в Пловдив, Виена и София през 1878 – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният карловец, учен-академик Иван Богоров. Посветено е на езикови въпроси и има мото „Докле езика живее, един народ не загива“.

Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с "изковани" лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.

Чрез „Цариградски вестник“ Иван Богоров налага в практиката на българската журналистика и в езика думата „вестник“. Дотогава се използват други думи.
„Български орел“ се нарича „известник“, употребяват се и чужди названия като „газета“, „журнал“, „дневница“, „списание“, „повседневник“ и др.

Този факт е важна крачка напред в българския периодичен печат и в осъвременяването на българския книжовен език.

Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. Много от тях се използват и днес във всекидневната ни реч.

· предимство
· предимствен
· обноски
· приемлив
· приемливост
· книжнина (литература)
· познавач
· чакалня
· дъждобран
· сегашно време
· минало (заминало, преминало) време
· редилник (вм. рус. правилник)
· правилник (автор)
· беляз (вм. рус. герб; картина)
· бивалица (история)
· книговище (библиотека)
· небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
· гостилня (хотел)
· гостилник (хотелиер)
· застан (станция, гара)
· денник (дневник, журнал)
· отсебен (специален)
· правачница (фр. фабрика, рус. завод)
· вестник
· вестникар
· часовник (сахат)
· четец (читател)
· пратеник
· многопътен (многократен)
· прочетник (рус. читател)
· еднопътен (еднократен)
· самосебен (собствен, специфичен, специален)
· земеопис (география)
· наговор (рус. заговор)
· крайка (точка, пункт)
· прязпол (профил)
· прѝлич (образец, модел)
· сподялба (причастие)
· биватно (съществително)
· обрезд (характер)
· белезач (художник, рисувач)
· брездеж (чертеж)
· брездач (чертожник)
· лъчитба (химия)
· присъщие (рус. „присъствие“)
· бивност (рус. „присъствие“)
· градство (политика)
· ветреник (газ)
· притурно име (прилагателно)
· свърз (съюз)
· свързник (съюзник)
· свръзка (копула)
· свръшка (окончание)
· четно име (числително име)
· кланица (касапница)
· плув (кораб)
· самосвет (фотография)
· самосветар (фотограф)
· държавство (политика)
· владалство (политика)
· питен, попитен, питатен (въпросителен)
· ставица (определителен член)
· словница (граматика)
· лѐкарство (медицина)
· искреник (електричество)
· гледобод (гледна точка)
· чудатен (удивителен)
· забележка
· самоплув (параход)
· провадилня (рус. посолство)
· провдничество (рус. посолство)
· средореч (рус. междуметие)
· вместоиме (рус. местоимение)
· запирка (рус. запетая)
· запиратен (рус. препинателен)
· дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
· почетлив (вм. рус. уважаем)
· тачлив (вм. рус. уважаем)
· тръпен (пасивен, страдателен)
· азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
· мини-брод (паспорт)
· пътулка (паспорт, тескере)
· зададка (рус. задача)
· училня (училище, школа)
· училник (учител)
· скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
· трикътник (днес: триъгълник)
· словник (текст)
· вършатен (действителен, деятелен)
· деен
· дейност
· деец
· бездеен
· бездейност
· съдейност
· сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
· отговорник (ответник)
· самораст (природа, натура)
· саморастен (природен, натурален, физически)
· разноски (харчове)
· пла̀тен (материален)
· тъкмост (точност)
· презръчница (заведение)
· самоуправа (автономия)
· стопанствен (притежателен)
· народоуправа (република)
· народосбор (парламент)
· преизповед (протест)
· преизповедник (протестант)
· преизповядам (протестирам)
· писмар (секретар)
· писачница (редакция)
· цветило (боя)
· каквина (качество)
· колчавина (количество)
· сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
· цветарник (саксия)
· основник (елемент)
· ставник (елемент)
· въгленик (въглерод)
· водиник (водород)
· кислиник (кислород)
· затривач (убиец)
· опорник (противник)
· обаждатно клонене (изявително наклонение)
· сговарятно клонене (условно наклонение)
· молач (вм. тъжител)
· лицевен (персонален)
· свърз (рус. съюз)
· придръжност (рус. зависимост)
· придръжен (рус. зависим)
· шестолик (куб)
· казало (рус. сказуемо)
· изведнъжен (внезапен)
· еднодружен (взаимен)
· сторник (фактор)
· словник (текст)
· равноденник (екватор)
· пладник (меридиан)
· поврътник (тропик)
· азар (егоист)
· азарски (егоистичен)
· едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
· бивалник,биваличник, биваличар (историк)
· непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)
· численица

Примери за народни думи, които Богоров препоръчва да ползваме, вместо чуждите.

· бодка; бодки (тур. пара, лат. монета; пари)
· молба
· бележа (и в смисъл на „знача“)
· забелязвам, забележвам
· обичен
· смет (тур. „боклук“)
· бележка
· книжовен (рус. от гр. „грамотен“)
· гледка (рус. „зрелище“, тур. „сеир“)
· сбъдник (който държи на своето)
· хром (тур. „куц“)
· вещ (знаещ)
· свяст (вм. рус. „съвест“, „съзнание“)
· шатър (вместо турското „чадър“)
· шаторник (чергар, номад)
· окол (рус. „окръжност“)
· кът
· подпрег ( тур. колан)
· паличе, палерка (кибрит)
· пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. „кеф“)
· отволявам (рус. удовлетворение)
· лих (лош, несгоден; тур. тек, рус. нечетен)
· загуба
· пригледвам (рус."проверявам")
· слово (според народния език: слово = "буква", „текст“)
· словце (буква, буквичка)
· печалба
· верига (тур. синджир)
· почит
· валка (вм. „топка“, което е от тур.)
· бащиния (вм. „отечество“ ; защото „отец“ е "поп")
· мъзда (рус. „награда“)
· дарило (рус. „награда“)
· отрив (тур. „сапун“)
· поревка (перс.-тур. „ищах“, рус. „охота“; каприз)
· ревне ми са (гр. харесва ми)
· честит (рус. щастлив, тур. късметлия)
· чест (тур. късмет, рус, щастие)
· честитост (благополучие)
· кълка (бут)
· искатен (желателен)
· пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг)
· разкол (тур. мегдан, рус. площад)
· челяд (рус. семейство)
· челяден (рус. семеен)
· гадка (рус. задача, гр. проблема)
· вреден (рус. способен)
· вредност (рус. способност)
· вреднувам (струвам; важа)
· здравнина (сигурност)
· същин, същина (същност)
· брезня (лат. линия)
· брездя (чертая)
· брезда (черта, линия)
· пруст (салон)
· отдвор (зала, салон)
· став (част, член)
· свойщина (характерна черта, осoбеност)
· имовина (рус. имущество)
· валка (тур. топка)
· цветосвам (тур. боядисвам)
· отсек, отсека (рус. решение)
· почак (рус. срок)
· пределям (определям; ограничавам)
· слог (рус. граница)
· багрило, багрилка (тур. боя)
· шарило (тур. боя)
· кръстак, кръстаче (квадрат)
· животен (жизнен; общителен, любезен)
· наплата (спица)
· пречник (диаметър)
· връшник (свод)
· раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция)
· разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция)
· дохватка (рус. доказателство)
· износен, поносен (полезен)
· напреднина (успех, напредък)
· извръстен (превъзходен)
· едностаен, едностанен (постоянен)
· становит (масивен)
· бод (рус. точка, пункт)
· токо-речи (рус. почти)
· тач, тачене (рус. уважение)
· размет (разпределение; рус.разбор)
· разлог (план, схема; разположение)
· строй (тип, сорт)
· обръжвам (рус. въоръжавам)
· оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам)
· снабавям (рус. снабдявам, доставям)
· умовити похватности („интелектуални способности“)
· прекореча (рус. противореча)
· прекоречене (рус. противоречие)
· прекоречен (рус. противоречив)
· родлив (плодороден)
· разноска (тур. „харч“, рус. „разход“)
· чет (число)
· стопаня, стопанявам (притежавам)
· отсебвам (рус.обособявам)
· възвара (рус.брожение)
· показ (пример; образец)
· приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма)
· вишен (рус. висш)
· глед (рус. зрение)
· самострел (арбалет)
· чуене (рус. звучене)
· звънтлив (рус. звучен)
· отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам)
· можен (възможен)
· можност (възможност)
· неможност (невъзможност)
· зарнувам (излъчвам лъчи)
· яра (рус. „зарево“)
· зара (лъч)
· заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен)
· замощност (възможност)
· вреден (рус. способен)
· вредност (рус. способност)
· пазухник (тур. джоб)
· връст (рус. възраст)
· пора (вм. рус. възраст)
· ука (наука, учение; вм. рус. „урок“, в народния език „урок“ = "уроки")
· почак (рус. „срок“)
· чудовен (рус. „удивителен“)
· непрекъснат (вм. рус. „непреривен“)
· ред (рус. „състояние“)
· заемувач (кредитор)
· на̀ред (правило)
· видовен (видим)
· бележит
· залог
· лучене, мерене (вм. нем.-рус. „цел“)
· обтока (тур."гайтан")
· подплата (тур. „хастар“)
· целина (вм. рус. „материк“)
· наумен (у Богоров: „абстрактен, субективен“; иначе: „идеен, концептуален, понятиен“, от „наум“ = "идея, понятие, концепция, представа")
· знатен, знаятен (знаещ, вещ)
· дея (действам)
· разобаждам (съобщавам)
· дълг
· потъкмяване (договор)
· купило (рус. „покупка“)
· наречница (орисница)
· съ̀дба (рус. „съждение“; „съдебен процес“)
· омисъл (съмнение; рус."подозрение")
· гузни ма (съмнявам се; рус."подозирам")
· отхрана (рус."възпитание")
· подадене (дарба, талант, качество)
· уреден (правилен; рус. „изряден“)
· уредба (система)
· запис
· диха (същество)
· стройник (посредник)
· сетнина (рус. „последствие“, лат. „резултат“)
· отглашане (рус. „отзив“)
· стъкленица (рус. „бутилка“, тур. „шише“)
· надържане (твърдение)
· надържам (твърдя)
· увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение)

ЦЕЛИТЕЛ, КОРАБ И КОРИТО

ЦЕЛИТЕЛ

Това е човек, който чрез своите знания за тялото и билките, привежда тялото на болния в неговата цялостност - ЦЕЛи-ТЕЛо.

СЛУГА

Това е човек, дошъл "с луга" - от полето. В руския език думата луг означава поле, поляна, двор. Лужайка на руски означава полянка. И когато господаря, който си стои в дома, приеме някого на работа, той казва, че го е взел от полето. Често слугата е работел пак там - на полето.

НАБЛЮДАВАМ

Виждам като на блюдо.

ПЕЧКА И ОПЕКА

Опека е грижа, опекун е човек, който се грижи за някого. Слагаме блюдото в печката, за да се погрижи храната да стане за ядене. Тоест печката осъществява грижа за храната ни.

КОРА, КОРАБ И КОРИТО

Коритото за домакинството, а и лодките (кораб) в началото са били изработвани от кората на дървото. Така е било по-лесно и удобно. С цел по-голяма здравина и дълготрайност на употребата са преминали на дървения материал, но името е останало. От кора идват и думите коруба, корен, корона (по-ранно - крона), картон (КОРа ТОНка - а оттам КАРта, а от нея ХАРт-ия), кърма (на кораба), корк. Също така думите краб (вид рак, който има трърда коруба), карета и английската CAR са дошли от смисъла на короба (означаваща обем, загърнат в кора, по нашенски кутия), корпус (обем от кора, готов за пускане).

КРАТЪК И ДЪЛЪГ

И двете думи имат своята възка с думата КОРА.

За да се отдели, кората на дървото се срязва, чрез два среза - дълъг, надлъжен и кратък, къс. Дългият е бил по посока на ствола на дървото и се наричал длинний. А напречният се наричал по кората, КОРОткий, краткий, кратък и накрая е станал къс. От "кратък" са думите съкратявам, съкращавам (дроб), съкращавам път.

Сумата секира означава сечене на кора СЕ-КИРА, което на старобългарски се е пишело съкоура (съсича кората).

Думата кръв идва от съ-КРО-вица, като -вица идва от “вие се”, “тече в извивки” по тялото под КОЖата (отново от кора).

БРЕЗА

Дърво с бяла, резана кора.

ГРОЗ-ДАН

Името е съставено то две думи - "гроз" и "дан". Бог Гроза е бил бог на бурите, проливните дъждове. За да го омилостивят и да опазят реколтата, хората са принасяли дарове, плащали са дан. Често бурята е била съпътствана и с градушка. Може би на зърна от градушка приличат зърната на гроздето, та са го нарекли така? В съвремието е останал израза "грози го опасност", а в руския език думата "грозный" означава страшен. Оттам е прозвището на царя им Иван IV - Иван Грозни. 

СЛОВЕНИН ИЛИ СЛАВЯНИН

Аз лично съм стигнал до извода, че термина „славянин“ е езиков, а не етнически. Произхода на тази дума е от думата „слово“, затова имаме държавите СЛОВакия и СЛОВения. Т.е. славянин или словянин (словенин) е човек, който говори разбираем за нас език. Останалите за нас са били „немци“ – тоест „неми“ хора, говорещи на език, който ние не разбираме. Словенин е значавало също, че човекът е грамотен - може да чете и пише на нашия език. Думата "слово" не означавала само дума, но и език, реч и дори написан текст. Затова днес казваме "произнесе слово", тоест изрече или прочете своя мисъл пред останалите хора. В средновековните български писмени източници повсеместно се говори за братя слОвене, за слОвенски язик.

РУДО-ПА, ЕВРО-ПА И ЕВРО-ТО

РУДО-ПА И ЕВРО-ПА

Името на планината Родопи, която незнайно защо се пише в множествено число е Рудопа. Съставена е от думата руда и приставката -па. 
По това време името Европа е носела областта на изток от Одрин, обхващаща района на Странджа. По същия начин е съставена Евро-па - евро е означавало изток. Такова е името и на източният вятър в гръцката митология – Евър. А за местните жители на източния бряг на Средиземно море, хората на библейския Абрахам (Аврам) са евреи – хора от изток, защото идват от Самар (Шумер), от град Ур.

Опа, означава планина, а Европа – Източна планина. Странджа наистина е най-източната планина на Балканския полуостров.

Истинската дума е еур, еуро и Еуропа, но както много думи от съвременния български език са преминали през гръцки, така и еур, еуро и Еуропа са станали евр, евро и Европа. Но в някои страни от Западна Европа са запазени в оригиналния си вид. И днес, когато Централната Европейска банка ни предложи, на нашите бъдещи евро банкноти да се изписва ЕУРО, ние с похвално чувство на родолюбие се преборихме, там да пише древногръцкия вариант ЕВРО, тупайки се, че е наш израз, а не древнобългарския ЕУРО.

Това е Животът – незнаещите губят, а знаещите печелят.

КОСТЕНЕЦ БИЛ КОСТЕВО ПОЛЕ

Заради множеството битки, провеждани на неговите земи при преминаването на прохода Траянови врата или Момин проход.

БОГ-ат

Богатият е като бог за бедния, понеже го облагодетелства. Затова българите наричат имотния човек богат, което значи богоподобен. Думата “богат” е съставена по същия начин, като думите рогат, брадат, космат, чепат, стегнат, свят и много други.

ПРОМИШЛЕНИЕ И ПРОВИДЕНИЕ

Промишление означавало “с мисълта на, по идея на”. Думата “промишленост” явно дължи произхода си на думата “промишление”. Промишленост е деятелност с промишление - с идеи, обмислено и с добро водене на сметките.

По подобен начин е съставена думата провидение, означаваща видение "свише", получаване на идеята наготово, даром.

ПЕРÉ и БЪРЗА

Когато видим някой да бърза, понякога казваме:

- Гледай, как перé напред.

Така казваме и за бърза кола. Е, поне доскоро казвахме, сега тази дума се поизгуби.

Това винаги означава, че си пред останалите, вървиш по-напред от тях. В руския е останала старата българска форма перéд, означаваща отпред, както и думата впрерёд. Оттам и идва думата перé, в смисъла на бърза пред останалите.

БРИТ И ВРИТВА

Абрит [Abritys] е старото име на днешният град Разград.

Очевидна е връзката със старобългарската дума брит - бръснач. Абрит е обръснат, обезлесен хълм. На руски се е запазила думата бритва, означаваща самобръсначка.

СТАРА ЛИ Е СТАРА ПЛАНИНА

В средновековното българите са наричали Стара планина твърде показателно - Матoрне горьi (или Майчини планини). Че то иначе, какво да ѝ е старото на една планина. Всяка планина е стара, по-стара от което и да е племе човешко. Явно тази планина е стара, защото е майчин дом на българското племе, негова прародина. Нея затова наричаме и БАЛ(БЪЛ)кан.

СВЕЩЕНИК

В своя “Летопис и родословие” поп Йовчо Попниколов пише така:

”... Георгий пък се затвори в манастир близо до София и стана безвещен...”

Щом, след като се “затвориш” монах, ставаш БЕЗ-вещен, то какво ли може да означава “свещеник”? Не е ли този служител на бога, който притежава вещи и не се е обрекъл на монашество, строг аскетизъм и “без-вещие”? Тоест той вече е “С-веще-ник”.

БУРГАРИЯ И НЕСТИНАРСТВОТО

Бургари [Burgari] за били войници от особен вид военен гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е., в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това няма нищо нелогично, просто "особен вид военен гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече. Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria. Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на европейското "бург", "бургарий". Оттук може да стигнем до извода, че Бургария означава земя с много крепости. То така е и било.

Единственото селище, в което до днес се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари".

КОМИТ И КМЕТ

Знаем за думата комита - предводител на въоръжена група възстаници или разбойници, зависи от обстоятелствата. Но в средните векове титлата комит е означавала феодал. Например синовете на комит Никола - Давид, Моисей, Аарон и САМУИЛ са наричани от ромейските историци комитопули. От думата комит, след многовековна трансформация се е образувала думата кмет. Дори и днес в някои странджански села кмет изговарят така - комет.

СРЕДЕЦ И ТРИАДИЦА

Сердица е старото име на днешна София. Градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica]. Сряда е средният ден от седмицата (дори в унгарския език съществува заемка от българския език за този ден, и тя е именно в този античен вид на думата - "szerda"). При това положение съвсем резонно е средновековното име на този стар български град да е Средец. Старото изговаряне на думата сърце е сердце. Такова то се е запазило в съвременния руски език.

ВИТОША И ШОПИТЕ

Скопи [Skopios] е "тракийското" име на Витоша. Тя наподобява купа сено и вероятно затова са я наричали така. Оттам идва и името на местното население - шопи. Близо до днешно Скопие имало древни поселения Скопи и Скупи, с корен думата “скуп” - задруга, община, скупище, сбор. Подобна е думата “скупщина”, означаваща събрание в някои славянски езици.

ЕДИН НЯКОЙ СИ

Това е пъроначалния вид на трансформиралата се по-късно фраза еди-кой си или еди-някой си. Означавала е точно това - някой си един.

ХЕРО.ДОТ.КОМ

СТРАННОПРИЕМНИЦА

Знаем от българската литература, че странноприемници са наричали крайпътни заведения, предшественици на днешните мотели. В тях са отсядали както редовни пътници (търговци, военни, куриери), познати на съдържателя на заведението, така и хора, които той е виждал за първи, а може би и за последен път. Но не затова, че те били странни заведението се нарича странноприемница, а за това, че на такива хора са казвали странници. Обикновено са питали новонастанилия се от коя страна (на пътя) идва и накъде отива. Обикновено странноприемниците (наричани и ханове) са се разполагали ако не на кръстопът, то поне на сливането на два пътя. И е било естествено да попитат странника за посоката от която е дошъл и страните, които е посетил. За закотвените от труда и немотията местни хора, разказите за далечни и интересни земи са били голямо представление. Казвали са - той е ходил по странство, обиколил е много земи - а не защото е странен.

От много време се питам как е правилно да се напише страноприемница - с две "н" или с едно? А защо не е странникоприемница?

От друга страна обаче, има аргументи за исписване с едно "н", Страноприемницата е хан, крайпътно заведение за нощувка. Тя приютява, стопля и храни идващи от всички страни (на хана) пътници. В един момент по масите или по стаите може да има хора, дошли от едната страна на хана и от другата. Хора, пристигнали от единия път и от другия. Хора, запътили се в една или друга посока.И тъй като тези ханове са били строени не само край пътя, но и на кръстопътища или поне на събиране на два пътя в един, то тяхното име ги е определило като СТРАНО-приемници - приемащи пътници от всички СТРАНИ (в смисъла на посоки, пътища).

Отделен остава въпросът, защо понякога наричаме държавата и страна. Но това е друг тема.

Всички сме съгласни, че думата странник (стран-ник) е образувана по същия начин, както са думите сенник, рудник, пътник, вестник, чиновник, конник, редник, зимник, делник, речник, именник, солник, войник, ратник (много остаряла за войник) и много още.

Знаем също така, че имаме думата рудник, но казваме рудодобив, а не рудНодобив.

Имаме дума конник, но казваме конезавод, а не конНезавод, нека не бъркаме с конна база - там това е прилагателно.

Имаме вестник, но казваме известяване, а не известНяване. 

Имаме именник (списък на имена), но казваме имени дни, а не именНи дни, защото човекът на този ден е именик (по тази тема също често се спори!). Същата е ситуацията и с рожденик.

Имаме солник (или солница), защото съдържа сол, но казваме солено, а не солНено.

Имаме медник, но казваме медено, а не медНено. 

Имаме рибник, но казване рибено, а не рибНено.

Имаме рибарник, но казваме рибарен съюз, а не рибарНен съюз.

Имаме труженик, но казваме че се трудим и трудово обучение, а не трудНим и трудНово обучение.

Имаме зелник, в края на краищата! Но не казваме зелНе, а само зеле!

И след тази досадна вече и за мен тирада, отново се питам, дали ханът, приютяващ странници, не трябва да се нарече страНоприемница?

По същото това правило, което е формирало изброените по-горе примери. А то е такова, че не може в страноприемница да присъства и второ «н», защото то е част от наставката «-ник».

МАЗЛО И МАСЛО

Думата масло произхожда от понятието за вещество за мазане - мазало, мазло и оттам - масло. Тази дума е съставена по същия начин, както от везане се образува везмо, а от четене - четиво.

ХЕРОДОТ ИЛИ ХЕРО.ДОТ.КОМ

Раковски пише за Херодот, като го изписва с името Иродот. Не знам защо така го е нарекъл, но ми напомня на еврейско име. Най-малкото - на описания в библията цар Ирод. От историят се знае, че живеещите по земите на днешна Гърция хора са преселници от Мала Азия и нямат нищо общо с древните елини, за чиито потомци сега се обявяват. Самите древни елини, кои са били и колко са били елини, е тема за друга публикация. Тук мисълта ми е за Иродот. Много е вероятно Раковски да е знаел нещо, което сега е забравено или се крие. Това, че сегашния гръцки народ е клон от семитските народи. Такива, каквито са арменците и грузинците. И наистина, къде са тези стройни мъже и жени, изобразени в статуите от древността? С правилни пропорции и модел за идеално тяло за художниците от Ренесанса.  

 Статуя на античен херой (с малък хер)...

... и съвременни гръцки хе(мо)рои.

В историите дошли от древността, в митовете и легендите, често са описвани тъй наречените “геройства” на този или онзи полубог - син на бог и землянка. На английски думата за герой е HERO. Много често в тези истории няма нищо героическо, а едни обикновени кражби или убийства. Нищо чудно заради изговарянето на името на Иродот, като Херодот да се е образувала и думата херой (герой по нашему) за персонажа, описван в отделната история. А героичното значение думата да е придобила този си смисъл в по-късен етап.

Представям си сайта, на който Иродот би публикувал историйките си - hero.dot.com!
Марк Улпий Ерми - финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян, тракиец по произход. Ерми (Ерми-ар) е стар български род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрибция на истинското му име Ерми). Ето какво казва Херодот (Иродот) за тракийския бог Ерми: "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми - река Ерма до град Трън.

САНСКРИТ ИЛИ САМЪСЪКРИТИ ЕЗИК

Георги Раковски в своите изследвания за българския език споменава връзката му със индийдкия санскрит, наричайки го самъсъкрити язик. Това ме навежда на мисълта за смисъла на думата санскрит - сам скрит език. Дали това има някакво по-специално значение, в смисъл че този език се “крие” в състава на много други езици, показвайки че са произлезли от него? Че е забравен, скрит за нас древен език, от който са произлезли всички индо-европейски езици?

ПОСРЕДСТВЕН И НЕПОСРЕДСТВЕН

Тези две думи ме накараха да се замисля. Знаем, че “посредствен” означава ниско, изначално ниво на знание, интелект, възможности или други качества у човека. Тоест тези качества са изявени слабо и са на много ниско ниво. Докато с думата “непосредствен” ние определяме човек, който е неприкрит, откровен, чието поведение е напълно естествено и отговаря на неговите мисли, без притворство или задни мисли. Но думата съвсем не означава, че той “не е посредствен”. В този случай аз не намирам пряка връзка между тези две думи, освен лекия нюанс, че непосредствен характер често имат и хора с посредствени възможности. Селският глупак обикновено е напълно непосредствен в своите постъпки и мисли. Странното в случая е, че охарактеризирайки го като “непосредствен”, ние сякаш казваме, че НЕ е посредствен, а това не е така.
Казваме "непосредствена връзка" - тоест пряка връзка, без средства за свързаност, посредством които ...
Замислих се. А дали думата посредствен (в смисъла на простоват, директен, елементарен човек) да е била употребена някога в неправилен смисъл и да е останала така до днес, и това да ни озадачава?

ПОРОДА

Порода би могло да идва от това, че “по род” конете, например, се делят на няколко групи, наречени породи. Тоест думата по-рода просто указва от кой род от своята група е дадено животно. 

ГОРА И ГОРЕ-ДОЛУ

В старобългарския език думата гора е имала значението на хълм, възвишение и планина. Сегашния си смисъл тази дума в нашия език е придобила по-късно. Тогава за гора от дървета са използвали думите дъбрава, кория, ракитак, лес, тоест думи, производни от вида дървета, които са съставлявали залесената област. А "горски масив" е означавало просто част от планината - било, връх, хълм - в смисъла на "планински масив".
Затова имаме думи, като равногор, плоскогорие, означаващи не равна гора, а равна част на планината, планинска поляна.
Впоследствие, когато е започнал промишления добив на дървесина, а също така и последващото го заЛЕСяване, понятието горски масив е придобило смисъла на залесена с дървета територия - гора. В руския език старите понятия са се запазили в първоначалното им значение. Гора означава планина, а лес, дубрава означава гора (от дървета).

В българския език значението на гора, в смисъла на планина, се е запазило в производни думи. Такива като наГОРЕ, очевидно означавайки изкачване, височина. Затова другата дума е наДОЛУ, очевидно имайки предвид слизане в долината. Оттам е израза горе-долу. Над град Брацигово се намира село Равногор - ширнало се на висока равнинна област, сред гори и върхове.
Думата гордост е със същия корен, защото изначава нещо възвишено, а в някои случаи дори надменно (тук пък има представка над-).
Да не забравяме, че това се е запазило в името на Средна гора, която е планина.
Думата "гори" означава, че огънят се стреми да се издигне нагоре, а димът се издига високо в небето. "Грея" пък произлиза от "гори", защото греенето (гореенето) е резултат от горенето на огъня.

ПУСТИНЯ

Пустош, пусто място. Лишено, както от растителност, така и от животни. Е, както знаем от Дискавъри - почти лишено.

ФИРМИ И МАРКИ, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В НАРИЦАТЕЛНИ

шведска стомана

швейцарско ножче

швейцарска точност

гръцки маслини

холандско лале

френско сирене

италианско кафе

чешка бира

немско качество

английско време

ирландско уиски

шотландско уиски

руска водка

сибирски студ

смилянски боб

самоковски картофи

къртовки труд

цейлонски чай

бенгалски огън

Ксерокс

Йоника

Елка

Тик-так

Щилка

Милка

Спам

GSM

Найлон

Фойерверки

Роял

Швепс

Газирано

Аспирин

Аналгин

Тениска

ПОДБРАНИ МЪДРОСТИ

Имайки предвид глупостта на повечето хора, разпространената гледна точка за нещо е по-вероятно да бъде глупава, отколкото умна.

Девет от десет човека, променили мнението си, са сгрешили и втория път.

Гледната точка зависи от мястото, на което си седнал.

Ако искам нещо, то това е всичко да бъде по моему.

Когато съпрузите се развеждат, всеки е предпочел своята правота и е останал с нея.

Или жена, която казва на мъжа си да кара по-спокойно "че ще катастрофираме!". На нея всъщност не и трябва мъж, който да кара като костенурка, тъй като няма да се случи нищо такова, при което тя тържeствено да заяви:
- Виждаш ли, нали ти казах! - и да се лиши от този сладък миг да бъде права!

Не е задължително да успееш, но си длъжен да се оправдаеш! Тъй като, в действителност, причината ти е необходима, не да започнеш да действаш, а за да имаш повод за бездействие. И при това ще си прав.

Просто има две гледни точки - моята и погрешната!

Когато ми потрябва мнението ви, ще ви го кажа.

Приятелството - това е обща правота! Търсите повече приятели, които са готови да поддържат дружбата, тоест да сте прави заедно.

Не може да обичаш силно и да си запазиш достойнството. Любимата ми ме напусна. Сега няма кой да ми пречи да я обичам.

Има любов от пръв поглед, това е късмет. Но по-често има отегчение от пръв поглед.

Истинските любовници разголват душата на жената. Аз съм по-повърхностен и се задоволявам само с тялото.

Когато един мъж започне да не обръща внимание на жените, започва да не обръща внимание и на себе си.

Парите се изкарват трудно, а се харчат лесно. Ето защо не е рентабилно да се занимваме с изкарване на пари.

Може човек да поумнее, но трябва да знае, че го прави на своя отговорност.

Не можете да си представите колко ниско мнение имам за себе си и колко незаслужено е това мнение!

Най-непоправимите пороци са тези, от които изпадаме във възторг.

Семейният живот много прилича на посещение в китайски ресторант. Отначало дълго изучаваш менюто и избираш си нещо, което изглежда най-добре. А после със завист гледаш в чуждите чинии.

Неосъществените сексуални фантазии често водят до тежки последици, например до сватба.

Важно е какво правиш с другите! Това може да предизвика у тях силни чувства!

Хората вече не мислят, те изпитват чувства:

- Как се чувстваш?

- Не се чувствам добре.

- О, толкова съжалявам...

Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е, че се управляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата, отколкото с мислите и идеите.

Мисли и идеи. От това се интересувам. Питайте ме какво мисля, а не какво чувствам.

Внимавай с мислите, защото те се превръщат в думи.

Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия

Внимавай с действията, защото те се превръщат в навици.

Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти.

Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба.

Това, за което мислим, в това се превръщаме.

ЗАБАВЕН БЪЛГАРО-РУСКИ РЕЧНИК

В този "Забавен българо-руски речник" съм събрал много български думи, които са еднакви с руските, но имат съвсем друго значение. Ще започна с имената.

Българските Петя, Ваня, Дима са женски имена, а Галин, Людмил, Светлан и Нино в България са имена на мъже. Забавно.

В България умалителните имена на руските Наталия - Наташа, Наташка, на София - Софка, са отделни имена. Такива са още умалителните на Ана - Анка, на Любов - Люба, Любка. Женското българско име Дочка на руски означава дъщеря.

Предложение на руски означава изречение.

Изток на руски означава извор.

Живот на руски означава стомах.

Прочитайки "табелка", руснакът разбира думата като “тази белка” ("та белка" по руски).
Гора на руски е планина, хълм, връх.
Горе руснаците ще разберат като беда, мъка.
Гривна на украински звучи като тяхната валута - гривень.
Диня на руски е пъпеш и се пише дыня.

Стол на руски е маса.
Мина в руския език означава само боеприпас, но не и рудник.
Дамска чанта е сумка, а голяма пазарска - сума. Само че, сума на български означава количество пари.
Думата "разно" на руски означава различно.

Ягода на руски е ситен плод въобще.

Направо на руски е надясно.

Булка на руски е бял хляб.

Неделя на руски е седмица.

Под "орехи" руснакът разбира всички ядки, а за нас това са само ядките на “гръцкия орех”.

Яд на руски означава отрова.

Линейка на руски означава оразмерителна линийка.

Кака на руски означава лайно, както и думата кал.

Кур на руски е петел, защото женската е курица.

Майка на руски е тениска.

Страхотно на руски е страшно, страховито. То и в българския е било така, но значението се е изменило в разговорния език.

Закуска на руски означава мезе или вкусно допълнение към ястие, нещо като гарнитура.
Клюка руснаците казват на бастуна.
Упойка на руски означава, когато са се събрали с пиячка, запивка казваме ние.

Козметичка на руски означава кутийка с козметичен набор.
"Под" на руски означава само пода на стаята, но не е предлог.

Жена на руски означава съпруга, а жена е "женщина".

Друг на руски означава приятел.

Думата кафе на руски означава кафене.

Конец на руски означава край.
А край на руски разбират само в значението на местност, район от повърхността на земята (от кой край си?).

Пáри на руски означава спор.
Трудоустроен на руски означава точно това, което трябва - устроен на работа, а не като при нас - точно обратното.

Стая на руски означава ято птици.

Пушка на руски означава оръдие.
Опашка на български може да значи и редица от чакащи хора, на руски думата е очередь.
Коса на руски означава плитка в косата, но не и самата наша коса и въобще не инструмента за косене на трева.
А плитка на руски казват на котлона на печката.

"Вече" на руски означава народно събрание, както и думата “дума”.

Банка на руски означава буркан.

Грижа на руски означава болестта херния.

Стая на ръски означава стадо.

Мишка - така руснаците наричат мило мечето - малкото на мечката.

Списание - на руски това е писоар.

Гаджета - в модерния руски “гаджет” е модерно електронно устройство.

Пролет на руски (пролёт) означава преминаване на самолет, а в разговорната реч - неуспех.

Мангал на руски означава скара за печене на месо.

Тормоз в руския език означава спирачка (при автомобила, например).
Кайма на руски е отличаващ се по цвят и рисунък кант по края на плат или дреха.

Бухáл на руски се означава, че си се напил.

Пипа на руски е пишлето на малкото момче.

На пути, на руски означава “на пътя”. По пути - по пътя. А Путин на нас ни звучи смешно.

Щека на руски означава буза.

Полка на руски означава рафт.
Терлик знаем като плетен вълнен чорап, а на руски е парадна придворна одежда.
Фен на руски е сешоар, а не футболен запалянко.

Калеко по руски се разбира смешно, като сакат човек, докато на български това е съпругът на сестрата на майка ти.

Под баба, руснакът разбира жена. А тяхната баба е бабушка.
Хотел на руски означава "съм искал", хотели - "са искали". На руски хотел е гостиница или просто отель.
Точилка на руски е острилка за моливи.
Ора на руски не означава обработка на земята, а крещене на висок глас - орать. Оране на руски е пахать. Между другото, в Архангелска област пахать означава само метене, измитане, а орането си е именно орать.
Думата чин в руския език има значение само на военен ранг.

Затвор на руски означава патронник на оръжието.

"Слово" на руски е дума, но за нас е и реч.

Баня за руснака означава, че се е изкъпал (взел е баня), но не и помещението, което наричат ванная.

За руснака думата Козлодуй звучи неприлично, а Трифон Зарезан дори страшно.

Захар в Русия е от мъжки род, вечер - също (като ден).
Драка на руски означава бой, свада.
Задýшен на руски означава задушéн за гърлото.

А да пукнеш на руски означава да пръцнеш.

В руския език с векове са се утвърдили някои думи, които имат нисша и висша форма на речта. Висшата форма на тези думи е останала от църковно-славянската литература, докато от разговорната реч са дошли нисшите форми. Тук ще дам няколко примера за това, като първо съм написал низшата форма и съм я написал с малки букви:

Дверь и ВРАТА.

Глаза и ОЧИ.

Див и ДИВЕН.

Дочь и ДЪЩЕ(ря).

Который и ИЖЕ.

Доктор и ЦЕЛИТЕЛ.

Награда и ДАР, ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ.

Рот и УСТА.

Тучи и ОБЛАКА.

Лоб и ЧЕЛО.

Мама и МАТЬ

Правая рука и ДЕСНИЦА.

Лошадь и КОНЬ.

Тоесть и СИРЕЧ.

Голова и ГЛАВА, в случая за кмет “Городская глава”. Руснаците казват голова, но двуглАвый, а не двуголовый.

Подобни примери са ярко доказателство, че старобългарската литература, която е пристигнала с първите наши християнски мисионери в Русия, е формирала литературни изразни форми, които са се запазили изключително в официалните документи. А местните разговорни форми са останали в ежедневната реч.

Тези примери помествам именно в публикацията си, наречена “Забавен българо-руски речник”, защото е забавен затова, че някои оспорват българското влияние върху руския език и дори изказват противоположно мнение. От примерите се вижда, че всички “висши” форми са точно копие на българските думи.

И накрая - един знаменателен факт.
В руския език трайно се е "прижила" както казва те, една дума с български корен - болгарка. Руснаците така казват на българката, но тази дума има още едно - много по-често ползвано значение. Удивителната способност на нашите строители и всякакви български майстори да ползват ъглошлайфа за всевъзможни цели е дало име на този инструмент - "болгарка". Отначало то е било употребявано в разговорната реч, между руските работници, но постепенно е получило гражданственост. Днес болгарка означава предимно нашият ъглошлайф, който явно ги затруднява в изговарянето, и чак след това, и то изключително в контекста на изречението - може да значи и българка.