ПРАВО-СЛАВИ(Е) И ПРАВОСЛАВНИЯТ КРЪСТ

Както по-рано писах в своя предишна публикация НАВИ, ПРАВИ и ЯВИ - оригиналната света троица славяните в предхристиянските времена (наричани езически) са почитали НАВИ, ПРАВИ и ЯВИ - трите проявления на космическите закони на земята. Заложените в НАВИ космически сили, по законите на ПРАВИ са се проявявали в ЯВИ - реалният, единствено видим за нас свят. Затова ние казваме “яви се на този свят”, проява, изява, явно, явление, наяве. Славянските народи са почитали силата на природните закони, които са били в основата на бита и културата им. Тяхната религия е била възхвала на божетсвеното им проявление и затова се е наричала ПРАВ-о-СЛАВИ-ие, тоест в прослава на ПРАВИ.

ЯВИ е нашият нормален, видим свят, в който ние живеем. НАВИ е светът на предците ни, там където отиват душите ни след смъртта в света на ЯВИ. СЛАВИ е света на боговете, където ние и нашите предци се стремим да попаднем, подсъзнателно помнейки, че сме божии деца (а не роби, както ни внушават поповете). ПРАВИ са каноните и правилата, на границите на трите други свята, които си взаимодестват по такъв начин, че потомците да се въплътят в рода на своите предци. Така има взаимен преход на душите между света ЯВИ и НАВИ, за следване в света СЛАВИ по пътя на ПРАВИ.
ПРАВЬ, СЛАВЬ, ЯВЬ И НАВЬ са понятия от женски род. От ПРАВЬ произлизат две понятия - прав (в смисъл на правилен), я в руския се е запазило и правая сторона (дясна страна). Дясното се счита за правилното. От СЛАВЬ също са прозилезли две понятия - славен (в смисъла на велик) и лява страна (в руския "с левой (сле/авой) стороне").
Затова ние се кръстим (правим кръста) в църквата от челото и надолу за вертикалната "греда" и завършваме кръста първо вдясно и после наляво, защото първо е ПРАВО-то, а после е СЛАВИЕ-то, и така - право-славие.
С утвърждаването на християнството са се опитали да заменят ляво на "ошуя" и дясно на "одесна", но в българския се е запазило само дясното - за дясната (правата) страна.

Оттук са възникнали думите прав, правилно, правит-елство, у-прав-ление, прав-о-линеен, из-прави-телен и други. Именно затова казваме “кривнала от правия път”, “криво гледаш”, правда и кривда, като противоположност и отрицание на законите на ПРАВИ, които са основата и на моралния кодекс за всеки човек. Тази прослава е изобразена под формата на кръст така:

С навлизането на гръцките християнски традиции, в частност по земите на древна Русия, думата православие е заимствана и добавена към християнските обичаи и обредни действия. Преди това християнството не се е наричало православно, а за вярата са позвали епитети като "божия", "истинна", "правилна" и "непорочна". А християнството е било ортодоксално, тоест от гръцки - правоверно. Въвеждането на определението "православно" е направено единствено с цел да бъде примамено населението да приеме новата вяра, което е вървяло много трудно и е отнело продължително време и много, много човешки животи. По-късно "православна" става част от името на източния клон на християнството, което е "царско", в противоес на западния - "апостолското" христианство, наречено от гръцкия католическо.

Различен е и източно-православния кръст, поставян на куполите на църквите. Той е характерен с двойния си кръст (има един по-малък кръст над основния), както и с наклонения надясно надолу трети кръст, под основния. В по-ранните строежи е останало изображение на полумесец в основата на кръста, който не е победа над исляма, както от незнание често тълкуват някои, а е символ, който източно-православната църква наследява от Византийската империя. След завладяването на империята от османците, те също възприемат символиката, като добавят към нея звезда. Този символ не означава звезда, а Халеевата комета, която е озарявала небето в дните на превземането на Константинопол. Така османците са отбелязали края на една империя и възхода на новата империя - Окто-ман-ската.

С този полумесец (а според някои това е непълно слънчево или лунно затъмнение) са били накичени всички византийски църкви навремето, като това е отбелязано повсеместно в множество средновековни гравюри и картини на пътешественици. По-късно полумесецът става символ на отделилото се крило от християнството, нарекло себе си ислям.

Тук съм представил картинка, която показва каква е логиката на източно-християнския кръст. Както виждаме тя се основава на пропорциите на човешкото тяло, като проявление на тези вселенски сили, които почитаме още от древността.

Затова казваме “боли ме кръста”, носи “своя кръст”, олицетворявайки гръбнака на човека с основния носител на кръста.

А ето и едно друго тълкуване на символиката на православния кръст, както и неговата разновидност - двойният кръст.

В схемата дори има някакво обяснение за наличието на "полумесец" в основата на кръста. Това може да е дори не полумесец, а слънцето след слънчево затъмнение.

 

Нека видим как се кръстим, когато пристъпваме в църквата. Малко хора знаят, че с този жест ние блокираме своите жизнени сили.

Ето как се получава това:

 

Виждате, че когато се прескръстваме, ние рисуваме на себе си петолъчка, наричана от масоните и кабалистите пентаграма. Това е петолъчката на Соломон или Маген-Шломо. Християнското осенение с кръст е процедура на налагане върху себе си на пентаграмата. Това е процес на дебилизация, оглупяване и обезволевание, превръщане на духа на човека в неговата пълна противоположност - безмозъчен гой, роб.
Рисувайки върху себе си петолъчка, ние закрепяме на себе си отрицателна енергетика и вместо избавяне от нея, човекът се самопрограмира на страдания, лишения и болести. А точно от такива имат нужда всички, които са в църковната мафия - единствената мафия, призната от светската власт и освободена от данъци и финансова отчетност към държавата.

ОСАННА и ОСЕНЕН

“Осанна” в християнските обичаи означава тържествено молитвено възклицание, явяващо се в началото хвалебствен възглас.

В превод от иврит “осанна” означава “спаси ме”.

Юдеите възклицават с “осанна” по време на благодарствената молитва Халел.

При завършването на есенния празник Суккот, съществува правило в молитвите в тези дни да се моли за дъжд в земите Израилеви. Тази молитва се нарича “Великото моление” и се произнася в седния ден на празника Суккот.

Често в молитвите думата осанна се съчетава така “осанна в вишних”. което означава молитва към висините - възглас “спаси ни”, отправен към Бога.
Този възглас завършва не една молитва, независимо от това, за какво е тя, и е втори по популярност след “амин” (в превод “така е”).

От всичко дотук можем да заключим, че “осанна” е приветствие-молба Бог да ни спаси, покривайки земята с благодатен дъжд, отправяна през есента.

Така, както “ангелът ѝ отвърнал: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени” - тоест “ще те покрие”, така и дъждът покрива земята, за да даде плод.

Точно така някоя благодатна мисъл “покрива” съзнанието ни и предлага решение, води до изобретение или до написване на гениално произведение. Тогава ние казваме, че ни осени мисъл, че сме осенени.

А това, че през есента земята се покрива с нападалите листа и дъждовете (а след тях и снеговете) накриват земята, тоест “осеняват” я, за да даде живот напролет, е дало и името на този сезон.

В руския език той дори е буквално ОСЕНь.

ТУЗЕМЦИ

Свикнали сме туземци да наричаме слабо развити племена, живеещи по отдалечени острови или недостъпни джунгли. Но, всъщност, туземно население е всяко население по своите земи. По ТУкашните ЗЕМи. За всеки пътешественик, туземно население е това, в чиито земи той се намира. Думата е придобила този ограничен смисъл, защото често се е прилагала към население от неизвестна за момента на науката народност. За германците или французите не казваме туземци, защото знаем, че са германци или французи. Но за новооткрито племе или за непознат на пътешественика народ, тази дума е точно на мястото. А тя е съставена от очевидните две думи ТУ (тукашни) и ЗЕМ (земи), като е добавена наставката -ци за принадлежност към общност - ту-зем-ци.

КИПРЯ И КИПАРИС

Думата кипря (се) в българския език има значението на разхубавявам се, издокарвам се, гиздя се. Също така значи, че стоя или седя наперен, изправен. Вижда се явната връзка с вечнозеленото и красиво дърво кипарис, което освен, че стои свежо (и накипрено) през цялата година, има и висока и тънка снага, като млада мома. Така, че нещата си идват на мястото.

ОТГОВОР, ОТГОВОРНОСТ И СЪОТВЕТНО 

От-говор е образувана по същия начин като думите от-пратя, от-ритна, от-река, от-мива, от-вържа. Тоест тя изобразява действие, извършвано от мен навън, често обратно на предишното или в от-говор на него. И тъй като това е така, то съответно отговорност е качество на човека да приема последствията от своите действия върху себе си - да носи отговорност за тях.

А "съ-ответно" е просто “същия ответ”, отговор със същото. "Ответ" на руски означава отговор.

ЧАДО, ЧОВЕК И ВЕК
Чадо означава малко дете, новородено. На санскрит "чало" означава дете, което се учи. А на руски човек е ЧЕЛОвек. Тоест дете, което се учи в своя век. Думата век в миналото не е означавала непременно 100 години, това е възприето по-късно. Век е означавало животът на един човек. Оттам е и израза "Изживя своя век", "Във век на войни и слава", "Во веки веков" и дори думата вечно.
Думата "вече" в смисъла на това, че нещо е вече станало, също идва от век - тоест дошло е времето за това.  

ДЪЖД и СНЯГ, СТАР и ДРЕВЕН

ДЪЖД И СНЯГ

В древни езически времена е имало посветени в шаманството хора, които са познавали законите на природата. От шаманът често се е очаквало да направи необходимите действия, за да предизвика дъжд. А дъждът, знаем, е жизнено важен за посевите, от които се е изхранвало населението. Шаманът е знаел какъв огън да накладе, къде да го накладе, така че ветровете на това място да издигнат дима нагоре към опредлен учатък в небето. Знаел е какви дърва да сложи в огъня, за да се образува определен тип пепел, който, издигнат в небето да събере около себе си влага, която да се изсипе на земята.
И когато дълко чаканият дъжд е заливал земята, хората са казвали, че той е долго ждан (дълго чакан), до-ждан, дожд. Така разбираме, че етимологията на думата дъжд го определя, като дълго чакан.
Руснаците казват “Дождались!”, когато радостно възкликват с облекчение, когато някой е дошъл, след дълго закъснение. В руския има прилагателно долгожданный, което точно това и означава - дълго чакан.

А с-нег-ът е просто заледен дъжд, но нежен, защото пада с нежин-ки, ласкаво. В нашата поезия се е запазила думата нега, отъждествявана с нежен спомен.

ОТЧАЯНИЕ

В руския език се е запазила една особена дума - чаять, която означава очаквам, уповавам, надявам се. Чаяние, съответно, означава очакване, надежда, упование. В българския език добавяме представката от-, когато искаме да откъснем, отделим думата от основния смисъл. От-чаяние явно означава отказ от очакването, от надяването, тогава, когато си спрял вече да се надяваш, очакваш и си ОТ-ЧАЯН. Подобни думи отделяне са от-деля, от-казва, от-мира, от-връща, от-среща, от-варя, от-пуска, от-храчва и много други.

Думата ЧЕДО също има подобен състав. Тя произлиза от съчетанието "чаяно дете" - очаквано дете, което се е трансформирало в “че-до”. На руски (а едно време и в българския) дори казват чáдо или много чaдá, което показва произхода им от думата чаяно.

СТАДО

Думата е съставена от израза “стая добычи”, което в превод общо взето значи “придобито стадо, уловена плячка”. Думата “стая” в руския се употребява, когато се разглежда организирана група от животни. Но в руския думата е една и за хищници, и за тревопасни, и за птици. В българския си имаме конкретни думи за всеки от тези случаи - за хищници е глутница, за птици е ято, а за домашни животни е стадо. Ние казваме добито, придобито, добитък за това, което сме получили от труда си, закупили или сме събрали заедно - в ста-до.
Интересно е, че за кокошките и пуйките например, нямаме дума за стадо или ято. Вроятно това е така, защото те не се пасат групово, а всяка си хваща пътя и си кълве сама.

ДРЕВЕН И СТАР

Когато казваме, че нещо е древно, ние имаме предвид, че то е от много отдавна. Толкова отдавна, че почти няма сведения за това време или има много малко открити артефакти за него. Думата древен е съставена от корена ДРЕВ(о)и приставката -ен. Тоест стар, колкото ДЪРВОто, от много много години. Така, както на дървото може по кръговете да се определи на колко е години, така и думата древен показва стремежа да се датира намереното по косвени признаци.

Освен това има практика да се намират пънове и дори цели стволове на дървета във водни басейни или при разкопаване на земни пластове. Това са находки на много стари дървета,  от отминали геологически времена. Вероятно думата ДРЕВ-ни е свързана с практиката да се намират такива стари дървета. Може би за хората в миналото, дърветата са били най-старите предмети, на които са можели да определят възрастта.

Ако ДРЕВЕН е висшата форма на старост, то думата СТАР показва период, по-близък във времето. Обикновено старец казваме на човек на много години, в преклонна възраст. Много често в миналото това е бил човек, приближаваш или дори надхвърлил стоте години, което е своеобразна мярка за дълъг живот. Наричаме този човек ста-рец, така както го уважаваме и като мъд-рец. И затова той е СТА-рец, защото е на или над ста(сто) години и е МЪД-рец, защото притежава мъдростта на натрупания опит. Приставката -рец е съкратена от “реци”, което е означавало говори, каза. Мъдрец е човекът, който говори мъдро, казва ни мъдрости. А старец е човекът, който ни говори от времето на годините си. Човек, който ни разказва отдавна отминали и забравени неща - такива, каквито малцина вече могат да си спомнят или които са вече забравени. 

ЗНАТЕН

Известен, ЗНАЯТ го всички, известен на всички.

ЛЕКАР И ДОКТОР

Народното наименование на някоя билка или способ за лечение е думата лек. Лек-увам (се), лек-ар са производни на нея. 

В думата лечение (лечител), “к” се заменя с “ч”, така както в пекан - печене, мляко - млечен. Известно е, че доктор е научна степен, а не конкретно професията на лекаря. Думата док-тор означава човек с диплом, с документ (ДОКумент, китап).

ДИПЛОМ И ГРАМОТА

Възможно е много от нас да съпоставят по значение думите диплома и грамота. И двете се дават като документ, удостоверяващ придобиването на определен набор знания и определят даден вид квалификация.
В миналото думата грамота е имала друго, макар и сходно значение. Така са казвали на познаването на писмен език. Това може да е бил както родния език (на който си се научил да четеш и да пишеш), така и всеки друг допълнителен писмен език. Думата грамотен, ограмотяване и досега са запазили значението си за познаване и умение да четем и пишем на някой език. В миналото, когато са казвали за някого, че знае да пише (на гръцки например) са казвали, че той знае гръцката грамота. За друг, по-образован, са казвали, че той знае много грамоти, тоест може да чете и пише на много езици.

В този ред на мисли виждаме, че диплом се получава за достигане на определено научно ниво в обучението по някоя специалност. Докато с грамота се удостояват тези, които са придобили знания или умения по определена дисциплина, тоест са усвоили основни, базови знания по нея. Затова, когато гледаме как майсторът работи качествено, ние казваме, че той работи ГРАМОТно, с разбиране за материята. Но не казваме, че работи дипломирано. От друга страна, допломата въобще не е гаранция (а само предпоставка), че този, който я притежава, ще върши своята работа грамотно.

ВРЪВ И КОНЕЦ

Ще кажете: - Че то не е ли едно и също?

Не, не е. Докато с “връв” нещата са относително ясни, защото става дума за вързване, то с “конец” е по интересно. Отново ще погледна към руския език. В него думата конец означава край на нещо - предмет или действие, събитие. Те за конец си имат думата верëвка, което си е нашата връвчица - просто тънка връв.
Защо конец в българския език има друго значение? Ако прочетете “Житие и страдание грешного Софрония” ще видите, че думата конец там все още е имала значението на край, завършек (на живота, например). Значи конец е сменил значението си не чак толкова отдавна. А това е станало, защото в края на всяка връв е стърчал по някой нейн тънък съставляващ елемент, който сме наричали конец, тоест край на връвта. Постепенно, обаче, той е приел думата, защото така е било удобно. Днес често ние се изразяваме по този начин: - Стърчи един конец от дрехата, дай да го отрежа. Отрязвате несъмнено края на връвта или преждата, нали? А не режем там, където дрехата би се разплела.

Буквата Y наричаме игрек, което означава “и - по гръцки” (и-грек).

ЗАПЕТАЯ
Познатата ни запетайка прилича на точката, но означава, че изречението още не е свършило. Тя може да обозначава и пауза в изречението, но не и неговия край. В руския език запетаята се нарича запЯтая, с ударението на "я", което означава закачаща се. Тоест това е точка, но закачаща (се), приличаща на трън, на драка. Така в изречението се показва, че този знак закача втората част от изречението за първата. Или закача във "броеница" различни мисли в едно изречение. Руската дума запястье означава китка. А китката свързва дланта, а оттам и пръстите, с ръката. Оттам идва позабравената дума пестник, означаваща юмрук.

ДУМИТЕ ОТ НАРОДНАТА РЕЧ - ПОЗАБРАВЕНИ ВЕЧЕ

Бачо Кешки Белким Кипря се Пукъл Кирпич Пълчища Билюк Кория Санким Кривак Светлик Брантия Чунким Сетен път Букаи Къделя Соба Кютук Бъдник Кяр Странство Бърдуче Сурва Вратня Мангал Мегдан Гавазин Миндер Хурка Хава Хаймана Назобвам се Хортувам Нам Геран Нек се Нефелен Циция Горун Грездей Оджак Оти Дека Чеп Дамга Чука Чумбер Пасмина Пенджури Дилберо Дилмано Перустия Дорде Пестник Дохождам Дранголник Пинтия Завтичам се Пиринч Зимник Пишлеме Изгора Пишлигар Каматен Караконджул Поменик Порта Келеме Пранги Да гътна Байно, бачо склаждам харман да прокудя стръв(ница) вакъл армаган да секна хрисим обятия пендар салкъм пенджур пордотин серкме сопа, гьостерица дърмон гълток прикя губерка нощви кросно бабек сокак

свако - мъжът на сестрата на майка ми, чичо
баджанак - мъжете на две сестри са баджанаци
девер - братът на мъжа ми
етърва -  жена на брата на мъжа ми (жените на двама братя са етърви)
шурей - брат на жена ми
зълва - сестра на мъжа ми
калеко - мъжът на леля ми, леляк, чичо

Най-подробно описани, родствените връзки ще намерите в ПЪЛЕН СПИСЪК НА РОДСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ

задушбина - задушница (-ница е по гръцки маниер)
преди брано - подбрано
попредание - предание
вакъл - черен, тъмен
харман - мястото, където се вършеят снопите
да гътна - да съборя
да секна - да спра, да преустановя
цвеке - цвете
пръпна, припна - хвръкна, скочи, изтича
склаждам - събирам, стъкмявам, складирам
да прокудя - да пропъдя, да прогоня, в старобългарски - да похлупя, поругая   
хрисим - спокоен, тих, мирен, кротък, скромен, дискретен
обятия - прегръдка
армаган - подарък
дърля се - карам се, викам високо, споря, препирам се
стръв - примамка, уловка, или настървение, ярост.
байно - обръщение към по-възрастен и уважаван мъж. байко е същото.
бачо - обръщение към по-голям брат или същото като по-горните.
кокона - модерна жена
пендар - жълтица
еня - интерес; хич не ме е еня - не ме интересува
дзифт - смола
копам - копая
салкъм - дърво акация
калимана - кръстница
сопа - тояга, палка, кол
гьостерица - тояга, сопа
чергаря - работя при непознати, за да изкарам прехраната си, водя живот на несретник, скитник, номад.
гълток - глътка
прясол - прекалено солено
прикя - зестра
губерка - голяма игла с голямо ухо, често има тъп връх
нощви - дървено корито, в което се меси хляб
кросно- станът има две кросна, кръгло дърво с отвор в края. На предното се навива основата (конците) за тъкане, а на задното - изтъкания плат.
щерна - водохранилище. При нас се изгражда към вилите и служи за събиране и съхраняване на дъждовна вода, която се използва за напояване.
кулеша - назване на жълт кон в народните песни
кукужела -  диал. слаба, мършава жена
сремова кучия - шарена, писана, красива каруца (кучия - каруца).
лети - вали
летна - заваля
разсол - саламура
кушия - състезание с коне
сокак - улица
бабек - домашен деликатес. Сварено свинското шкембе пълнено с кълцани месо и сланина
дърмон - сито, кожено решето, машина за калибриране на семена и отстраняване на примеси
савак - дървена преграда по пътя на вода, с цел събиране на по-голямо количество вода за напояване
ваган - дървена чиния
ваганци - дървена солница
рания /арания - меден съд с вместимост 16 л, използван е за загряване на вода, топене на свинска мас, готвене.
полвак - котел с вместимост 8 л
джамал - зидана пещ за печене на хляб
пресукало - дървен инструмент за усукване на вълна
черек - една четвъртинка от заклано животно
ленца - крина, купа
енджик - овчарска торба с дълги дръжки
цафара - свирка
чокундур - цвекло
маджун - петмез

кепенк - външен дървен капак на прозорец.
диканя - уред за овършаване на житото
сач - глинен съд (тава) за печене на катми
пирустия - триножник за огнището, саджак.
подница - плитък глинен съд за печене на хляб 
връшник - глинен или железен похлупак на подницата
циция - скъперник
комбъли - големи очи
мисир - пуйка

какалашка - оронен от царевицата кочан
мамул - царевичен кочан с листата
гьостерица - тояга, или по точно пръчка, но неокастрена
сайван - навес, селскостопанска постройка
калеври - обувки
дилаф - маша
папуци - обувки
мачка - котка
оджак - огнище
опинци - подметки от нещавена свинска кожа, които са навървени, а вървите - опнати по крака
кандардисвам - уговарям, скланям, убеждавам, предумвам
калесвам - каня на сватба, поканвам
синия - кръгла ниска маса
килимавка - попска шапка
кадем – пожелание за щастие и успех, но като вярване внякакво магическо действие. Например: поливането с вода след онзи, на когото му предстои изпит или някакво важно начинание. 
калем – стара химикалка (направена от тръстика) или молив за плоча (направен от камък) за писане. 
калем - пръчка от дърво за присаждане.
тегля калема - правя сметката
агнец - агънце, жертвено животно. Символ на жертва.
бадева (бадява) - напразно
буля - омъжена жена, съпруга - Буля Неновица
галиба - като че ли, сякаш
гаче - като че ли
депеша - писмо, съобщение
злъч - злоба
нощви - дървено корито за месене на хляб
дръглив - стар, слаб, мършав; дръглив кон - остарял и не може да работи 
свинец - олово
калцун - дълъг вълнен чорап, висока обувка.
злъч - омраза
маясъл - хемороиди
възнак - лажащ на гръб, обърната с дланта нагоре ръка, полегат.
асма - лоза
балтия - брадва, секира, манара, а преносно - яка тупаница
думан - мъгла, пушек, прах
ваджия - пущина, "пущина" се употребява, според мен като  производно на "пусто  да  опустее дано" по следния начин: "Тая  пущина нервичките ми скъса днес".
аргат(ин) - слуга, ратай
отрок - отроче, дете, момче
тек - нечетен брой предмети
чебър - дървен съд, каче
бариш - копринена забрадка
бонела - вилица

рупче - 5 стотинки
петаче - 2,5 стотинки
гологан - 10 стотинки
грош  - 20 стотинки

ЛАФОВЕ ОТ ЕЖЕДНЕВНАТА РЕЧ

Седнах и събрах популярни лафове от ежедневната ни реч в една колекция. Нямам намерение да описвам значението им, защото всички ги знаем.

Едни са дошли от пословици, други от филмите, а много от тях са градски, а и селски жаргон.

Благодарение на зевзеците и майтапчиите сред нас, те са придобили популярност и това, че ярко отразяват нашите мисли и чувства показва, че те имат своето право на съществуване. Вече десетки, та и стотици години.

И така - да започнем!

В крайна сметка ...

Ако трябва да обобщим ...

Така да се каже ...

Както казват старите хора ...

Преди всичко ...

Ако трябва да съм точен ...

Малко или много ...

Иначе казано, с други думи ...

Бог дал, бог взел.

Не мога да си изкривя душата.

Не вярвам на очите си.

Тома неверни си ти.

Къде са майка ти и баща ти да те видят сега?

Баща ти щеше да се гордее с теб.

На баща ти това нямаше да му хареса.

Вари го, печи го - все същия си остава.

Лобно място.

Позорен стълб.

Света вода ненапита.

Пази го като писано яйце.

Бяло като момини гърди.

По дяволите!

Няма дим без огън.

Кат на свинче звънче.

Гори тилилейски.

Пукнато гърне.

Кофа без дъно, бездънна яма.

Дърво без корен.

Немили, недраги.

Ученото си е учено!

Думам ти сине - сещай се снахо.

Тежко му и горко.

Кьоркитук пиян.

Мама му стара!

Пусто опустяло!

Да му се не види!

Лудо младо.

Насолихме го едно хубаво.

Дадохме му да разбере.

Смляхме ги от бой.

Пет пари не дава.

Пукната пара не струва.

Пукнат гологан няма в джоба.

Хич не му пука.

Ни се води, ни се кара.

Ако има нещо - насреща съм.

Достигна дъното.

Устата му още мирише на мляко.

Държи се като ощипана госпожица.

Ти ли ме бутна или сам паднах?

Дърта чанта, ама лачена.

Стара корабна свирка.

Дим да ме няма.

Черен гологан се не губи.

Наядох се, като попско чедо на задушница.

Крали, крали та се забравили.

Изпя лебедовата си песен.

Има си хас!

Възрастни хора сме, ще се разберем.

През куп за грош.

От игла до конец.

След дъжд качулка.

От дъжд на вятър.

Прав си Кривчо.

От трън, та на глог.

Дал бог добро.

Тури му пепел.

Ще му покажа аз къде зимуват раците!

Пратих го за зелен хайвер.

Де го чукаш - де се пука!

Пука ми на ... шапката!

Кат ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша.

Какво се правиш на две и половина?

Отваряй си очите на четири.

Познавам му и кътните зъби.

Прави се на дръж ми шапката.

Леко на втора и ... ай.

Накриви му шапката.

Излезе ми душата.

На баба ми на хурката.

Откри Америката.

Откри топлата вода.

Хващам пътя.

Обирай си крушите.

Порастна му работата!

Наду ми главата.

Биха му дузпата.

Последна дупка на кавала.

Пикае ми се като контрольор на последна спирка.

На всяка манджа - мерудия.

На всяко гърне похлупак.

И двамата са от един дол дренки.

Светиха му маслото.

Хвърли топа.

Ритна менчето.
Гушна букета.
Очистиха го.

Бастисаха го.

Хвани ме за оная работа.

Какво се кумиш.

Айде, чупката!

Този е гола вода.

Не ми се дърви много, че!

Този е с обратна резба.

Ударих се по китарата.

Ти си бил голям баровец, бе!

Скивай, копеле!

Гледай си работата.

Той си е башка луд.

Събирай си партакешите.

Навсякъде бъка от ...

Той се скатава от работа.

Всички са на нокти.

Направи се на тапа и каза ...

От мен да мине!

Бабините ти трънкини!

Трай, бабо, за хубост.

Гъз знае две и двеста.

Карай да върви.

Виж сега, да те открехна.

Иди ми, дойди ми.

Иди си, яла си.

Смее се под мустак.

Без задни намерения.

Без задни мисли.

Завъртя му ума.

Изяде се от яд.

В кръга на шегата.

Да си вдигаме чукалата.

Да вдигаме гълъбите.

Да, бе, да!

Как пък не!

Да не съм вчерашен?

Я камилата, я камиларя.

Стана тя, каквато стана!

Уйде коня у реката!

Те ти, булка, Спасовден!

Ще дойде Видьовден.

Друго си е.

Тя стана една - да не ти е работа, мани, мани!

Трай коньо за зелена трева.

От мен да мине.

Ей, дървена глава, брей!

Вързаха му тенекия.

Той е човек от “голямото добрутро”.

На куково лято.

Майтап да става!

Всичката Мара втасала та ...

Ще видиш ти - кон боб яде ли!

През куп за грош.

Опъвам каиша.

Не е за вярване.

Я виж, та гледай.

Гледаш като теле на шарена порта.

Скив, мурука ква гаргара ми прай.

Цепи ме главата.

Ти като ме гледаш, имам ли вид на изглед.

Де е Киро на кирия?

Кучета го яли.

Гледа като теле в железница.

Сдухал се е, завалията.

Къртовски труд.

Каталясал съм за сън.

Чувствам се като пет пари в паница.

В свои води.

Какво се правиш на “Дръж ми шапката”?

Разправяш ми “врели-некипели”.

Оплачи се на арменския поп.

Да чакаш от умрял писмо.

С чужда пита помен прави.

Не може все ти да биеш тъпана.

Един бие тъпана, а друг събира парсата.

Я стига дрънка!

Дрън, дрън та пляс!

Хитрата сврака - с двата крака.

Имам вземане-даване с този.

Кога ли ще ме стегне шапката!

Зет като мед!

Ако имаш балдъза - имаш два гъза.

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.

Мъж под чехъл.

Мамино синче.

Дума дума отваря.

Много си отворена, ма.

Двамата са лика-прилика.

Скри се в миша дупка.

Само си “подават топката”.

Него бълха го ухапала.

Едно си баба знае - едно си бае.

То така и баба знае.

Всяко чудо - за три дена.

Чудо-юдо.

Тя работата не е заек да избяга.

Бързата работа - срам за майстора!

Викам ти майсторе, щот не ти знам името (, ама като ти гледам майсторлъка - да та еба в майстора!)

Оо, тия майстори ще му отрежат главата.

Лошо, Седларов!

Кура му, Янко!

Не всичко е цветя и рози.

За чудо и приказ.

Да ти е като обеца на ухото.

Всичко е тип-топ.

Да ти еба номерата!

Мани-мани!

Как я караш?

Бóли ме фара.

Работа му е майката.

Карай да върви.

Внимавай в картинката!

Лягам си, че две не виждам.

Постави въпроса ребром.

Като опре ножът до кокала!

Успокой топката малко!

Тоя ме хвърли в оркестъра!

Абе, изкара ми ангелите!

Като взе да обяснява надълго и нашироко.

Око за око, зъб за зъб.

Мътна и кървава.
Свършихме всичко на тагъдък.
Сандър ни направиха.
Завърза любовен роман с нея.
Не съм от тия, како Сийке (от Чудомир). Оригиналът е "Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия"
Маскара с маскара!
Ум - море, ти казвам!
Накрая ще клекнат, къде ще идат!
Какво си се накукушинил?
Слунце огря и нашата къща.
Брей, лоша жена, брей - рибен кокал!
Редки му пръстите - пари не задържа.
Бре, да му се не види макар!
Двазанаята владееше фарси.
Посинял от студ като цвекло.
Обърна две чаши ракия. Гаврътна ги.
Удари му един кютек.
Не се води, не се кара,
Зъл, зъл, сякаш пепелянка му е плюла в устата!
Не разбира от дума и това е.