25 април 2017 г.

ЗА ДЪЖДА, РАЗВОДА, РИЛА, СОЛТА И КАРЛОВИ ВАРИ



ПАДА И ВАЛИ, РАЗВАЛЯ СЕ ИЛИ СЕ РАЗПАДА

Когато вали, всъщност пада вода, под формата на капки, наречена дъжд. В предишна публикация бях описал защо дъждът се нарича така. Защото е дълго чакан и дождан. Сега ще обясня защо казваме, че вали. В руския език има дума “валятеся”, която означава, че нещо се търкаля или е разпиляно по земята, валя се по земята. Производната руска дума “разваливается”, съответно означава разпада се, разрушава се. Тоест нещо пада на части, раз-валява се. Нашият израз за това е разпада се или разваля се. И двете думи съдържат сродните “пада” и “вали”, които за капките вода при дъжда означават едно и също. С времето нашата дума “разваля” е придобила малко по-различен смисъл, че нещо губи своите качества, но не че непременно се разпада на части. Докато в руския език “разваливается” е запазила първоначалния си смисъл на раз-падане на части на нещо.



РАЗВОД И ВОДА, ВОДАЧ И ПРОВОД

Думата развод в българския език означава разделяне на двама съпрузи. Тя има понякога и преносно значение, в смисъла на раздяла. В руския език думата развод, разводится означава раздалечаване на две събрани досега неща. Това може да са съпрузи, но и вещи, мнения, намерения, събития. Досега те са се “водили”, а сега вече се раз-водят, престават да вървят заедно, да са единно цяло. Оттук можем да заключим, че думата вода (от “водя”) би могла да означава просто движение. Неслучайно, в смисъла на движение, са останали думите водач, водещ, водопровод, газопровод. В руския език проводá означава просто кабели, тоест електропровод. Руската дума сводка (не, не “с водка”, а слято - сводка), означава кратко изложение на информация. На такива сводки сутрин, в полицията или в редакцията на информационните агенции, стегнато и кратко свеждат до служителите информацията от последните часове и се набелязват задачите за деня.






СТАРОТО ИМЕ НА РИЛА ПЛАНИНА - ДОНАКС

Пътят на възникване на старото славянското название на планината Рила може да се обясни по следния начин. От корена ДАНА, ДОНА със значение “голяма вода, река” и наставката -AK (-УKA) се получава ДАНА > ДОНА > ДУНА; ДОН(A)-УKA > ДОНУКА; ДОНАК > ДОНАК(С).

Планинското название DUNAKS (DONUKA), срещано в древногръцкия епос има значение на “многоводна планина”. Действително Рила е изобилна на води и дава началото на три големи реки – НЕСТОС (МЕСТА), ХЕБРОС (МАРИЦА) и ИСКОС (ИСКЪР).



ОРИЕНТИРАНЕ И ИЗТОК

Да се ориентирам буквално означава да се обърна на изток. С думата Ориент, на много европейски езици, са наричали посоката изток в средните векове.



ФЕНОМЕНЪТ СЪС СОЛТА

Не толкова отдавна солта е била главното богатство у хората. Този парадокс е малко засегнат в изследванията на историците. В старите времена, крупен сол-монополист от типа на Сол-о-мон, Суле-й-ман (изписван SOLIMAN), Сол-тан е можел да владее половината свят. А легендите за неговите богатства се носят и до ден днешен.

Защо? Защото със сол е можело да се купи всичко!

Династията на Сел-джуците е владеела земи на три континента - Азия, Европа и Африка. Авторитетните за онези времена вар-яги са добивали солта от морска вода, чрез варене. Те са можели да си позволят издръжката на многобройна дружина вар-вар-и. Държали са под контрол половина Евразия и са плащали на сол-датите си изключително сол-до (мярка за солта, салдо), вместо безполезното злато. В тези времена воин варяг, получил заплата два пуда (8кг) сол е имал вече внушителен боен опит. 
Английската дума salary – „заплата“, произлиза от латинското „салàрио“, тоест платено със сол. Солта е едно от първите платежни средства в света.
В някои словенски народи наемниците, на които се е плащало със сол наричали солядатаи. Подобно на думите глашатай, ратай, думата соляда-тай е съставена от корена соляда, което е било и тази плата със сол, за която говоря. А думата солядатай се е съкратила до думата за войник - солдат.

Солта се добива от изпаряване на морска вода от палещите лъчи на слънцето.  У много народи то се нарича сол (SOL) или солей. А у руснаците е направо сол-нце.

ДОБИВ И БИТ
Да добиеш нещо означава да го получиш по някакъв начин. В руския език се е съхранила формата “добытся”, буквално означаващо “да се добия (с)”, тоест да доведеш до бита (си). Това означава буквално да го притежаваш, то да е в твоя бит, в твоето съществуване. Виждаме, че да до-биеш нещо означава да доведеш до бита си нещо. Добив, добыча(рус.) са подобни думи.
Други думи с приставката до- са добрах (се), достигнах, дойдох, долазих, дотегна, довърших, дописах, доставих, доведох и много други. Всички те, както и “добия” са в резултат на някакво действие, насочено към постигане на крайната цел.

КАРЛОВО И КАРЛОВИЯ МОСТ В ПРАГА
Майка ми беше на екскурзия в Прага и за разходката по централната историческа част на Прага каза, че минали по Карловския мост. Досмеша ме, но и се замислих. За моста знаем, че е наречен на краля им Карел IV, който нарежда да започне строителството му през 1357 г. Е, аз не знаех точно защо, но прочетох в Уикипедия. Въпросът е, че имало там един Карл, Карел - по чешки. В пътеводителите пише, че по моста минава така наречения “Кралски път”. Явно е бил място за процесии на краля, като си слезе от замъка, да влезе в града по него.


И се замислих за нашия град Карлово и за това, че не знаем нищо за произхода на името му. Още повече че, подобно на нашите Карловски бани, чешките Карлови вари са буквално същия превод. Баните (варите) на Карел. На немски се наричат Карлсбад, което значи същото.
Този балнеоложки център е разположен при водосливането на реките Охрже и Тепла(!). Недалеч от него се намира Славковския лес.

В допълнение ще спомена и град Сопот. Не този до Карлово, а Сопот в Полша. Името му, също като нашия Сопот, произлиза от старата славянска дума за извор. Сопот също е дума, означаваща дървен улей за вода.
Ако сте посещавали града на Вазов преди 30-ина години, си спомнете вадите с балканска вода, която шуртеше из градчето и множеството чешми в града. В двора на вазовата къща също ромонеше изворна вода по тънки, извиващи се вадички.

Известно е, че и във полският Сопот, и в чешкия Карлови вари се провеждаха маждународни песенни фестивали, подобни на Златния орфей. Но тук връзката между двата града беше в това, че и двата бяха едни от най-известните курорти в своята страна, както нашия Слънчев бряг.

Лингвистиката тук беше немного, но все пак имаше за какво да поразсъждавам.

КРАЙ И КОНЕЦ
В предишна публикация разсъждавах, защо думата за "край" в руския език е "конец" и защо конец на български значи нещо друго. Но днес ми мина през ума, че в руския език думата край се употребява, когато се говори за голям географски район или когато искаш да опишеш родния си край. Замислих се, защото що за край е това и какво свършва там, та е край?

Зная, че обикновено всяко селище се създава край река или поне край вода, но сравнително течаща, а не застояла. Това условие е спазвано стриктно, освен в случаите на гонения или катаклизми. И ми дойде на ум, че земята, на която се заселват хората край реката или край езерото, “свършва” един вид при водата. Ето, дори сега употребих тази дума “край” в смисъла на покрай. И когато те питат от кой край си родом, вероятно имат предвид покрай кой водоем, река, по-голям град или планина е твоето родно място. Или край кой манастир, тържище или друга територия се намира.

От друга страна, при описания на пътешествия или дори в приказките, често се споменават “далечни краища”, от край време, на края на света. Тоест, това са земи, които разказващият не е виждал, много са далече или дори не се знае, къде се намират и кой живее на тях. Така че, става въпрос все пак за някакъв край на пътя, за края на земята - било то до океан, след който земя няма или за края на света, когато са мислели, че Земята е плоска.

ДУХЪТ ОТ ДАМАДЖАНАТА
Веднъж срещнах в един текст думата “дамаджана”, изписана като домоджан. Спомних си, че джан или джин са казвали на дух - от бутилка, кана, друг съд или просто дух. И си помислих, че домо-джин е домашният дух, духът на дома или че си донасяш в дома духът на виното, на веселието. Може и да има друго обяснение, но и така ми харесва.

НАПАСТ И НАПАДЕНИЕ
Думата “напаст” много прилича на друга дума - нападане. Много лесно може да си помислим, че напаст е този, който напада, и в същността си, това е така, но...
Напада, пък, откъде идва, тогава?
Отново се обръщам към руския език, в който има дума “пасть”, която се употребява и в българския, но рядко. Това е синоним на широко отворена уста на хищник или преносно се употребява за дълбoка дупка, пещера или просто пещ. То думата “пещ” oттам и идва, де - от паст. А на-пасть означава просто към тази паст. В българския език ударението в тази дума е върху първото “а” - нАпаст, докато в руския е на второто “а” - напАсть. Оттук следва, че тъй като “на” в руския е “към”, то на-паст е към пастта, към устата си. Напаст казваме на някой, който иска да ни използва, неотлъчно ни следи. Напаст казваме и на огромни ята насекоми или вражеска орда. Тоест - на тези, които искат да ни погълнат, унищожат, да ни изядат. Оттам идва думата нападение, а не защото това е някакво падане или падение.

НИ-КОЙ, НИ-КОГА, НИ-КЪДЕ, НИ-КАК
На руски думата никой се чете като никóй - с ударение върху “о”. Съответно тяхната дума за никъде - никудá се чете с ударение върху “а”. Така е и с никоЯ, никакáя. Разбираме, че всички тези думи са съставени от основната дума корен и нейното отрицание ни-.

Ни-каква, ни-кой, ни-къде, ни-кога, ни-кого, ни-що, ни-чий, ни-как и много други.
Затова, аз намирам за много по-логично и правилно, тези думи да се изговарят с ударение в коренната дума, а не в приставката ни-, както се е утвърдило в българския език. Тоест, когато ни попитат - Къде? - да отговорим ни-къдé, Кога? - ни-когá или Как? - ни-кáк. Просто е.