Днес ще се опитам да представя пълния вид на родствения лабиринт от взаимоотношения в едно семейство в три поколения подред.
Започваме от възрастните родители, които вече са станали баба и дядо, тоест имат внуци. Приемаме, че тези старци имат четири деца - две момчета и две момичета - родени през едно. Всичките им деца са се сдобили със съпрузи и си имат свои деца. Така картинката става пълна или поне аз така си мисля. Ето как изглежда тя:
ВЪЗРАСТНАТА ДВОЙКА, освен че са СЪПРУЗИ, са станали и РОДИТЕЛИ. Когато са женели децата си са ставали и СВАТОВЕ. От браковете на децата си са се сдобили със СНАХИ и ЗЕТОВЕ (зетьове). Думата СНАХА означава съпруга на сина, СИНоха, сна-ха. ЗЕТьовете са ясни - те са вЗЕТи в семейството, затова са и зетьове. Дори и да са взели жените при себе си, в своите си семейства, те за тази възрастна родителска двойка си остават зетьове. Същото важи и за снахите, дори и младите да живеят отделно от родителите на сина.
Започва цирка с ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ взаимоотношения.
В картинката съм подредил поредността на раждане на ДЕЦАТА в семейството, което разглеждаме в примера. Тази последователност определя кой на кого е БАТКО и кой КАКА.
Освен това, ако децата са близнаци, то те могат да бъдат еднояйчни или разнояйчни близнаци.
За всички деца от това семейство съпругите на братята са СНАХИ, а съпрузите на сестрите са ЗЕТЬОВЕ.
Двете снахи са ЕТЪРВИ помежду си.
Двамата зетя съответно са БАДЖАНАЦИ.
Всеки зет казва на брата на съпругата си ШУРЕЙ, а неговата жена нарича ШУРЕНАЙКА.
Всеки зет нарича сестрата на съпругата си БАЛДЪЗА.
Всяка снаха казва на сестрата на съпруга си ЗЪЛВА, а на брат му ДЕВЕР.
Всяка млада съпружеска двойка има деца. Всяко дете се явява на другите млади съпрузи племенник, а помежду всички деца са братовчеди. На възрастните родители децата са внуци, а съответно те са им на тях баба и дядо.
КАЛИНКА-МАЛИНКА
В миналото е имало обичай всички
снахи в рода да наричат голямата сестра
на мъжете си с нарицателното “калина”,
а малката “малина”. Изразите “Моме, Калино”,
“Калино моме”, калинка-малинка са производни
на този обичай.
Малкият брат на мъжа си те наричали
“драгинко”, а ако е по-голям - братец. Той
обикновено е бил девера.
Така се обръщали
към тях, като добавяли и името им - драгинко
Иване или Малино Стояно. А понякога дори пропускали кръщелното име и изговаряли само обръщението.
БРАТОВЧЕДИ
Всички знаем какво значи думата, а изглежда ясна и етимологически. БРАТови ЧЕДа, тоест децата на двама или повече братя или сестри. Нямаме сестричеди, вероятно от традицията синът в семейството да е важното дете, защото то продължава линията бащи-синове, то носи фамилното име.
Интересното в случая е, че братовчеди могат да се наричат децата на двама братя или сестри, но не и помежду си. Тоест аз не съм братово чедо на братовчед си. Ние сме братови чеда, но не и едно на друго. Не ми е известна дума, която да характеризира роднинството между братовчеди. Винаги наричаме себе си братовчеди, но неправилно се е формирало да си казваме така и един на друг с “братовчеде”. Не можем да кажем “ти си ми братовчед”, а само че ние сме братовчеди. Тоест винаги сме в трето лице такива. Някой друг за нас или ние за нас казваме, че сме братови деца, но не и един за друг.
Внучето от син на възрастните родители нарича ЛЕЛЯ и КАЛЕКО семейството, в което е сестрата на баща му и нарича СТРИНКА и ЧИЧО (или СТРИНКО) семейството на брата на баща му.
Внучето от дъщеря на възрастните родители нарича ВУЙЧО и ВУЙНА (или ОЧИНАЙКА) семейството, което е на брата на майка му и нарича ЛЕЛЯ и КАЛЕКО семейството, в което е сестрата на майка му.
Вероятно тази схема може да бъде разширена или продължена, но според мен, това е един цял завършен цикъл, който само ще се повтаря надолу или нагоре в поколенията.
В рода на майка ми тази схема е валидна такава, каквато съм я представил тук.
Тяхното семейство дори е по-голямо - родителите ѝ са се събрали след като и двамата са овдовели. Така всеки е довел по две деца, когато са се оженили и са родили още четири. Баба ми е довела две свои деца, които се наричат доведени. Дядо ми се е оженил за баба ми, имайки вече две свои деца, които се наричат заварени. А тези четири, които са се родили от тяхната връзка се наричат природени (родени при рода).
Така че, имам си всичко от схемата по-горе. И въпреки това, поколението от правнуците на моята баба и дядо почти не се познават, освен по някое съобщение по Фейсбук. Сега пък расте поколението от правнуци на моите лели. Те едва ли ще се познават един друг, освен ако не се засекат на някой празник или погребение.
КРЪСТНИЦИ И КРЪЩЕЛНИЦИ
Има и друг вид родство. Православната традиция е всяко новородено момиченце да си има кръстница, а всяко момченце - кръстник. Днес, много често хората имат за кръстници семейни двойки, а някои дори имат по няколко кръстника. Но това е вече видоизменяне на традицията.
По традиция, кръстник се наследява от родители на децата им. Децата на кръстниците на твоите родители стават твои кръстници. Ти, съответно си техен кръщелник.
На практика, в миналото почти не се е стигало до там, родители на новородено да му избират кръстник, защото те самите са имали кръстници и се знаело, че техните деца ще кръщават децата им. Но младата майка е имала едни кръстници, а съпругът ѝ - други.
Така традициите се менят, а понякога и обстоятелствата налагат това - войни, глад и епидемии са убивали много хора. Много хора са оставали сираци и т.н.
За кръстник може да бъде поканен всеки достоен човек, като критериите за това родителите на новороденото определя сами. Някои млади двойки се съветват със свещеник при избора си.
Поканеният за кръстник и кръстница трябва да са женени, като не е задължително да имат деца. По традиция, кръстниците един ден, след като детето порасте, му стават и кумове на сватбата.
КУМОВЕ И КУМЦИ
Днес всяка млада двойка определя кумовете за сватбата си. Обикновено това са близки приятели. Много често те са неженени, а понякога дори не са двойка, което е неправилно.
Освен че, по традиция, кумове са кръстниците, те трябва да са съпрузи и по друга причина, дори тогава, когато се избират от младоженците.
По традиция, кумовете, един ден, стават кръстници на децата на младата двойка, които им са кумци. Децата на кумовете също стават един ден кръстници на момчетата на кумците, когато порастнат и си родят деца. Децата на кумовете стават и кумове на момчетата на кумците, когато се заженят.
И тъй като това е традиция, сами разбирате, че и кумовете на младата двойка, която днес се жени, са деца на нечии кумове - кумовете на родителите на жениха. Тоест кумството се предава по наследство, но само по мъжката линия на кумците. Тоест, ако младата двойка, която днес се жени, един ден зажени дъщеря, кумове на дъщерята ще станат децата на кумовете на бащата на жениха, тоест - на свекъра и свекървата.
Аз доскоро си мислех, че кумовете са били и приятелска подкрепа в нелекия път на съпружеството на младата двойка. Оказа се, поне в нашето село, че кумовете са на голямо уважение, но тяхната роля се състои основно на сватбения ритуал и един ден да "дадат" за кум сина си. След сватбата кумовете не участват кой знае с какво в живота на младото семейство, освен когато по празниците им се заделя от най-хубавото от трапезата и им се носи за армаган.
ПОБАЩИНА И ПОМАЙЧИНА
Но такава роля, да бъдат съветници и напъстващи младото семейство, е отредена на една друга двойка - побащината и помайчината. Това са семейство, приятели на младата двойка, които са в близки отношения с тях и имат опита на съпружеството. Ако имат син, той носи ролята на девер, в случай, че женихът няма братя.
Побащината и помайчината са опората и съветниците на младата двойка в техния нелек път на съпрузи. През целия път на брака, младите ще имат за пример тяхното семейство, като техни близки съветници. Те ще бъдат пример за тях през годините.
С преместването на много от селските семейства по градовете, се приемат нови традиции, повлияни от многообразието на народности в града, а и много традиции идват като мода от странство.
Вроятно такава една е изборът на шафер и шаферка, че и на подшаферки и т.н. Съответно отпадат някои фигури от традиционния български ритуал, а на тези, които остават, намаля ролята им. С времето много от младите няма откъде да получат знанията и примера за традицията на българската сватба и променят приоритетите си.
ПОБРАТИМ И ПОСЕСТРИМА
Има и още един вид родство. По традиция побратим или посестрима е този, който е кръстен в една вода с тебе, на същия ритуал, в същия ден, на същото място.
Така вие ставате побратими или посестрими за цял живот, като може да поддържате близка връзка, а може и да не се видите никога. В случаите, когато заедно са кръстени момче и момиче, се казва че "те са побратим и сестра".
В по-близкото минало се е наложила традицията за побратими и посестрими да се обявяват млади хора, които са много близки приятели. Понякога се побратимяват хора, които са преживели нещо много тежко и страшно и са оцелели, помагайки си един другиму.
Побратими са ставали хайдути от една чета, хора, посветили се на народното дело или съпричастни към някоя идея. Посестрими са ставали млади момичета, много близки приятелки.
Такива побратими и посестрими са силно привързани един към друг, споделят радостните и тъжните моменти в своя живот. Връзката им може да е по-силна от тази, с кръвните им братя и сестри.
Такива наши некръвни братя или сестри всеки от нас има и днес - това са най-близките ни приятели. Понякога сред тях имаме един, на когото имаме пълно доверие, чувстваме го много близък, като роден. Просто не ги наричаме побратим или посестрима - тези думи са заминали безвъвратно в миналото.
Побратим и посестрима може да са дори момче и момиче, като връзката им един ден може да прерастне в любов. Това се е случвало много пъти, а и е напълно естествено.
Всичко това ни дава да разберем, че животът е едно голямо приключение, в което макар често да определяме ролите си и на тези около нас, винаги може да ни поднесе неочаквани обрати. Да ни срещне с напълно непознати хора, които трайно ще останат в нашия живот, а ние - в техния.
Даа ... приключението ЖИВОТ!
...
Нека всеки от вас да отдели няколко минути и да си спомни за всички хора, които са формирали детските му спомени. Това е едно връщане назад в изминалото време, но то определя как ще мислим занапред, с какъв поглед ще гледаме на света. С годините формирам у себе си чувство за историчност, което изостря сетивата ми и ми дава възможност да забелязвам кратките мигове в настоящето, които ще се изпарят за миг и никога повече няма да ги има.
Преди години, в младостта си, продавах картини на площад Джумая в Пловдив и го помня с обраслите, миришещи на пикоч дупки на Античния стадион и статуята на Филип II. Преди 5 години го ремонтираха и сега е приказка, а кой помни как изглеждаше площада преди ремонта? Намерих време да го снимам, поне докато го ремонтираха.
Много скоро ще забравим как изглеждаше езерото с пеещите фонтани преди последния генерален ремонт. А аз го помня още по-отдавна, когато ме возиха на лодка в него. В лятото на 1892 г., когато са откривали първото Българско земледелческо-промишлено изложение, по току що построеното езеро е плувало корабчето "Ангел Кънчев", на което е можело да се возят 16 човека!
Чакал съм на огромна опашка за места в дискотеката, която устройваха в ресторант Голям Бунарджик, а сега там има гола скала.
Ето, сега са открити антични пластове архитектура пред пощата, копае се при Голямата базилика пред Католишката катедрала. Утре ще я покрият и няма да помним, че оттам са минавали автомобили.
В събота асфалтираха разширеното кръстовище пред мол Марково тепе, а аз помня как ходехме на цирк да гледаме Тошко Козарев на същото място.
Улисани да гоним мечтите си е добре да забелязваме какво се променя около нас, а това не са само нашите деца, майки и бащи.
Но и тях трябва да помним.
Всъщност бях забравил!
Има и още един вид родствени връзки - некръвните.
Ха, как така?
Ако семейна двойка няма деца, често се принуждава да си осинови дете или повече деца. Така те стават осиновители. Тяхното дете е осиновено (син или дъщеря). Понякога тази семейна двойка си имат вече деца или им се раждат деца, след като са осиновили вече свое. Тези деца имат своя некръвна връзка. Те помежду си са некръвни братя и сестри.
Ако някое дете осиротее може да бъде предадено за гледане в друго семейство, обикновено родствено на някой от родителите му. Тези негови нови родители се наричат настойници, а също така те са негови приемни родители. Ако сирачето е прието в семейството на свой брат или сестра, то те са му настойници или попечители.
Самото дете може да е сираче, ако е загубило единия си родител или се счита, че е кръгъл сирак, ако е загубило и двамата родители.
Понякога брат или сестра на починалия (или убит на война) родител става настойник на детето. То се нарича братениче (братеник или братеница, според пола).
Ако някой от родителите овдовее, може да се събере с нов съпруг. Ако бащата се ожени отново, то новата жена за неговите деца е мащеха. А ако жена загуби мъжа си, новият стопанин на дома е за децата ѝ втори баща или пастрок.
Ако някоя майка има втори брак и роди от новия си съпруг дете, то нейните деца стават братя и сестри по майчина линия. И съответно, братя и сестри, заварени и родени от втори брак на баща си, са такива по бащина линия.
Е, има и държанки, любовници, гаджета и други, които са вече морална категория и обикновено (макар и не винаги) нямат никаква родствена зависимост. Така че - това е друга тема.
