КАКВО НИ КАЗВАТ АЗБУЧНИТЕ ИСТИНИ

АЗБУЧНИТЕ ИСТИНИ

Знаем, че първоначално всяка буква от словенската азбука е носела и фонетичен образ в себе си. Съвкупността от думите, чийто първоначален звук е изобразен с буквите от словенската азбука, предава съдържанието на Азбучното послание, което ние наричаме азбучни истини.

А това Послание се чете така:

Азъ буки веде. Глаголъ добро есте.

Живите зело, земля, и, иже како люди,

мыслите нашъ онъ покои.

Рцы слово твердо - укъ фъретъ херъ.

Цы, черве, шта ъра юсъ яти! 

В превод означава:

Аз знам буквите. Писмеността е достояние. Трудете се усърдно, земляни, както подобава на разумните хора и постигнете покой. Носете словото с убеждението, че това знание е дар Божи. Дерзайте, вниквайте, за да осветите същината (му)!

Друг превод казва така:

Православната азбука е първият учебник в съвременната цивилизация. Другите азбуки имат само обикновен набор от знаци. Прочитайки и разбирайки Азбучното послание, човекът овладява не само универсален метод за запазване на информацията, но и придобива способността да предава натрупаните знания - тоест, става Учител. За предаване на грамотността е достатъчно той да избере подходящия набор от знаци, изобразяващи началните звуци от буквите на Посланието - например, кирилица или глаголица. 

СТАРОСЛАВЯНСКОТО ИЗПИСВАНЕ НА БУКВАТА “Ч”

Тази буква се чете “червль”. На старославянски са наричали женската утроба чрéво, от което се ражда плода на любовта. Затова и самата буква изразява тази зона на тялото при жената.

МАТРИЦА

Думата произлиза смисъла на утробата на майката. В нея се сътворява и “отлива” новото копие на човека. Затова много от нас произнасят думата с ударение на първата сричка - мáтрица, както майка. Подобни са думите матрона, матрьошка, материя.

СВЕДЕНИЕ

Сведéние - донасяне (отгоре) на информация или знание, сближаване, свеждане до знанието ни

СПЪТНИК

съ-пътник

ДОБЪР ДЕН И ДОБЪР ВЕЧЕР

Всеки знае, че денят е от мъжки род, а вечерта - от женски. Но традиционно си пожелаваме добЪР вечер, поздравяваме се на БъднИ вечер, макар да знаем, че няма да е топлА ТАЗИ зимнА вечер. Оказва се, че в миналото думата вечер също е била от мъжки род. Така са се и поздравявали с “добър вечер”, както с “добър ден”. Но с времето, поради това, че е предстояла вечерЯ, на която единствено се е събирало цялото семейство, думата е преминала в женски род, но поздравът е останал непроменен. Празникът Бъдни вечер се е запазил заради това, че това му е името, но и заради Бъдника, който също е от мъжки род.

ВНИМАНИЕ

Въйнимать е руска дума и означава да извадя (нещо от някъде), а вынимание е изваждане навън. Очевидно е, че за да проявим внимание, някой трябва да ни посочи причината или опасността, за която да внимаваме. Тоест, да я извади и покаже пред нашето съзнание. Обикновено на табелите с ВНИМАНИЕ е посочена и причината за това да сме внимателни. Тя често е скрита или непозната за четящия и затова е извадена и посочена, като предупреждение. Думата внимание е съществително, защото има род, число и може да се членува. Каквато е и думата пристигане.

ПРИСТИГА, ПРИПАДА И ПРИПОВДИГА

Уникалният български език е велик с простотата си!

Използвайки представки и наставки, без да променяме основния корен, сме способни да създаваме нови думи дори днес.

Такива са думите с представката при-, за които е характерно това, че действието се осъществява на място, при обекта, в който то се случва.

При-стига означава, че някой идва към нас и когато стигне, той е при-стигнал.

При-пада означава, че човекът пада, оставайки на същото на място - при себе си, а не пада някъде надолу или някъде другаде.

При-повдига се нещо, което си остава пак там, но e малко повече повдигнато. Ако пък е приповдигнато настроение, то пак си остава наше настроение - при нас, но леко повишено.

Разбира се, може да се сетим и за още такива думи - прилепва, пристрастен, прикован, привързан, пристегнат, притеснен, прѝмерен, примирéн, прилежен, природен ... Чак се изненадах колко много думи си спомних.

ВИСША И НИЗША форма на речта

Известно е, че на Земята никога не е имало народ без религия. Хората винаги са знаели, че съществуват Висши същества, носители на разума, красотата, светлината, които водят човечеството по пътя на развитието. Помагат на всеки човек да разкрие най-добрите и възвисени негови качества. Именно за взаимодействие с тях е дарена на човека речта. Наричаме я точно така - дар слово. Езикът е начин да се предадат на хората Висшите съвети, Висшите знания, знанията за Вселената. Такива са, например, основните вселенски закони. Цялата история на езика е история на общуване с боговете. Има ли общуване - разцъфтяват човешките общества. Наруши ли се това общуване - настъпват времена на смутове и войни. А когато това общуване съвсем се прекъсне, настъпва разложение и смърт. Външните признаци на близката гибел на цивилизацията са бързо извращаване и разлагане на съзнанието и впоследствие - опростяването и постепенна загуба на дар слово.

За благополучието на човека е необходимо възпитание, т.е. храна за духа, висшето “Аз”, което може да се осъществи най-вече чрез чрез словото, а не само чрез езика. Езикът е канал за връзка с Йерархиите, за да се настроим за връзка с Висшия свят трябва да пребиваваме в тържественост.
Тържественото състояние се характеризира с пълна концентрация, напрегнато равновесие, съзнание, насочено към най-добрите и възвишени мисли и чувства - любов, разум, преданност, състрадание, достойнство, мъжество.
За да чуем Висшите сили е нужно да намерим висшето и в себе си, иначе с какво да се обърнем към тях? Знаем, че подобното се привлича с подобно, такъв е законът. Висшето стремление е безмълвно, но как да предадем на близките си това състояние, как да споделим своето радостно тържествуване?

Има нужните думи в езика.

И тук идва най-интересното. Това, което ме накара да напиша всичко дотук.

Още в 18 век, изтъкнатият руски учен енциклопедист Ломоносов е определил, че в руския език има определени думи, които отразяват това особено състояние на възторг и тържественост на духа. От една страна това е правилото важните думи да се изписват с главна буква - Космос, Бог, Земя, имената на държавите, градовете, реките, личните имена. Но от друга страна е намерил двойки думи в своя език, имащи едно и също значение, но едната отразява възторг и патос, а другата е за ежедневна употреба.

Такива думи са:
ВЕРУЮ и верю
ПРОСВЕЩАТЬ и просвечивать
ДНЕСЬ и сегодня
ЧУЖДЫЙ и чужой
НЕБЕСА и небо
ГЛАС и голос
ОЧИ и глаза
УСТА и рот
ЧЕЛО и лоб
УЧИЛИЩЕ и школа
СВЕТ и мир
СЛОВО и език.
ВЕЧЕРЯ и ужин

КРАДЕЦ и вор (прокрадываешся, крадёш, но воруеш)

С първата се изразява възторг и тържественост, ползват я в стихове, отразяват висок духовен патос. С вторате в руския език си служат да обозначат съответния орган или част от природата в ежедневната си реч.

Обърнете внимание, че всички думи за висша форма на речта в руския език са дословно същите, като в българския език. А думите от низшата форма на речта са характерни само за руския език.
Това е така, защото църковната литература, разпространила се в по руските земи след покръстването им, е донесена предимно от българската книжовна школа в Преслав. Ползваният в нея език е приет за изразяване на висшата форма в руския език, защото тя е била характерна за религиозните книжовни форми, за литургиите и молебените, за хвалебствените слова.
А думи за всекидневна употреба са тези от масовата форма на речта, каквато е съществувала вече в Русия.

По този начин, според мен, се разбира, че ние българите, сме дали на славянския свят не само писменост, но и най-доброто от словесната изразност на езика ни.